Првото правило на магьосника

Ричард въздъхна дълбоко.

— Защо ми задавате тези въпроси?

— Ето защо: съгласно онова, в което ти вярваш — че е справедливо да убиваш в защита на приятел, — тогава излиза, че ако противникът ти също убива в защита на приятел, то той има право да убие твоя приятел. Справедливо е. И след като е така, тогава на теб ти се отнема това право, нали?

— Не всички въпроси имат отговори.

— Може би не всички въпроси имат отговори, които ти харесват.

— Може би.

По гласа му Калан разбираше, че започва да се ядосва. Всички старейшини бяха вперили очи — очите на духовете — в него.

— Изпита ли удоволствие, когато убиваше този човек?

— Кой от двамата?

— Първия.

— Не.

— Втория.

Мускулите на лицето на Ричард се напрегнаха.

— Защо ми задавате тези въпроси?

— Всички въпроси си имат причина, поради която биват зададени.

— А понякога причините нямат нищо общо с въпроса?

— Отговори.

— Само ако ми кажете причината за въпроса.

— Ти си дошъл тук да задаваш въпроси. Да те питаме ли за причините?

— Мисля, че го правите.

— Отговори на въпроса ни или ние няма да отговорим на твоите.

— А ако отговоря, обещавате ли да отговорите на моите?

— Не сме дошли тук да се пазарим. Дойдохме, защото бяхме повикани. Отговори на въпроса или Съвещанието приключва.

Ричард си пое дълбоко дъх и отговори бавно, с очи, втренчени в празното пространство.

— Да. Достави ми удоволствие заради магията, извираща от Меча на истината. Тя действа по този начин. Ако го бях убил по друг начин, без меча, не би ми доставило удоволствие.

— Неуместно.

— Моля?

— „Ако“ е неуместно, „направих“ не е. И така, вече даде два отговора защо си убил втория човек: за да защитиш приятел и защото ти е доставило удоволствие. Кой от двата е верният?

— И двата. Убих го, за да защитя живота на един приятел, а понеже го направих с меча, това ми достави удоволствие.

— А какво щеше да стане, ако не беше нужно да убиваш, за да защитиш живота на приятеля си? Ако си сгрешил в преценката си? Ако животът на приятеля ти всъщност не е бил в опасност?

При този въпрос Калан настръхна. Преди да го преведе, за миг се поколеба.

— За мен е по-важно намерението, не делото. Аз искрено вярвах, че животът на приятеля ми е в опасност, ето защо се почувствах задължен да убия, за да я защитя. Разполагах само с един миг, за да направя нещо. Мислех, че нерешителността ми би довела до нейната смърт. Ако духовете смятат, че съм постъпил неправилно, като съм убил, или пък че този, когото съм убил, е имал оправдание за действията си, отнемащи моето право, тогава сме на различни мнения. Някои проблеми не подлежат на еднозначно решение. За решението на някои проблеми човек не разполага с необходимото време. Трябваше да послушам сърцето си. Както един мъдър човек ми каза веднъж, всеки убиец си мисли, че има право да убива. Аз бих убил, за да защитя себе си, живота на приятеля си или на някой невинен. Ако смятате, че това е грешно, кажете ми още сега, за да приключим с тези болезнени въпроси, а аз да продължа да търся отговорите, които са ми необходими.

— Както вече казахме, не сме дошли тук да се пазарим. Ти каза, че за теб намерението е по-важно от делото. Има ли някой, който си възнамерявал да убиеш, но не си?

Гласовете им звучаха болезнено в ушите й; тя имаше чувството, че прогарят кожата й.

— Измествате смисъла на онова, което ви казах. Казах, че съм убил, защото съм сметнал за необходимо да го направя, че съм си помислил, че той има намерение да я убие, ето защо реших, че трябва да направя нещо или тя е мъртва. Не че намерението ми е равно на действието. Вероятно има много хора, които в един или друг момент съм искал да убия.

— Ако си искал, защо не си го направил?

— По много причини. За някои от тях не съм имал истинско оправдание, било е просто игра на ума, фантазия, за да отвърна на жилото на някоя несправедливост. За други, макар и да съм се чувствал в правото си, съм успявал да се измъкна, без да убивам. За трети, ами просто така се е получило, че не съм.

