Вихр

Командирът на ВС мина покрай него. Главата на Стен се извърна, когато мъжът заговори на Йън:

— Губернатор Махони, вие ще дойдете с нас, ако обичате.

Стен зяпна. Какво, по дяволите, ставаше? Защо не преследваха него?

— По чия заповед? — чу той да боботи гласът на Махони.

— По повеля на Вечният император — отговори отсечено командирът. — Обвинен сте в некомпетентност пред лицето на врага. Освободен сте от командването, смятано от този момент. Ще бъдете ескортиран до Първичен свят, където ще бъдете подведен под отговорност… и в случай че обвинението бъде отхвърлено, ще бъдете съден.

Стен отчаяно се опитваше да разбере какво става. Сигурно говореха за станалото на Спорните светове. Глупавата и унизителна загуба на адмирал Лангсдорф. Той пристъпи към офицерите и Махони.

— Но той няма нищо общо с това — възрази Стен.

— Отдръпнете се, посланик — каза командирът.

Стен се обърна, за да повика помощ, като се зачуди кой ли глупак би дошъл.

— Всичко е наред, Стен — спря го Махони. — Да не влошаваме нещата. Готов съм — обърна се той към командира.

Стен наблюдаваше безпомощно как избутват Йън към стената, разкрачват го и го претърсват щателно. Ръцете на Махони бяха извити зад гърба. Оковите бяха пристегнати толкова здраво, че ръцете на Йън почервеняха от изтласканата кръв.

Секунда по-късно Йън беше изведен от посолството.

— Ще се обадя на Императора — изкрещя Стен след него. — Това е грешка. Знам го. Ужасна грешка.

— Върви си у дома, момко — извика му Махони, докато го изтикваха през вратата. — Спомни си какво ти казах и си иди у дома.

Вратите изсъскаха и той изчезна.

Стен се затича към комуникационната зала и бутна дежурния офицер настрани. Въведе кода сам и натисна бутона за изпращане.

— Искам да говоря с Императора — заяви той към служителя, който най-накрая прие обаждането му. — Веднага, по дяволите!

— Съжалявам, посланик Стен — отвърна му мъжът, — но ми бяха дадени изрични заповеди. Императорът не желае да разговаря с вас. При никакви обстоятелства.

— Почакай малко, копеле! — изръмжа Стен. — Обажда се посланик Стен, а не някакъв загубен чиновник.

Служителят се престори, че разглежда списък, поставен пред него.

— Съжалявам. Няма грешка. Императорът специално е помолил името ви да бъде изличено от списъка с хората, които имат личен достъп до него. Моите извинения, ако това ви затруднява, но съм сигурен, че можете да получите каквото искате по официалните канали.

Екранът избледня.

Стен се дръпна назад. Единственото нещо, което можеше да направи сега за Махони, бе да се моли.

А това беше невъзможно за човек, който изведнъж беше останал без богове.

41.

Освобождаването от командването и арестът на Махони запратиха и малкото останал боен дух на имперските сили по дяволите. За Стен Махони беше не само наставник и приятел, но и човекът, който бе спасил живота му някога на Вулкан.

За Килгър, който не вярваше особено на офицерите, Махони беше, освен всичко друго, уважаван предводител — той беше командващият офицер на Алекс в „Богомолка“ години преди да срещне Стен.

За Синд, Ото и другите Бор Махони беше изтъкнат боен вожд и старейшина. Ако беше обидил по някакъв начин Императора, смятаха те, трябваше да му бъде даден шанс да отреже собствената си брада в знак на смирение и да изчака присъдата, вместо да бъде ескортиран от въоръжени същества сякаш беше някакъв престъпник.

За Първа гвардейска дивизия Махони не беше просто един от тях, започнал военната си служба в техните редици, а най-почитаният им командир. По време на Таанските войни той беше командващият им генерал.

