Антоний и Клеопатра

— Трябва ти сила, скъпи, затова яж повече — каза тя по време на една особено богата вечеря, която лично беше избрала. — Утре заминаваш за Нарбон, а там няма да ти поднесат любимите ти ястия. Моля те, Цезаре, яж!

— Млък! — рязко я сряза той и слезе от кушетката. — Мери си приказките, Скрибония! Започваш да ставаш заядлива. — Спря, спуснал единия си крак надолу, докато слугата се мъчеше да надене обувката му. — Хмм! Хубава дума! Наистина заядлива, ужас — заядлива, поредната заядливка!

Тя не го видя повече. На сутринта чу шума от заминаването му. Изтича обляна в сълзи навън и едва успя да зърне златната му коса, преди да изчезне в двуколката, гюрукът бе вдигнат заради дъжда. Цезар напускаше Рим и градът плачеше.

— Тръгна, без да се сбогува с мен! — извика тя към Бургундин, който стоеше със сведен поглед до нея.

Икономът извади някакъв свитък, като избягваше погледа й.

— Господарке, Цезар ми заповяда да ти дам това.

Писмото беше подпечатано със сфинкс. Внезапно онемяла, Скрибония го остави да се изплъзне между пръстите й, отпусна се на мраморната пейка наблизо и скри лице между коленете си, като се помъчи да не припадне.

— Всичко свърши — каза тя на стоящия наблизо Бургундин.

— Да, господарке — меко каза той, харесваше я.

— Но аз не съм сторила нищо! Не съм заядлива! Не съм нито едно от ужасните неща, които споменава! Старост! Та аз още нямам трийсет и пет!

— Цезар заповяда да бъдеш преместена още днес, господарке.

— Но аз не съм сторила нищо! Не съм заслужила подобно отношение!

„Бедна господарке, ти го раздразни — помисли си Бургундин, който като клиент бе задължен да си държи езика зад зъбите. — Ще разгласи пред целия свят, че си заядлива, така че да не можеш да се очистиш от това. Горката господарка! И горката мъничка Юлия“.

Марк Випсаний Агрипа беше в Нарбон — аквитаните отново създаваха неприятности и трябваше да им покаже нагледно, че Рим все още отглежда най-добрите войници и пълководци.

— Разграбих Бурдигала, но не я опожарих — каза той на Октавиан, който беше пристигнал след мъчително пътуване и пристъп на астма, какъвто не бе имал от цели две години. — Не намерихме никакво злато и сребро, а цяла планина здрави, подковани с желязо колела за каруци, четири хиляди превъзходно сковани бъчви и петнайсет хиляди здрави мъже, които ще бъдат продадени като роби в Марсилия. Търговците потриват ръце от радост — от доста време на пазарите не е имало такава добра стока. Реших, че политически не е добре да поробвам жени и деца, но винаги мога да го сторя, ако пожелаеш.

— Не, ти ако пожелаеш. Печалбата от робите е твоя, Агрипа.

— Не и по време на тази кампания, Цезаре. Мъжете ще докарат две хиляди таланта, които могат да свършат по-добра работа, отколкото да ги прибера в кесията си. Моите потребности са прости, пък и ти винаги ще се погрижиш за мен.

Октавиан се изправи с блеснал поглед.

— План! Имаш план! Сподели го!

В отговор Агрипа стана, извади една карта и я разгъна на непретенциозното си бюро. Октавиан се наведе над нея и видя, че тя изобразява много подробно района около главното пристанище на Кампания Путеоли, на сто мили югоизточно от Рим.

— Ще дойде ден, когато ще разполагаш с достатъчно кораби, за да се справиш със Секст Помпей — каза Агрипа, като се стараеше гласът му да звучи безпристрастно. — Четиристотин, доколкото мога да преценя. Но къде е пристанището, което би могло да приюти и половината от тях? Брундизиум? Тарент? Само че и двата града са отделени от Тусканския бряг от Месинския пролив, а той е под контрола на Секст. Значи не можем да държим корабите си в Брундизиум или Тарент. Да видим тусканските пристанища — Путеоли е претоварен от търговски кораби, Остия се пълни с тиня, Сурентум трябва да се пази за закаляването на железните слитъци от Илва. Освен това те си остават уязвими за нападения по море, дори и да можеха да поберат четиристотин големи кораба.

— Това ми е известно — уморено рече Октавиан. Астмата бе изсмукала силите му. Удари с юмрук картата. — Безсмислено е, безсмислено!

— Има и друга възможност, Цезаре. Мисля си за нея откакто започнах да обикалям корабостроителниците. — Голямата, добре оформена длан на Агрипа се спусна над картата и показалецът посочи двете малки езерца край Путеоли. — Ето го отговора, Цезаре. Лукринското и Авернското езеро. Първото е много плитко и водите му се стоплят от Огнените поля. Второто е бездънно и водата му е тъй студена, че сигурно идва направо от Подземния свят.

— Е, определено е много тъмно и мрачно — обади се Октавиан, който си беше донякъде религиозен скептик. — Никой селянин няма да се съгласи да изсече гората около него от страх да не разгневи лемурите.

— Гората трябва да си иде — отсече Агрипа. — Смятам да съединя двете езера с няколко големи канала. После ще прекъсна дигата между морето и Лукринското езеро. Морската вода ще се влее в каналите и постепенно ще превърне Авернското езеро в солено.

На лицето на Октавиан се изписа възхищение и скептицизъм.

— Но… но дигата е построена върху ивицата земя, която разделя Лукринското езеро от морето, за да може водата да е точно с подходящата температура и соленост за отглеждането на стриди — рече той, загрижен, както винаги, за приходите в хазната. — Пускането на морска вода означава пълно унищожаване на мидарниците… Агрипа, ще накараш стотици производители да поискат гражданството и главата ти!

— Могат да си получат стридите обратно, след като окончателно бием Секст — решително рече Агрипа, без ни най-малко да го е грижа за съсипването на поминъка, който съществуваше по тези места от поколения. — Щом аз мога да разруша нещо, те ще успеят после да го изградят отново. Ако всичко стане както си го представям, Цезаре, ще разполагаме с огромно пространство спокойни защитени води, които да приютят корабите ни. И не само това — ще можем да обучаваме екипажите и войниците в изкуството на морската битка, без дори да се тревожим от евентуално нападение на Секст. Корабите ни могат да минат безнаказано през каналите и да атакуват фланга му.

Новината хвърли Октавиан в шок, сякаш внезапно го бяха потопили в ледена вода.

— Ти си равен на Цезар — бавно рече той, толкова замаян, че забрави да нарече осиновителя си Божествения Юлий. — Това е Цезаров план, истински инженерен шедьовър.

— Аз? Равен на Божествения Юлий? — погледна го слисано Агрипа. — Не, Цезаре, тази идея е плод на здрав разум и осъществяването й ще бъде резултат на тежка работа, а не на инженерен гений. Докато обикалях корабостроителниците, имах много време за размисъл. И забравих едно съществено нещо — корабите не могат да се задвижват сами. Разбира се, разполагаме с известно количество опитни моряци, но може би две трети от новите кораби ще бъдат без екипаж. Повечето от галерите ще бъдат с по пет реда гребла, макар че поръчах и триреми там, където не могат да се строят кораби с дължина двеста стъпки и ширина двайсет и пет.

— Квинкверемите са много тромави — рече Октавиан, разкривайки, че не е пълен невежа по морските въпроси.