Летен прилив

Докога ще продължава да шикалкави? Инструкциите на посланичката Перейра бяха доста категорични. Тя не трябва да казва на никого извън Съюза какво бе открила… дори да изглеждаше, че вече знаят.

Тя отмести ръката му от крака си.

— В моята работа съм правила много предположения, от които не съм се възползвала.

— И аз така чувам. Но чувам, че и нищо не забравяте. Все пак ще ви опресня паметта. Вие казвате, че правилният начин за изучаване на възможното време на корелация на промените на артефакта не е чрез изследване на универсалния галактически времеви диапазон на събитието. Трябва да се приеме, че ефектите от една промяна се разпространяват от точката на възникване със скоростта на светлината като радиосигнал. Така десет светлинни години след като нещо се случи с един артефакт, информацията за промяната ще съществува навсякъде в сфера с радиус десет светлинни години и самият артефакт. Нали така?

Дариа вдигна рамене.

— И всеки две такива сфери се разпространяват, докато се срещнат — продължи Луис Ненда. — Най-напред се допират в една точка, след това се пресичат и образуват кръг, който става все по-голям и по-голям. При три сфери нещата стават по-сложни. Когато нараснат и се срещнат, те се допират точно в две точки. Четири или повече сфери обикновено нямат никакви общи точки. И когато стигнем до хиляда двеста трийсет и шест артефакта със средно трийсет и седем промени на всеки, получават се почти петдесет хиляди сфери… всяка разпространяваща се със скоростта на светлината с център един артефакт. Каква е вероятността хиляда двеста трийсет и шест сфери, по една от всеки артефакт на Строителите, да се срещнат на едно място? Нищожно малка, за да се измери. Но ако те се срещнат, въпреки тази нищожно малка вероятност, кога ще стане това?

— Звучи абсурдно, нали? Но не е трудно да се програмира и тества. И знаете ли отговора, който ще даде програмата, професор Ланг?

— Защо трябва да го зная? — беше твърде късно, но тя все пак се измъкна.

— Защото сте тук. По дяволите, нека престанем да се преструваме. Искате ли да го кажа вместо вас?

Ръката му беше отново върху бедрото й, но тонът му я ядоса достатъчно, за да отвърне:

— Няма нужда да казвате каквото и да било вместо мен, вие… вие развратно джудже! Може и да сте го проследили, но това е всичко, което сте направили… Просто сте го проследили! Оригиналната идея е моя. И си махнете мръсната ръка от крака ми!

Той се ухили триумфиращо.

— Никога не съм казвал, че идеята не е ваша. И ако вие не искате да сме приятели аз няма да настоявам. Всички сфери се срещат, нали? На едно и също място и по едно и също време и двамата знаем къде. На повърхността на Куейк по време на летния прилив. Затова вие сте тук, затова и аз съм тук, затова са тук Атвар Х’сиал и всички други, освен вашия чичо Джак.

Той се изправи.

— А сега местните тъпоглави началници ни казват, че не можем да отидем! Никой от нас.

— Какво?! — Дариа скочи на крака.

— Още ли не сте чула? Онзи стар твърдоглавец Пери дойде преди час и ми съобщи. Никакъв Куейк за вас, никакъв Куейк за мен, никакъв Куейк за буболечките. Ние дойдохме от хиляда светлинни години и сега трябва да си седим на задниците тук и да пропуснем цялото шоу.

Той удари с черния бастун от нашийника на Калик ствола на грамаден бамбук.

— Те казват „няма да отидете“, аз пък казвам майната ви! Разбирате ли сега защо трябва да направим нещо, Дариа Ланг? Налага се да обединим знанията си… освен ако вие не желаете да седите тук и да получавате нареждания от нищожества.

Математиката е универсална. Но много малко други неща са такива.

Дариа достигна до това заключение след още половин час разговор с Луис Ненда. Той беше ужасен мъж, такъв, заради който би се отклонила от пътя, за да не го срещне. Но когато размениха данните от статистическите си анализи — с неохота, внимателно, никой нежелаещ да даде повече, отколкото получава — споразумението беше на лице. То беше в известен смисъл неизбежно. Изхождайки от същата система от събития и същата система от местонахождения на артефакти, имаше само една точка в пространството и времето, която отговаряше на всички данни. Малките разлики в изчисленията за време и място произтичаха от алтернативните критерии за минимизиране.