Сегашният командващ генерал, Пейдрак Сарсфийлд, дори беше служил като началник на рота под командването на Махони на адски свят, наречен Кавит.

Никой от тях не разбираше каква грешка, камо ли какво неизвестно престъпление беше извършил Махони.

Не че говореха за това.

Случилото се беше твърде невероятно. Войниците дори не се оплакваха.

Стен би предприел някакви действия да повдигне бойния дух до приемливо ниво — макар да не беше сигурен какви точно, — ако не се приближаваше още по-ужасен кошмар.

Флотите на суздалите и богазите идваха с пълна скорост. Стен не виждаше начин да предотврати нашествието.

Две групи запазиха самообладание при разжалването на Махони.

Гурките.

И флотски адмирал Мейсън.

Алекс влетя в кабинета на Стен и блъсна вратата зад себе си. Рамката се нацепи, но издържа.

— Току-що — започна той без предисловия — разкодирах заповедите, които ни изпращат. Никой от нас няма да участва. Строго секретни са. Не са от скапания ни уважаван Император, дълго да управлява, а от някакъв глупак в имперския кабинет.

Той побутна разпечатката към Стен. Тя беше кратка:

— Няма предложение как да стане — добави Алекс. — Някакъв луд там е станал саркастичен — и знам кой. Добрият летящ лъч беше прав.

Стен не обърна внимание на брътвежите на Алекс.

— Какво ще правим?

Стен реши.

— Можеш ли да заглушиш кодирания канал?

— С левия си крак, ако трябва. Искаш фалшиво съобщение, което да постановява, че е време да си ходим ли?

— Не. Твърде сложно е да се обоснове. Просто никога не сме получавали това.

— Да, сър.

Килгър се обърна, за да излезе.

— Знаеш ли, момко, щом разголваме задниците си така, не мисля, че има смисъл повече да служа на Императора. За добро или за зло, не вярвам, че той вече заслужава клетвата ми.

— Нека да се тревожим за задниците и разголването им по-късно. Това едва ли ще стане, тъй или иначе — заяви Стен с най-неутралния тон, на който беше способен.

— Адмирал Мейсън, освобождавам ви от командването на „Виктори“.

— Да, сър.

— Искам да вземете каквото е останало от флотата на онзи глупак Лангсдорф, а също и ескортиращите кораби, които бяха оставени при транспортните кораби на гвардията.

— Да, сър.

— „Виктори“ ще бъде отделен и поставен под мое пряко командване, както и носачът на тактически кораби, който оцеля.

— „Бенингтън“, сър.

— Благодаря.

— Какви са заповедите ми? — попита Мейсън все още със студен неутрален тон.

— Приготвяме се да евакуираме всички имперски части от Джохи и Алтайския куп. Как ще бъде осъществено с минимално количество жертви, не съм напълно сигурен.

— Ами Първа гвардия?

— Ще бъда отговорен и за тях.

— Да, сър. Ако позволете да попитам нещо?

— Кажете — разреши Стен.

— Наистина ли смятате, че сте квалифициран като генерал?

— Адмирале, не смятам, че някой е квалифициран да води отстъпление под обстрел, което е нашата задача. Но ще ви припомня, че съм участвал в такова. По време на войната. На планета, наречена Кавит. Имате ли някакви други обиди?

— Не. Но имам друг въпрос.

Стен кимна.

— Какво се промени? Смятах, че Императорът иска Алтайският куп да бъде задържан. Смятах, че това място има някаква значителна дипломатическа важност, която не мога да оценя.

— Изпратих доклад тази сутрин до Първичен свят — излъга Стен. — Казах, че Алтайският куп не може да бъде удържан. Не съм получил отговор. Затова предлагам да продължим с оттеглянето. Ако ситуацията се промени, ще сте сред първите, които ще научат. Свободен сте.

Постовите кораби докладваха, че флотата на суздалите и богазите е на три И-дни път от слънчевата система на Джохи.

— Генерал Сарсфийлд, сам ли сте?