Летен прилив

Ребка тръгна през космодрума към една от четирите големи сгради. Грейвс все така се влачеше след него.

— На среща с Луис Ненда ли отивате? — попита съветникът.

— Надявам се. Какво знаете за него? — ако Ребка се залепеше за Грейвс, би могъл да се опита да използва неговите превъзходни знания.

— Само казаното в искането — отвърна Грейвс. — Плюс онова, което ние знаем за членовете на общността Зарладу… а то е по-малко от това, което бихме желали да знаем. Световете на Общността не се отличават с желание за сътрудничество.

„Което може да се квалифицира като най-сдържаното изказване досега“ — помисли си Ребка.

Дванадесет хиляди години по-рано, много преди хората да започнат експанзията, земните сефалоподи 18 на Зардалу се опитали да създадат нещо, което нито хората, нито сикропеанците никога не са били толкова глупави, че да опитат. Общността Зардалу била истинска империя от хиляда планети, управлявани с твърда ръка от Дженизий. Опитът се провалил катастрофално. Но неуспехът може би е послужил за урок, предпазил хора и сикропеанци от същата грешка.

— Луис Ненда е човек — продължи Грейвс, — с някои качества на зардалу.

— Умствени или физически.

— Не зная. Но каквото и да е било направено, трябва да е доста несъществено. Не се споменава за никакъв заден череп или очи на края на пръстите, никакъв хермафродизъм. Никакъв гигантски или лилипутски ръст… Според съобщението той е мъж с нормален ръст и тегло. Разбира се, съществуват стотици модификации, които не фигурират в никакъв стандартен списък.

— Колкото до любимото животно, което води със себе си, още по-малко мога да ви кажа. То е хименопта и е излишно да казвам, че е членестоного… макар че прилича на земна хименоптера 19. Но дали е само за компания или е сексуален партньор, или дори източник на храна за Ненда… ще трябва да почакаме, за да разберем.

„Чакането няма да е дълго“ — помисли си Ребка. Новопристигналият кораб се намираше в средата на космодрума на Старсайд. В приемната зала вече преглеждаха пътниците за паразити. Тъй като тестовете за ендо- и екзопаразити се извършваха само за няколко минути, новопристигналите сигурно бяха в последните етапи на приемане.

Ребка и Грейвс отидоха на мястото, където вече чакаха Макс Пери и трима служители от службата за прием.

— Още колко ще продължи? — попита Ребка.

Вместо да отговори, Пери посочи с ръка отварящите се двойни врати на камерата за обезпаразитяване.

След предположенията на Грейвс и фантазиите представи на Ребка, Луис Ненда изглеждаше изненадващо нормален. Нисък, мургав и мускулест, той можеше да мине за обитател на по-гъсто населените светове от Фемъс Съркъл. Стоеше малко неустойчиво на краката си, вероятно в резултат на промените на гравитацията през последните няколко часа, но изглеждаше много ентусиазиран и самоуверен. Той излезе важно от камерата за екзобиологично тестване и се огледа високомерно с кървясали очи. До него с подтичване, като имитираше движенията на главата му, вървеше малко, дебеличко извънземно. То видя групата чакащи хора и спря.

— Калик! — Луис Ненда дръпна каишката, която минаваше около гръдния кош на хименопта и обхващаше корема. — Тръгвай! — после, без да погледне някого, освен Пери, каза: — Добро утро, коменданте. Мисля, че тестът за мен ще даде отрицателни резултати. Както и за Калик. Ето моето искане за пребиваване.

Другите още гледаха хименопта. Джулиъс Грейвс беше виждал една по време на пътуванията си през териториите на зардалу, но останалите от тях ги знаеха само от картинки и препарирани образци.

Трудно беше извънземното да се идентифицира с легендите за силата на този вид. То беше високо наполовина на Луис Ненда, с малка гладка глава, на която доминираха силни, прилични на капан за диви зверове челюсти и множество двойки блестящи черни очи разположени в кръг около главата. Очите непрекъснато се движеха независимо едно от друго, и проследяваха различни обекти.

