Гай-джин

— Този Тайра ме учудва, Ори.

— Защо си губиш времето с него? Убий го.

— По-късно, не сега. Да ги наблюдавам, него и останалите, да пробвам да отгатна реакциите им е като игра на шах, където правилата се менят постоянно, очарователно е… щом веднъж човек преодолее вонята им.

— Тази вечер трябваше да направим онова, което исках да направим: да го убием и хвърлим тялото му до караулното и да оставим да обвинят охраната. — Ори раздразнен прекара дясната си ръка по наболото си обръснато теме, после стори същото и по брадата. Лявото му рамо бе превързано, а ръката все още окачена на превръзка. — Утре ще се избръсна гладко и ще се почувствам пак като самурай — Райко има бръснар, може да му се довери. Но, Хирага, това принудително бездействие ме подлудява.

— А рамото ти?

— Раната е чиста. Сърби ме, но е на добро. — Ори вдигна наполовина ръката си. — Повече не мога, всеки ден се опитвам по малко. Трудно ще я използвам в битка. Карма. Но ако бяхме убили този гай-джин Тайра, нямаше да има никакъв риск за нас или за Къщата; казваш, че бил толкова потаен, че навярно не е споделил с никого за идването си тук.

— Да, но може и да е казал. Те са непредсказуеми. Променят си намеренията, твърдят едно, а после вършат точно обратното, но не с пресметливост, не както го правим ние, не са като нас.

— Соно-джой! Убийството му би подлудило гай-джин. Ще го направим следващия път, когато отново дойде тук.

— Ще го убием, само че по-късно — твърде е ценен за момента. Ще открие тайните им, как да ги унищожим, как да избием стотици, хиляди гай-джин — но чак след като сме ги използвали, за да унижим и разбием Бакуфу. — Хирага пак протегна чашата си. Фуджико я напълни веднага, като му се усмихваше. — Бях дори в кабинета на водача на всички англичани, на пет крачки от него. Аз съм в центъра на властта на гай-джин! Ако можех да говоря по-добре езика им! — Беше много предпазлив и не разкри на Ори доколко всъщност знае езика или как е убедил Тайърър да го измъкне тайно — още повече пред това момиче.

Докато Фуджико пълнеше чашите им, се усмихваше съвсем внимателно и не ги прекъсваше, слушаше жадно, без да се издава, искаше й се да попита за стотици неща, но беше твърде добре обучена, за да го направи. „Само слушай, усмихвай се и се преструвай на тъпа и че си само играчка — обучаваше ги мама-сан, — скоро те ще ти кажат онова, което искаш да научиш, без да ги подтикваш. Слушай и се усмихвай, наблюдавай и ги ласкай, прави ги щастливи, само тогава стават щедри. Никога не забравяй, че щастието им се равнява на златото, което е твоята единствена цел и защита.“

— В Йедо — говореше Хирага — Тайра беше наистина храбър, а тази вечер се държа като страхливец. Фуджико, как е той в леглото?

Тя с усмивка прикри изненадата си, че някой може да е толкова нетактичен.

— Като всеки младеж, Хирага-сан.

— Разбира се, но как е? Каква е големината му — той е висок мъж, голямо ли е копието му?

— О, съжалявам — Фуджико сведе очи и кротко продължи: — но на дамите от Върбовия свят им се заповядва никога и с когото и да било да не обсъждат клиент.

— Нашите правила се прилагат и за гай-джин ли? А? — учуди се Хирага.

Ори се изкиска.

— Нищо няма да измъкнеш от нея или от някоя от тях, аз вече се опитах. Райко-сан дойде и ме нагълча, че разпитвам! „Гай-джин или не, прилага се древното правило на Йошивара — рече ми. — Можем да говорим най-общо, но не и за някой клиент конкретно. Бака не! — беше наистина ядосана.“

Двамата мъже се засмяха, но Фуджико видя, че очите на Хирага не се усмихваха. Като се преструваше, че не забелязва това, загрижена да го успокои и в същото време зачудена как да го обслужи през нощта, тя промълви:

— Толкова съжалявам, Хирага-сан, но моят опит е оскъден с млади и със стари или на средна възраст. Повечето опитни дами твърдят, че големината не гарантира задоволяването на мъжа, както и на жената, но че младите мъже са винаги най-добрите и най-задоволяващите клиенти.

