Вихр

Мейсън се замисли.

— Заслужава си.

Без да каже нещо повече, той натисна бутона на таблото и затвори връзката.

Стен наистина се надяваше Мейсън да оцелее след това. Майната й на тъмната алея и побоя. Стен щеше да изпотъпче Мейсън на паважа посред бял ден — в земите около замъка Аръндел.

— Добре, войници. Съберете се — гласът на Стен отекна в огромния хангар за тактически кораби на „Виктори“.

Всички пилоти на тактически кораби, както и пилотите от две други ескадрили от „Бенингтън“ присъстваха на този брифинг.

— Ще приключим бързо. Можете да уведомите екипажите си. Ето какво става. Неприятелската флота идва с пълна пара. Не можем да ги спрем. Това, което ще се опитаме да направим, е да ги затрудним, за да могат страхливите цивилни и умниците да се изметат. Вие, момчета, ще го направите заради мен и ще оправдаете тези скапани бели шалчета и заплатите си, които се приспадат от моите данъци.

Пилотите се засмяха и се отпуснаха. Всеки от тях знаеше рекордните постижения на Стен като пилот и боен командир на тактически кораб.

— Адмирал Мейсън ще вземе тежките ни кораби, оцелели от разбитата флота. Той ще се престори на глупак и ще убеди приятелите ни, че смята да ги атакува. Ще им се наложи поне да оформят някакъв вид защитна формация между бойните кораби и нашите буканиери. После ще дойде вашият ред.

Стен изведнъж стана сериозен.

— Командири… водачи на ескадрили… нападайте в какъвто искате строй. Вашите цели са транспортните кораби. Само транспортните кораби. Разбийте ги. Ако ги свалите високо над планетата, недейте да чакате да паднат. Ако са в атмосферата, уверете се, че няма да успеят да се приземят. Ако изстрелят спасителни капсули, преди да сте унищожили кораба майка, унищожете капсулите. Ако сте в атмосферата и сте близо до земята и видите вражески войски — поразете ги. Това включва богази, суздали, торки и джохианци. Стреляйте и с двете картечници. Ако корабите ви имат противопехотни бомби, използвайте ги. Това е пряка заповед. Този път искам голямо клане. И всеки пилот, който реши да се прави на звезда или влезе в необосновани битки, ще бъде лично свален от мен. И запомнете — всеки войник, допуснат да се приземи на Джохи, е войник, който ще направи всичко по силите си, за да убие имперски гвардеец. Това е всичко, свободни сте.

Стен започваше да се уморява да повтаря:

— Това е пряка заповед.

Но искаше да се увери, че никой от капитаните и пилотите му няма да страда от заблуждението, че тази битка е нещо различно от последен отчаян опит за оцеляване.

Беше виждал преди години, векове, геологични епохи, какво се случва, когато едната от страните се опитва да се бие по цивилизован начин — и не само беше видял първата под негово командване част избита, но и лично беше погребал твърде много тела, за да се разколебае в желанието си да убива кръвожадните обитатели на Алтайския куп.

Адмиралите на суздалите и богазите проанализираха ситуацията, докато флотите им наближаваха Джохи. Изглежда, нямаше имперски части в атмосферата или в непосредствена близост до планетата.

Всъщност единствените бойни кораби в системата бяха тези на малката имперска флота далеч от Джохи, която беше застанала на орбита между две от луните.

Първи въпрос: можеше ли тази флота да бъде пренебрегната? Не. Ако имперските кораби атакуваха, можеха да всеят объркване и разруха сред транспортните кораби. Втори въпрос: трябваше ли приземяването да бъде отложено, докато флотата не бъде разрушена? Отново не — заплахата не беше толкова значителна.

Освен това, както един политически просветен богази беше изтъкнал:

— Наша конфедерация не много сплотена. Торки, джохианци, суздали, богази. Рано или късно започнат се държат нормално и да си забиват нож в гръб. Най-добър вариант: овладяваме Джохи. Убиваме имперски войници. Разрушаваме имперски кораби. С Джохи като база всякакви промени в съюзите са лесни.