Те бяха следвали почти еднакви методики, използвали подобни толеранси и коефициенти на отклонение. Тя и Луис Ненда се съгласиха с резултатите до петнадесетзначни цифри.

Или по-скоро, заключи Дариа след още петнадесет минути, тя и онзи, който беше извършил изчисленията за Ненда, бяха на едно мнение. Не беше възможно това да е негова работа. Той имаше съвсем бегла представа от процедурите. Ненда наистина се занимаваше с проблема, но фактически някой друг беше извършил анализите.

— Значи се съгласихме за времето и с точност до няколко секунди това е летният прилив — каза той и се намръщи. — Единственото, което знаем, е, че е някъде на Куейк? Защо не можете да го определите по-точно? Аз се надявах, че ще можем да го сторим като сравним бележките си.

— Чудеса ли очаквате? Ние работим с разстояния от хиляди светлинни години, хиляди трилиони километри и интервал от време от хиляди години. И сме го определили с точност от двеста километра в местонахождението и по-малко от тридесет секунди във времето. Мисля, че това е максимално точно. Всъщност това е чудо.

— Може би доста точно — той удари бастуна в собствения си крак. — И мястото определено е Куейк, не Опал. Аз пък мисля, че това отговаря на друг мой въпрос.

— За Строителите?

— По дяволите Строителите! За буболечките. Защо те искат да отидат на Куейк.

— Атвар Х’сиал казва, че иска да изследва поведението на формите на живот при екстремални натоварвания на околната среда.

— Да бе! Натоварвания на околната среда — той тръгна към сградите. — Повярвайте на това и ще повярвате в Лост Арк. Тя цели същото като нас. И тя преследва Строителите. Не забравяйте, че е специалист по проблема колкото вас.

Луис Ненда беше груб, примитивен и противен. Но след като го каза, стана очевидно. Атвар Х’сиал беше дошла на Добел също добре подготвена с планове за непредвидени случаи, сякаш бе знаела, че молбата й за достъп до Куейк ще бъде отхвърлена.

— А какво ще кажете за Джулиъс Грейвс? И той ли?

Ненда само поклати глава.

— Старият глупак? Не. Той е загадка. Макар че може да се окаже, той да е тук поради същата причина като нас. Но той е съветник и аз никога не съм чул някой от тях да лъже. Вие чували ли сте?

— Никога. Когато е дошъл, не е смятал да отива на Куейк, а да остане на Опал. Мислил е, че близначките, които преследва, са тук.

— Значи може би целта му наистина е такава. Във всеки случай можем да забравим за него. Ако иска да отиде на Куейк, ще го направи. Никой не може да го спре — стигнаха сградата и Ненда спря пред вратата. — Добре, поговорихме си, а сега — най-важният въпрос. Какво точно ще се случи на Куейк през летния прилив?

Дариа го погледна. Очакваше ли той нейния отговор?

— Не зная.

— Хайде, отново шикалкавите. Вие сигурно знаете… Иначе нямаше да биете толкова път до тук.

— Може да се каже и обратното. Ако знаех какво ще стане, никога не бих напуснала Сентинел Гейт. Там ми харесва. И вие също сте били много път. Какво мислите, че ще се случи?

Той я погледна разочаровано.

— Един Господ знае. Хей, та нали сте гений! Щом вие не знаете, можете да сте сигурна, че и аз не зная. Наистина ли нямате представа?

— Наистина. Ще бъде нещо значително, сигурна съм. И ще стане на Куейк. И ще ни даде много повече информация за Строителите. Извън това, друго дори не мога да предполагам.

— По дяволите! — той удари с пръчката по влажната земя.

Дариа имаше чувството, че ако Калик беше там, хименоптът щеше да отнесе удара.

— И сега какво, професоре?

Дариа Ланг си блъскаше главата над същия въпрос. Ненда изглежда искаше да си сътрудничат и тя беше готова да се съгласи, движена от своята жажда за факти и теории, отнасящи се до Строителите. Но той изглежда не знаеше нищо — или най-малкото нищо, което тя искаше да чуе. А тя вече бе говорила с Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа. Не можеше да си сътрудничи и с двата лагера. И макар да не се беше изрично съгласила, не можеше да спомене на Атвар Х’сиал за разговорите с Луис Ненда.