Тялото на хименопта беше валчесто, покрито с къса черна козина, дълга един-два сантиметра. Това беше прословутият, устойчив на вода и термоизолиращ хименопски кожух.

Онова, което не се виждаше, беше лъскавото жълто жило, скрито под издадения корем. Кухата игла пръскаше невротоксини, чиято сила и състав хименоптът можеше да променя по желание. Нямаше никакъв стандартен серум като противоотрова. Отличителна беше и нервната система, която осигуряваше на хименопта скорост на реакциите десет пъти по-голяма от тази, на който и да е човек. Осемте жилави крачка можеха да го пренесат на сто метра за няколко секунди или на петнадесет метра във въздуха при стандартна гравитация. Хименопският кожух рядко се използваше за облекло на хора, дори преди хименоптите да бяха обявени за застрашен от изчезване вид.

— Добре дошли на система Добел — гласът на Пери изразяваше точно противното на думите. Той взе от Луис Ненда документите с искане за достъп и ги прегледа. — Във вашето първоначално искане малко се казва за причината, поради която желаете да посетите Куейк. Има ли нещо по-подробно тук?

— Разбира се — маниерите на Ненда бяха толкова нахакани, колкото и походката му. — Искам да наблюдавам големите земни приливни вълни, а това може да стане на Куейк по време на летния прилив. Има ли някакъв проблем?

— Куейк е опасно място през летния прилив. Сега е по-опасно от всеки друг път, тъй като Амарант се приближава твърде много.

— По дяволите, опасността не ме плаши — Ненда се удари по гърдите. — Ние с Калик се справяме с всякакви опасности. Двамата с него бяхме на Джелирол, когато там избухна хиперпожара. Прекарахме девет дни в една въздушна кола, обикаляхме в сянката на Джелирол, за да не бъдем изпечени и дори не получихме тен. Преди това бяхме на предпоследния кораб вън от Касълмейн — той се засмя. — Имахме късмет. Последният кораб нямал никакви припаси и едва се добрал до възела Боуз четирийсет дни. Наложило се да се изяждат един друг. Но като наистина ценен опит, нека да ви разкажа какво се случи на Маусхоул…

— При първа възможност ще разгледам искането ви — Пери погледна нервно Ненда. Само една минута беше достатъчна да се разбере, че новопристигналият няма да се примири, ако молбата му бъде отхвърлена. — Ще ви посочим временна квартира, после имаме съвещание. Има ли нещо специално, което той… — Пери посочи с ръка хименопта — … трябва да яде?

— Тя. Калик е женска. Не, всеядна е. Като мен.

Ненда се засмя без следа от веселие.

— Хей, надявам се, че не чух това, което чух. Какво налага провеждането на съвещание? Аз изминах предълъг път до тук. Прекалено дълъг, за да се връщам.

— Ще видим какво можем да направим — Пери погледна към Калик. При избухването на Луис Ненда изпод кожуха на извънземното се показа петсантиметровото жълто жило. — Сигурен съм, че и двамата сме съгласни относно едно; вие не искате да отидете на Куейк, за да бъдете убит там.

— Не се тревожете за нас. Ние не можем лесно да бъдем убити. Просто одобрете искането ми и ме пуснете. Куейк не може нищо да ми стори.

Може би. Докато Пери се опитваше да отклони желанието на новодошлия, Ребка го наблюдаваше. Куейк беше опасен, в това нямаше съмнение, но ако самоувереността беше някаква защита, Луис Ненда би се чувствал в безопасност навсякъде. Може би беше необходимо Куейк да бъде защитен от него.

— Бих желал да чуя вашата препоръка, коменданте.

Пери няма да ми обърне внимание — мислеше си Ребка. — Смята, че знае моето решение. Но той греши… защото аз самият не го зная.

— Аз съм против отиването на Куейк по време на летния прилив — гласът на Пери беше глух, а лицето му — бледо.

— На когото и да било?

— Точно така.

— Знаете ли, че каквото и решение да вземем, Грейвс просто няма да се съобрази с него? Той има власт да преследва близначките Кармел, където пожелае.