Фуджико се изсмя в себе си на изтърканата лъжа. „Иска ми се да ти кажа истината поне веднъж: че вие, младите мъже, сте най-лошите клиенти, най-много искате, най-малко ни задоволявате. Безнадеждно нетърпеливи сте, имате сила в излишък, искате много пъти, наливате се с алкохол, но почти не ни задоволявате после… и рядко сте щедри. Най-лошото от всичко е, че момичето, макар и да се опитва, се увлича по някой млад мъж и това води до още повече нещастие, болка и в доста случаи — до самоубийство. Старите са двайсет пъти по-добри.“

— Някои младежи — продължи тя като че ли безадресно — са невероятно свенливи, обаче са добре надарени.

— Интересно. Ори, още не мога да повярвам, че този Тайра просто хрисимо се обърна и си тръгна.

Ори вдигна рамене.

— Хрисим или не, трябваше да го убием тая вечер и аз щях да спя по-добре. Какво друго е можел да направи?

— Всичко. Трябваше да рита вратата — срещата си е среща, а че Райко нямаше друга свободна за него, беше още по-голяма обида.

— Вратата и оградата са твърде здрави дори за нас.

— Тогава Тайра трябваше да излезе на главната улица, да събере пет, десет или двайсет души от хората си и да ги доведе да разбият оградата — Тайра е важен чиновник, офицерите и всички войници в Легацията му се подчиняват. Това, разбира се, щеше да накара Райко да раболепничи пред него година-две и да му гарантира, че ще получи услугите, които иска и когато поиска. А ние щяхме да офейкаме. Ето какво щях да направя, ако бях важен чиновник като него. — Хирага се усмихна, а — Фуджико потисна треперенето си. — Това е въпрос на чест. А те разбират много добре какво е въпрос на чест. Те щяха да защитават своята глупава Легация до последния човек, после флотата щеше да погуби Йедо.

— Нима не искахме същото?

— Да. — Хирага се засмя. — Но не когато човек е без оръжие и е преоблечен като градинар — аз наистина се чувствах гол! — Фуджико отново му наля, а Хирага я погледна. Обикновено дори момичето на вечерта да не беше особено привлекателно неговата мъжка потентност и сакето го възбуждаха. Тази вечер беше някак различно. Тази беше Йошивара на гай-джин, тя спеше с тях, така че беше развалена. „Може би Ори би я харесал“ — помисли си Хирага и й се усмихна за кураж. — Поръча ли храна, а, Фуджико? Най-добрата, която къщата може да предложи.

— Веднага, Хирага-сан. — Жената бързо излезе.

— Слушай, Ори — прошепна Хирага, така че никой да не го чуе. — Много е опасно тук. — Той извади сгънатата обява.

Ори ококори очи.

— Две коку? Те ще съблазнят всеки. Може и да прилича на теб, не съвсем, но охраната на някоя бариера ще те спре.

— И Райко каза същото. Ори го погледна.

— Джун беше художник, и то добър.

— И аз мислих за това, чудех се как са го заловили и пречупили. Той знае много тайни на шиши, знае плана на Кацумата да устрои засада на шогуна.

— Отвратително е, че е позволил да го заловят жив. Изглежда, сме издадени. — Ори му върна картината. — Две коку ще съблазнят всеки, дори и най-ревностната мама-сан.

— И на мен ми мина същото през главата.

— Пусни си брада, Хирага, или мустаци, това ще ти помогне.

— Да, ще ми помогне. — Хирага се зарадва, че Ори отново разсъждава както преди, съветите му винаги бяха ценни. — Странно усещане — да знаеш, че това е разпространено навсякъде.

Ори наруши тишината:

— След ден или два, щом мога, ставам все по-силен с всеки изминал ден, ще ида до Киото и ще се свържа с Кацумата, за да го предупредя за Джун. Трябва да го предупредим.

— Да, добра мисъл, твърде добра.

— А ти какво ще правиш?

— Аз съм в безопасност сред гай-джин, в по-голяма безопасност отвсякъде другаде — стига да не ме предаде някой. Акимото е в Ходогая, изпратих да го повикат, тогава можем да решим.

— Добре. Не, за теб ще е по-безопасно, ако се опиташ да стигнеш Киото, преди тези картини да бъдат разпратени по целия Токайдо.

— Не. Тайра представлява твърде добра възможност, за да я пропусна. Ще скрия мечовете там за всеки случай.