Летен прилив

— Аз съм Луис Ненда. Това тук… — дръпване на бастуна — … е Калик.

— Здравейте. Аз съм Дариа Ланг.

— Зная. Необходимо е да поговорим.

Засега той беше най-арогантният. Дариа беше започнала да се дразни от маниерите във Фемъс Съркъл. Но този беше непоносим.

— За вас може да е необходимо. За мен обаче определено не е. Така че, вървете си.

Той се усмихна.

— Почакайте малко. Къде наистина можем да поговорим?

— Тук, където сме. Но не разбрах какво толкова има да обсъждаме.

Той поклати глава и посочи с палец към Д’жмерлиа. Ло’фтианецът се беше възстановил достатъчно, за да бъде освободен от поддържащите го ремъци, но все още предпочиташе да остане в тях, тъй като можеше да спи спокойно.

— Ами онова залепено насекомо?

— То е добре — тя се наведе да погледне през окуляра. — Просто си почива. Няма да ни пречи.

— Не ме интересува какво прави. Онова, което имам да ви съобщя, не може да се каже пред онази буболечка.

— Тогава не мисля, че искам да го чуя. Д’жмерлиа не е буболечка. Той е ло’фтианец и е интелигентен като вас.

— Което не ме впечатлява особено — Ненда се усмихна отново. — Някои хора казват, че съм луд като варнианец. Хайде да поговорим.

— Можете ли да ми посочите една причина, поради която да искам това?

— Разбира се. Мога да ви посоча хиляда двеста тридесет и седем причини.

Ланг го погледна.

— За артефактите на Строителите ли намеквате? Те са открити само хиляда двеста трийсет и шест.

— Казах причини. И мога да се обзаложа, че и двамата можем да посочим поне една много добра причина за разговор, която не е артефакт.

— Не разбирам какво искате да кажете — Дариа чувстваше, че нейното издайническо лице, както обикновено, я предава.

— Калик, стани — Луис Ненда придружи заповедта с няколко изсвирвания и измърморени фрази. Той се обърна към Дариа. — Говорите ли хименоптски? Мисля, че не. Казах му да отиде ей там и да следи буболечката. Елате навън. Ако буболечката се събуди и има нужда от вас, Калик ще ни съобщи.

Луис Ненда откачи пръчката от нашийника на Калик, тръгна към вратата и излезе от сградата, без дори да се обърне да види дали го следва.

Какво знае той? Какво би могъл да знае? Нищо, ако разсъждаваше логично. Но Дариа го последва навън на подгизналата повърхност на слинга.

Метеорологичният център на Старсайд беше предсказал нова силна буря през деня, но за момента ветровете бяха стихнали до топли и влажни повеи. Мандъл и Амарант бяха заедно на небето, пухести, светли петна над облачния слой. Амарант бързо повишаваше яркостта си. Краищата на зелените растения придобиха меден цвят, когато небето на изток стана ръждиво. Луис Ненда вървеше уверено през храстите. „Не се плаши от гигантските костенурки“ — помисли си Дариа. Във всеки случай те вече сигурно бяха потърсили убежище в морето, готови за посрещане на летния прилив.

— Не се ли отдалечаваме прекалено? — извика тя след него. — Кажете какво искате.

Той се обърна и се върна при нея.

— Добре, това и ще направя. Просто не искам излишна публика, това е всичко. Предполагам, че и вие не искате.

— Безразлично ми е. Нямам какво да крия.

— Нима? — половин глава по-нисък от нея, той повдигна нагоре очи и се усмихна.

— Странно, а аз мислех, че имате. Вие сте Дариа Ланг от Четвъртия съюз, експерт по технология и история на Строителите.

— Не съм експерт, но наистина се интересувам от Строителите. Това не е тайна.

— Не е. Но сте достатъчно известна, така че специалистите по Строителите в общността Зардалу знаят всичко за вашата работа и за каталога Ланг. Непрекъснато ви канят на конференции и семинари, нали? Но от десетина години вие не сте се отзовавали. Всеки, който иска да види Дариа Ланг, трябва да пътува до Сентинел Гейт. Само че от два месеца и там не могат да ви намерят. Неочаквано сте заминали. За Добел.