Главните бойни кораби на суздалите и богазите се отдалечиха от Джохи към флотата на Мейсън, оформиха защитен периметър и зачакаха.

Транспортните кораби се устремиха към земята, защитени от тънкия екран на разрушителите.

Първата вълна от имперски тактически кораби ги посрещна, преди да навлязат в атмосферата на Джохи.

Ханелоре Ла Сиотат беше невероятен пилот, както обичаше да казва. Всички бяха съгласни с това, включително и другите пилоти в ескадрилата й. Не толкова невероятна, колкото си мислеше, и определено не толкова възхитителна като тях, но все пак невероятна.

Беше сложила шлем, който контролираше вторичните оръжия, и го беше свързала с управлението. Твърдеше, че й помага да вижда на екрана не само какво прави нейният тактически кораб, но и кой враг да избере по-напред.

Транспортните кораби се очертаха ясно на екрана. От двете му страни потекоха разузнавателни данни, индикаторите се преместиха, бяха разчетени, дешифрирани и Ла Сиотат ги видя, но не им обърна внимание.

— Приближава се… приближава се… разстояние… разстояние… — мърмореше офицерът, отговорен за оръжията й. — Изчакай…

Корабът порасна на екрана.

— Избери по-нисък клас ракети — нареди Ла Сиотат и офицерът смени избора от дългообхватните „Кали“ на „Гоблин“, които имаха среден обхват.

— Разстояние… разстояние… разстояние…

— Изчакай…

Ла Сиотат се смяташе за невероятно добър пилот — но тя си имаше и своя тайна: не беше особено добър стрелец. Затова никога не стреляше, преди изстрелът да е сигурен, и предпочиташе да се приближи максимално.

— Изчакай… мамка му!

Сензорите на транспортния кораб сигурно бяха засекли идващия тактически кораб, тъй като той изхвърли аварийно капсулите с войските — продълговати тръбоподобни контейнери, които се разсипаха в атмосферата на Джохи.

— Транспортният…

— Все още е на мушка.

— Изстреляй една! Няма нужда от допълнителни!

Тя сложи оръжейния шлем на главата си, не обърна внимание на образа на проблясващата ракета, която се забиваше в транспортния кораб, който напразно се опитваше да се измъкне, ръцете и краката й натискаха панелите за управление и обърнаха тактическия кораб — смъртоносен сокол, който се спускаше, докато птиците се разбягваха.

— Разстояние… разстояние…

— „Гоблини“… множествено изстрелване, разделяне на по една цел… включено.

— Включено! Разстояние… разстояние…

— Автоматично настройване… Огън!

Тактическият кораб носеше осем ракетомета за „Гоблини“, всеки от които съдържаше по три ракети. Ракетометите прогърмяха… тактическият кораб се разтресе, докато десет ядрени ракети изфучаха навън.

Деветнадесет спасителни капсули бяха поразени и от останките се посипаха горящи и умиращи войници, войници, които замахваха напразно с ръце, докато гравитацията ги придърпваше към далечната земя.

Внезапно за Ла Сиотат тези цели престанаха да бъдат просто неодушевени симулации върху бойния екран и се превърнаха в същества — чиято смърт беше дошла бързо вследствие на взрива, или ужасно, докато дробовете им замръзваха в смразяващата атмосфера, или благодатно, докато изпадаха в безсъзнание.

И заради близкото попадение Ла Сиотат видя смъртта им от доста близо. Стомахът й се разбунтува. Тя повърна върху контролните панели.

Обърна се още веднъж, за да порази двадесетата и последна капсула.

Стен наблюдаваше клането от бойния екран в контролната зала на посолството, като съзнанието му отказваше да преведе какво означаваха внезапно появяващите се и изчезващи точки светлина. Можеше да се изкачи до някой от прозорците горе и да погледне голямата битка над планините около Рурик оттам. Но това би било дори по-лошо.