Вихр

Мазето на моргата беше бяло и студено, с антисептичен въздух, който не спираше неприятната миризма, която караше езика да се изприщи.

— Изчакайте за секунда — каза служителят. — Не съм си довършил обяда.

Размаха дебел сандвич пред лицата им. Доматен сок се процеждаше през хляба.

Синд щеше да му избоде очите. Дори с помощта на Махони и Килгър, Стен едва беше склонил да дойде. Бил затънал до гуша в работа.

За нейно учудване обаче, сега той се задейства. Вместо да крещи заповеди, той измъкна няколко банкноти и ги размаха пред лицето на мъжа.

— Можеш да ядеш в движение.

Служителят грабна банкнотите, махна с ръката, в която държеше сандвича, и тръгна напред. Те го последваха.

— Това е единственият начин да привлечеш вниманието на бюрократ — прошепна й Стен. — Ако им викаш, само стават по-упорити и глупави.

Служителят се движеше покрай шкафчетата с трупове.

— Да видим… Къде ли съм го сложил?

Той посочи към далечно отделение, натисна бутона на дистанционното и едно от шкафчетата се отвори с трясък.

Служителят погледна вътре. Капка червен сос се стече върху тялото. Той я забърса с палец, после го облиза.

— Не. Друг труп. — Натисна бутона и шкафчето се затвори. Той се засмя. — Съжалявам, че сбърках трупа.

После сви рамене.

— Бяхме доста заети, след като Каканът почина — обясни той. — Имахме повече клиенти, отколкото време.

Засмя се отново.

— Жена ми е щастлива като прасе в дракх. Работя извънредно от месеци. Още малко така и ще можем да купим къщата на мечтите си.

— Колко прекрасно — отбеляза Синд.

Служителят усети сарказма в тона й.

— Не аз съм ги докарал тук, госпожо — каза той. — Това е вашата работа. Вие ги убивате, аз ги опаковам. Това е моето мото.

Насочи дистанционното към друга крипта и натисна бутона. Едно от шкафчетата се отвори. Той погледна вътре.

— Това е мъжът, когото искахте да видите. Все още е мъртъв. Ха-ха. Слаб като скелет. Вижте бъдещето си. — Той погледна Синд. — Вашето също, госпожо.

Но Махони погледна пръв. Реакцията му беше светкавична и бурна.

— Майко Божия — ахна той. — Това е Венло.

Стен подскочи.

— Не може да бъде.

После и той погледна.

— По дяволите, наистина е Венло.

— Не е възможно — не повярва Алекс, докато сам поглеждаше. — Но наистина е той.

Синд отначало не разбираше за какво говорят. После си спомни. Венло беше мъжът, отговорен за смъртта на Императора.

— Смятах, че е…

— В проклет затвор с повишена сигурност — довърши вместо нея Стен. — Когато проверих за последен път, беше толкова дълбоко под земята, че трябваше да изпомпват слънчевата светлина до него.

— Сигурно е избягал — допусна Синд.

— Още нещо невъзможно — каза Стен. И погледна отново. — Но ето го тук.

— Поне горната част — уточни Алекс.

Махони се намръщи над восъчното лице, което се взираше в него. Спомняше си деня, в който беше открил убежището на Венло. И последвалия им разговор. Венло беше същество, което можеше да се измъкне от всяка ситуация — дори от най-строго охранявания имперски затвор.

— Но какво е търсел тук? — попита Синд. — Кой би могъл…

Останалата част на въпроса беше прекъсната от иззвъняването на линията за спешни случай на колана на Махони. Той включи предаването.

— Тук е Махони.

Гласът на офицера беше задъхан.

— Най-добре да дойдете тук, сър. Току-що уловихме сигнал от флот, идващ към Джохи. Потвърдихме, че са враждебно настроени, сър.

Махони се затича, докато изключваше връзката. Другите хукнаха след него.

Венло лежеше студен в шкафа зад тях, а загадката му беше забравена пред предстоящата атака.

Служителят в моргата — който беше чул новините — се подготви да направи съпругата си още по-щастлива.

39.

Адмирал Хан Лангсдорф очевидно беше проспал или пропуснал основните примери за военни грешки преди петдесетина години.

