Гай-джин

Новините бързо се разнасяха из китайската общност.

— Лоши. — Малкълм сръбна от чая. Беше приятен на вкус.

— След като те изкъпят, ще се почувстваш по-добре и тогава можем да поговорим. Уважаемият ти баща бе закъснял за срещата си с боговете, сега е там и ти си тай-пан, така че всяко зло за добро. После ще донеса специален чай, който намерих заради теб, той ще излекува всичките ти болежки.

— Благодаря ти.

— Ти ми дължиш един сребърен таел 26 за лекарството.

— Една петнайсетина.

— Аййиайя, поне половината.

— Аййиайя, една двайсетина, майко. — Почти без да мисли, Малкълм се спазари с нея автоматично, без да проявява неучтивост. — Ако спориш с мен, ще ти напомня, че ми дължиш шестмесечно възнаграждение за погребението на баба ти.

Единият от прислужниците се изкикоти зад гърба й, но тя се престори, че не го е чула.

— Щом така казваш, тай-пан. — А Ток използва титлата деликатно, за първи път го нарече така, наблюдаваше го, не пропускаше нищо, после щракна на двамата да го изтъркат и измият внимателно и както трябва. — Побързайте. Трябва ли моят син, тай-панът, да търпи вашите несръчни услуги целия ден?

— Аййиайя — измърмори единият от тях неблагоразумно.

— Внимавай, кучи сине — изруга го тя сладникаво на диалект, който Струан не разбираше. — Просто се залови за работата и мисли му, ако порежеш моя син, докато го бръснеш; ще ви държа под око. Отнасяйте се към моя син като с императорски нефрит или ще ви попилея и да не чувам гък!

— Да не чувала гък! Аййиайя, стара жено, ти идваш от Нин Ток, едно смотано говняно село, известно само с пръдните ви.

— Един сребърен таел казва този цивилизован човек, може да ви победя пет или седем пъти на маджонг 27.

— Става! — отвърна мъжът грубо, макар А Ток да бе майсторка в играта.

— За какво си говорите? — попита Струан.

— Слугински дрънканици, нищо особено, синко.

Когато свършиха с тоалета му, китайците го облякоха в чиста риза.

— Благодаря. — Струан се чувстваше освежен.

Те се поклониха учтиво и излязоха.

— А Ток, залости вратата й тихо.

Жената се подчини. Острият й слух долови шумоленето на поли в съседната стая и тя реши да е нащрек. „Отвратителна чуждестранна развратница с дяволска утроба и с нейната нефритова порта, така й текат лигите за господаря, че всеки цивилизован човек може да чуе как си преглъща слюнката.“

— Запали свещта, моля те.

— А? Зле си с очите ли, синко?

— Не, няма такова нещо. Кибритът е на бюрото. — Кибритът беше последен шведски патент, обикновено го държаха заключен, защото често изчезваше. Дребните кражби бяха обикновено нещо в Азия. Тя взе един кибрит разтревожена, не разбираше защо клечките не могат да се запалят никъде другаде, освен отстрани на специалната кутия. Бе й го обяснил, но А Ток само мърмореше нещо за чуждестранните дяволски магии.

— Къде да поставя свещта, синко?

Посочи масичката до леглото, където лесно можеше да я стигне.

— Тук. Сега ме остави за малко.

— Ама, аййиайя, трябва да поговорим, толкова много неща трябва да обмислим.

— Зная. Само ме изчакай отвън и не пускай никого, докато не ти извикам.

Мърморейки, бавачката излезе. Многото приказки и лошите новини изтощиха Струан, той едва-едва закрепи свещта отстрани на леглото, после легна за миг.

Преди четири години, за шестнайсетия му рожден ден, майка му го заведе на хълма да си поговорят насаме:

— Сега си вече голям, за да научиш някои тайни на Търговската къща. В нея винаги ще има тайни. Баща ти и аз ще пазим някои от тях, докато станеш тай-пан. Аз ще крия едни от баща ти, а други — от теб. Сега ще ти споделя нещо, не с него или с братята и сестрите си. Тази тайна не бива да се споделя с никого при никакви обстоятелства. С никого, обещаваш ли ми пред Бога?

— Да, мамо, заклевам се.

— Първо: някой ден може да ни се наложи да си разменяме лична или опасна информация в писмо — никога не забравяй, че написаното може да се прочете от чужди очи. Когато и да ти пиша, винаги ще добавям П.С. Обичам те. Ти ще правиш същото, винаги, без да го пропускаш. Но ако липсва П.С. Обичам те, тогава писмото съдържа важна и тайна информация от мен до теб или от теб до мен. Гледай! — Тя запали няколко клечки кибрит и ги задържа под лист хартия, не го подпали, но без малко да го опърли, пламъкът се местеше под редовете. Невероятно! Появи се скрито съобщение: „Честит Рожден ден, под възглавницата ти има чек за десет хиляди лири. Пази го тайно, харчи ги разумно.“

— О, мамо, наистина ли? Наистина ли са десет хиляди?

Да.

— Аййиайя! Но как го направи? Написаното!

— Вземи чиста перодръжка или писалка и напиши твоето съобщение внимателно с течността, която ще ти дам, или с мляко, после остави написаното да изсъхне. Когато нагрееш листа, както го направих, то ще се появи. — Тя драсна друга клечка и подпали крайчето на листа. Двамата мълчаливо гледаха как той изгоря. Майка му изсипа пепелта на земята и я настъпи с ботушите си. — Когато станеш тай-пан, не се доверявай никому — добави със странен глас, — дори и на мен.

Сега Струан държеше писмото й над пламъка на свещта. Думите се появиха, нямаше грешка — нейният почерк.

Струан спря за миг, прилоша му от гняв, „ще си уредим сметките“, обеща си той, после продължи:

Сърцето му се сви от внезапен страх.

За първи път в живота си Малкълм се ядоса на майка си. Треперейки, той пъхна листа в пламъка, докато целият изгоря, после духна пепелта, духна пламъка, хвърли свещта и легна. Повръщаше му се, сърцето му биеше бясно, през цялото време един глас вътре в него крещеше: как се осмелява тя да разследва Анжелик и нейното семейство, без да ме пита! Как може така да сгреши! Каквито и грехове да са извършили те, не бива да обвиняваме Анжелик за това. Божията майка знае, че не бива да се обвиняват децата за бащините им грехове! Не беше ли моят обичан дядо лош, не беше ли убиец и нищо повече от пират, какъвто е и нейният баща? Майка ми е ужасна лицемерка! Не е нейна работа за кого ще се оженя. Животът си е мой и ако искам да се оженя за Анжелик догодина, ще го направя. Майка не знае нищо за Анжелик — а когато научи истината, ще я заобича, както аз я обичам… за Бога! Тя…

— О, Господи! — Струан изохка, болката го разкъса отвътре.

12.

Макфей вдигна поглед от купчините с писма, документи и списания, разхвърляни по бюрото.