— Петимата старейшини?

Ричард въздъхна.

— Да.

— Но имаше намерение да го направиш.

Ричард не отговори.

— В този случай намерението равно ли е на действието?

Ричард преглътна с усилие.

— Ако слушам сърцето си — да. Това, че го исках, ме изпълва с почти толкова болка, колкото и ако го бях направил.

— Ами тогава значи излиза, че не сме, както ти се изрази, съвсем далеч от контекста на нещата.

Калан забеляза в очите му да проблясват сълзи.

— Защо ми задавате тези въпроси!

— Защо ти е необходим този магически предмет?

— За да спра Мрачния Рал!

— И с какво този предмет ще ти помогне да го направиш?

Ричард леко се дръпна назад. Очите му се отвориха широко. Той разбра. По бузата му се изтърколи една сълза.

— Защото ако намеря този предмет и го скрия от него — прошепна той, — той ще умре. По този начин ще го убия.

— Тогава онова, което наистина искаш от нас, е да ти помогнем да убиеш друг човек — гласовете им отекнаха около нея в мрака.

Ричард само кимна.

— Ето защо ти задаваме тези въпроси. Ти молиш за помощ, за да убиеш. Не мислиш ли, че е честно да знаем що за човек е онзи, който ни моли да му помогнем да убие друг човек?

По лицето на Ричард се стичаше пот.

— Сигурно е така — той затвори очи.

— Защо искаш да убиеш този човек?

— По много причини.

— Защо искаш да убиеш този човек?

— Защото той измъчваше и уби баща ми. Защото е измъчвал и убил мнозина други хора. Защото ще убие мен, ако аз не убия него. Защото ще измъчва и убие още много хора, ако аз не го убия. Това е единственият начин да го спра. С него не може да се спори. Нямам друга възможност, освен да го убия.

— Обмисли внимателно следващия си отговор. Отговори честно или това Съвещание ще бъде закрито.

Ричард кимна.

— Каква е основната причина, поради която искаш да убиеш този човек?

Ричард сведе поглед и отново затвори очи.

— Защото — най-накрая прошепна той, а по лицето му затекоха сълзи, — ако аз не го убия, той ще убие Калан.

Калан сякаш получи удар в стомаха. Едва успя да преведе думите му. Настъпи дълга тишина. Ричард седеше гол, не само буквално. Тя се ядоса на духовете, че му причиняваха това. Беше силно объркана и от онова, което самата тя му причиняваше. Шар се оказа права.

— Ако Калан не беше причината, пак ли щеше да се опиташ да убиеш този човек?

— Абсолютно сигурно. Вие попитахте за най-важната причина. Казах ви я.

— Какво представлява магическият предмет, който търсиш?

— Това означава ли, че приемате причините, поради които ви обясних, че съм убивал?

— Не. Това означава, че по наши съображения решихме да отговорим на въпроса ти. Ако можем. Какво представлява магическият предмет, който търсиш?

— Една от трите кутии на Орден.

Когато Калан преведе думите му, духовете внезапно нададоха вой като че от болка.

— Не ни се позволява да отговорим на този въпрос. Кутиите на Орден са пуснати в действие. Съвещанието приключи.

Очите на старейшините започнаха да се затварят. Ричард скочи на крака.

— Нима ще оставите Мрачния Рал да убие всички тези хора, след като имате силата да помогнете?

— Да.

— Ще го оставите да унищожи потомството ви? Вашата жива плът и кръв? Вие не сте духовете на предците на този народ, вие сте духове-предатели!

— Не е вярно.

— Тогава ми отговорете!

— Нямаме право.

— Моля ви! Не ни оставяйте без помощта си. Позволете ми да ви задам още един въпрос?

— Нямаме право да разкриваме къде се намират кутиите на Орден. Забранено е. Помисли и задай друг въпрос.

Ричард седна на мястото си, свивайки колене към тялото си. Разтърка очи с върховете на пръстите си. Символите, изрисувани навсякъде по тялото му, му придаваха вид на дивак. Подпря с ръце слепоочията си и се замисли. Главата му рязко се вдигна.