Той взе трите флотилии от имперски бойни кораби, за да спре нахлуващите флоти на богазите и суздалите, изпълнен с презрение и самочувствие. Щеше да е лесна, ако и малко кръвопролитна задача. Първо очакваше, че тези примитивни същества — Лангсдорф го прикриваше доста умело, но беше ксенофоб — ще се смразят при вида на стоманения юмрук на Империята. След като се възстановяха от страха и ужаса, можеха, в най-лошия случай, да оформят някакъв строй и да нападнат фронтално.

Лангсдорф изпрати една ескадрила от крайцери като примамка и подреди останалата част от силите си в разтеглено на едната страна крило зад примамките.

Врагът щеше да се опита да нападне имперските сили и за Лангсфорд щеше да е лесно да разбие фланговете им и да ги обърне в бягство.

Не беше сложен план. Но простотата беше предимство в битката, пък и как би могла някаква сбирщина от птицеподобни и кучета да устои на Империята?

Определено не беше първият военен водач, който се отнасяше с пълно презрение към противника си. Историята пазеше дълъг списък с места, където същото се беше случвало: дългогодишната катастрофа на Ксианг-Ну в Туркестан. Малкият рог. Исандхлуана. Магерсфонтейн. Суомосалми. Диен Биен Фу. Сарагоса. И тъй нататък, и тъй нататък.

Дори името на неговия флагмански кораб би му помогнало. Лангсдорф смътно си спомняше, че „Репулс“ преди много време е било името на воден кораб. Дори мислеше, че се нарича боен крайцер. С това се изчерпваха знанията му.

Той не знаеше, че „Репулс“ и съпровождащият го кораб се бяха устремили спокойно във вражески води, уверени, че самото присъствие на бойни крайцери ще парализира нападателите от ужас, че никой няма да рискува да изпрати изтребител над морето. И определено, че никой от презряната монголоидна раса не би се осмелил да се изправи срещу тези възхитителни творения на Империята.

На японските бомбардировачи им отнело по-малко от час, за да потопят и двата кораба.

Лангсдорф огледа екрана. Дългообхватните имперски сензори бяха засекли флотите на суздалите и богазите. Той изсумтя. Тези същества не можеха да направят нищо както трябва. Ако той нападаше главния свят на някой куп, щеше да събере много повече кораби, отколкото виждаше срещу себе си. Дори да трябваше да прикрепи ракетни установки на всеки лунен ферибот, който можеше да съоръжи.

Две неприятелски ескадрили от крайцери се устремиха към имперската примамка за фронтална атака. Няколко минути по-късно още два строя от суздали и богази — подредени около носачи на тактически кораби и тежки крайцери — се спуснаха върху имперските сили отгоре и отдолу, като затварящите се челюсти на орехотрошачка.

Имперските крайцери откриха ответен огън, но противниците бяха твърде много.

Битката беше започнала. Адмирал Лангсдорф нареди на тежките си кораби да обградят левия фланг на суздалите и богазите, както турците бяха направили в морската битка при Лепанто. Но за разлика от турците, не задържа никакви сили в резерв.

Командващите флотите на суздалите и богазите вярваха, също като Лангсдорф, че в битката простотата е най-добрият подход. Тяхната тактика беше взета от популярна рисунка на лещанка, погълната от малко по-голяма риба, погълната на свой ред от кит.

Защото още по-нагоре и назад от челюстите, които бяха захапали имперските крайцери, се намираха най-тежките кораби на суздалите и богазите. Техният адмирал изчака, докато бойната формация на Лангсдорф се установи.

После огромните челюсти се сключиха върху далеч по-голямата плячка — цялата имперска ударна сила.

Лангсдорф беше мъртъв, преди да успее да повика помощ — помощ, която нямаше откъде да дойде.

Битката беше катастрофална за Империята.

Суздалите и богазите изгубиха пет крайцера, четиринайсет разрушителя и доста от по-леките кораби.

Имперските оцелели наброяваха един боен кораб, три крайцера, един носач на тактически кораби и двайсет кораба.

Флотите на богазите и суздалите се престроиха триумфално и се отправиха към Джохи. Тяхната победа обаче нямаше да бъде изучавана в много военни академии, дори в тези на победителите.