Антоний и Клеопатра

— Трябва ти и друго име, освен Цезар. — Погледът на Меценат се бе спрял върху прекрасния бюст на Божествения Юлий, отмъкнат от двореца на Клеопатра. — Направи ми впечатление, че не се блазниш от титли като дук или принцепс. Император по-добре да се забрави, Син на Божествения вече не е нужно. Какво име да ти измислим?

— Ромул! — пламенно извика Октавиан. — Цезар Ромул!

— Невъзможно! — изкряка Меценат.

— Харесва ми Ромул!

— Можеш да харесваш каквото си искаш, Цезаре, но това е името на основателя на Рим — и неговия първи цар.

— Искам да се казвам Цезар Ромул!

И Октавиан се заинати като магаре въпреки увещанията на Меценат и Ливия Друзила. Накрая отидоха при Марк Агрипа, който по това време се намираше в Рим — беше консул от миналата година и щеше отново да стане такъв през следващата.

— Марк, кажи му, че не може да бъде Ромул!

— Ще се опитам, но не обещавам — рече Агрипа.

— Не разбирам защо е цялата шумотевица — намусено каза Октавиан, когато стана дума за това. — Трябва ми име, което да подхожда на положението ми, а не мога да се сетя за друго и наполовина добро като Ромул.

— А ще размислиш ли, ако някой ти предложи нещо по-добро?

— Разбира се! Не съм сляп, че да не си давам сметка за царския намек в името Ромул!

— Измисли нещо по-добро — каза Агрипа на Меценат.

В крайна сметка го измисли поетът Вергилий.

— Какво ще кажеш за Август? — деликатно попита Меценат.

Октавиан замига.

— Август ли?

— Да, Август. Означава най-възвишеният от възвишените, най-славният от славните, най-великият от великите. И никой не го е използвал за прякор. Абсолютно никой.

— Август — повтори името Октавиан, сякаш дегустираше вино. — Август… Да, харесва ми. Добре тогава, да бъде Август.

На тринадесетия ден на януари, когато беше на тридесет и пет и консул за седми път, Октавиан свика Сената.

— Време е да се откажа от всичките си правомощия — каза той. — Опасността премина. Бедният, наивен Марк Антоний е мъртъв вече две и половина години, а заедно с него и Царицата на зверовете, която го поквари по най-долен начин. Дребните страхове след това също отшумяха и са нищо в сравнение с могъществото и славата на Рим. Аз бях верен и неуморен пазител на републиката. Затова днес, почитаеми сенатори, искам да ви уведомя, че се отказвам от всичките си провинции — зърнените острови, двете Испании, Талиите, Македония и Гърция, провинция Азия, Африка, Киренайка, Витиния и Сирия. Предавам ги на Сената и римския народ. Искам да запазя единствено своята dignitas, която води след себе си статута ми на бивш консул, на пръв сенатор и сегашната ми длъжност като почетен народен трибун.

Залата избухна в спонтанен рев. „Не, не!“ — раздаваха се оглушителни викове от всички страни.

— Не, велики Цезаре, не! — извиси се над шума гласът на Планк. — Продължи да управляваш Рим, умоляваме те!

— Да, да, да! — закрещяха всички.

Фарсът продължи няколко часа. Свитият Октавиан се мъчеше да протестира и да доказва, че вече не е необходим, докато Сенатът настояваше обратното. Накрая Планк, като видна фурнаджийска лопата, предложи да оставят въпроса така и да се съберат отново след три дни.

На шестнадесетия ден на януари Сенатът в лицето на Луций Мунаций Планк се обърна към най-яркия си представител.

— Цезаре, мъдрата ти ръка винаги ще е нужна — с най-мелодичния си глас рече Планк. — Затова те умоляваме да запазиш пълната си власт над всички римски провинции и да продължиш да служиш и занапред като старши консул. Твоята искрена загриженост за добруването на републиката не е останала незабелязана и всички ликуваме, че благодарение на твоите усилия тя получи нови сили и жизнеспособност.

Речта му продължи цял час и накрая гръмовният му глас отекна в цялата зала.

— В знак на специална благодарност от наша страна бихме желали да ти дадем името Цезар Август и да предложим закон никой друг да не го ползва! Цезар Август, най-възвишеният от възвишените, най-храбрият сред храбрите! Цезар Август, най-великият мъж в историята на Римската република!

— Приемам.

Какво друго можеше да каже?

— Цезар Август! — изрева Агрипа и го прегърна. Пръв сред поддръжниците, пръв сред приятелите.

Август излезе от построената от Божествения Юлий Курия Хостилия обкръжен от тълпа сенатори, но рамо до рамо с Агрипа. Във фоайето прегърна жена си и сестра си, след което отиде до началото на стълбите и вдигна двете си ръце към ликуващата тълпа.

Вече е имало един Ромул, помисли си той. Аз съм Август. Единственият.

Информация за текста

Colleen McCullough

Antony and Cleopatra, 2007

Издание:

Колийн Маккълоу. Антоний и Клеопатра

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Евгения Мирева

Оформление на корицата: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: Десислава Петкова

ИК „Бард“, 2008 г.

ISBN: 978-954-585-890-1

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35657

Последна корекция: 11 октомври 2015 в 18:55