— Искам да изследвам Умбиликал.

— Разбира се. Само че в УКА 279 от каталога Ланг…

— УКА 269 — поправи го машинално Дариа.

— Извинявайте, УКА 269. Във всеки случай там се казва… Имате ли нещо против, ако ви цитирам? „Умбиликал е един от най-простите и най-разбираеми артефакти на Строителите и по тази причина за повечето изследователи на технологията на Строителите не е много интересен.“ Помните ли, че сте писали това?

— Разбира се. И какво от това? Аз съм изследовател и имам право да променям мнението си. И мога да ходя, където пожелая.

— Можете. Но вашите шефове на Миранда допуснаха голяма грешка. Те трябваше да казват на хората, които питат за вас, че сте отишла на Тантал или Кокун, или Фламбо, или някой друг наистина голям артефакт на Строителите. Или може би просто, че сте отишла на почивка.

— Какво са казали? — не й се щеше да го пита, но трябваше да знае. Какво са направили онези тъпанари в централата?

— Нищо не са казали. Просто отказват да дават информация и на всички, които питат, казват да се махнат и да не ги безпокоят. Ако искат хората да престанат да душат наоколо, не бива да казват такива неща.

— Но вие съвсем лесно ме намерихте — Дариа беше започнала да се успокоява. Той беше досаден, но не знаеше нищо, и не беше нейна вината, че е тук.

— Разбира се. Ние ви намерихме. Не беше трудно, на всеки преход Боуз има информация за извършено преминаване.

— Значи вие сте ме преследвали до тук! Какво искате от мен?

— Нима съм казал, че сме ви преследвали, професоре? — той произнесе обръщението иронично. — Не сме. Виждате ли, ние бяхме на път и… просто ви открихме. Тогава си казах, че ние с вас всъщност трябва да постигнем съгласие. Хайде, скъпа.

Луис Ненда хвана Дариа за ръка и я повлече през храстите. Те се озоваха под сплетени пълзящи растения и полегнали дървесни стволове, които образуваха нещо като дълга и неравна пейка. Той я натисна надолу и тя седна. Краката й увиснаха във въздуха.

— Да, налага се да постигнем съгласие — повтори той. — И вие знаете защо, нали? Само се преструвате, Дариа Ланг, но дяволски добре знаете — той седна до нея и фамилиарно я потупа по коляното. — Хайде, време е за откровения. Вие и аз имаме да си казваме някои неща, мила. Наистина интимни неща. Искате ли аз да започна пръв?

Ако резултатите са така очевидни за мен, защо другите да не са стигнали до същите заключения?

Дариа си спомни, че си беше мислила това много преди да тръгне за Добел. И сега можа да си отговори. И другите бяха стигнали до същите заключения. Загадката бе как някой така примитивен, посредствен и неинтелигентен като Луис Ненда е могъл да достигне до същото.

Той не беше изпуснал същността.

— Артефакти на Строителите из целия спирален ръкав. Някои във вашата територия, в Съюза, други в Сикропеанската федерация, трети там, където аз живея, на Зардалу. Да, и един тук — Умбиликал. Във вашия каталог, Ланг, са изброени всички. И вие използвате универсални галактически календари да посочите точното време, когато е настъпила промяна в някой артефакт. В неговия външен вид, размери, функции, във всичко.

— Е, доколкото съм могла — Дариа не казваше нищо, което не бе записано в каталога. — Някои дати и периоди не са записани достатъчно точно. Сигурна съм, че други събития изцяло са пропуснати. А подозирам и че са включени някои, при които не са станали истински промени.

— Но вие давате средно тридесет и седем промени за артефакт за период на наблюдение от три хиляди години… девет хиляди години за артефакти на сикропеанска територия, защото били наблюдавани по-дълго от всички други. И никаква корелация за времето.

— Вярно — Дариа не хареса усмивката му. Тя кимна и погледна настрани.

Ненда стисна коляното й със силните си пръсти. Ръката му беше обрасла с гъста четина.

— Доближаваме се твърде много до критичната точка, нали? Не се разстройвайте, мила. Не се плашете… само още минутка. Времето на събитието не се коригира, нали? Но в една от вашите публикации правите предположение, от което не се възползвате. Спомняте ли си?