Буреносен фронт

Трепнах. Тя продължаваше да търси сензации за своя вестник.

— Естествено — казах аз и очите й се разшириха от изненада. — Имам нужда от душ. Ще се върна след миг. Мистър, нали ще наглеждаш дамата?

Сюзан ми хвърли един поглед и се обърна да разгледа Мистър. Той все още беше върху библиотеката, но помръдна с едно ухо и продължи да гледа към вратата.

Над главите ни се разнесе нов тътен.

Запалих няколко свещи за нея и взех една с мен в банята. Мисли, Хари. Събуди се и си прочисти главата. Как трябва да постъпиш?

Първо се изкъпи, си казах наум. Полей се със студена вода и измисли нещо. Линда Рандал ще пристигне след минута и трябва да попречиш на Сюзан да си пъха носа в убийствата.

Окуражен от съветите, които сам си дадох, бързо се съблякох и се пъхнах под душа. Не използвах електронагревател и затова съм свикнал да се къпя със студена вода. Всъщност като се има предвид колко често лично аз и въобще магьосниците имаме срещи с нормални жени, така е по-добре.

Едва бях започнал да разтърквам шампоана, когато светкавиците станаха по-ярки, гръмотевиците по-шумни и дъждът се засили още повече. Центърът на бурята удари старата къща, при това здраво. Заради бурните електрически заряди ставаше светло като ден. Нищо не можеше да се чуе от гръмотевиците. Въпреки това с крайчеца на окото си забелязах някакво движение и една сянка премина покрай прозорчето на банята (скромно покрито с перденце). Някой се движеше към стълбите на апартамента ми.

Споменах ли вече за огромния си успех с жените? Подобни нощи са обяснението защо е така. Здравата се паникьосах. Изскочих изпод душа все още с шампоан на главата, увих хавлия около кръста си и се втурнах към предната стая.

Не можех да оставя Линда да се изправи пред вратата и Сюзан да й отвори. Това щеше да бъде истинска котешка битка и най-одраскан и нахапан щях да бъда аз.

Преминах през спалнята и влязох в дневната точно в момента, в който Сюзан посегна към дръжката на вратата. Проблесна нова светкавица и трясъкът заглуши щракането на бравата. Чух обаче нещо друго — някакво яростно съскане — и видях, че Мистър е скочил на крака, с извит гръб и настръхнала козина, оголил зъби, и очите му, които вече не бяха сънливи, бяха вперени във вратата.

Гръмотевицата тресна точно в мига, в който Сюзан отвори вратата. Видях я много ясно в профил. Беше подпряла една ръка на кръста си, а на лицето й се беше изписала любопитна и опасна усмивчица.

Щом вратата се отвори, усетих как нахлуват облаците енергия, които винаги придружават призрачните създания, когато се появят в света на смъртните, които досега бяха прикрити от трясъците на бурята. На вратата стоеше някаква доста набита, не по-висока от метър и петдесет фигура, облечена в най-обикновен кафяв шлифер и осветена от синкавите отблясъци на светкавиците. Имаше нещо странно в тази фигура, нещо, което не принадлежеше на добрата стара майка Земя. „Главата“ й се обърна към мен и внезапно блеснаха две огънчета, синкави като сиянието отгоре, които осветиха грубо лице с нечовешки контури, приличащо повече на жабешко.

Сюзан видя съвсем ясно лицето на демона на половин метър от себе си и изпищя.

— Сюзан — извиках аз и се втурнах към дивана. — Отдръпни се от него! — След това се хвърлих зад дивана и се строполих на коравия под, удряйки силно ребрата си.

Челюстта на демона се разтвори с тихо съскане и гърлото му се стесни в момента, в който аз изчезнах зад дивана. Чу се съскащ звук и една част от дивана за миг просто се разтопи в облак дим с гадна миризма. За около две секунди около мен се разлетяха капчици течност и прогориха дупки навсякъде, където попаднаха. Аз се изтърколих встрани от дивана и от киселината на демона.

— Сюзан — изкрещях аз, — бягай в кухнята. Не заставай между него и мен.

— Какво е това? — извика тя.

— От лошите е.

Погледнах през димящата дупка в дивана, готов да залегна при първа опасност. Демонът, по-масивен и набит от човек, стоеше на вратата и протягаше дългопръсти ръце, подобни на лапи, към вътрешността на стаята. После спря, сякаш задържан от невидима стена.

— Защо не влиза? — попита Сюзан от далечния ъгъл на стаята.

Беше притиснала гръб към стената с очи, разширени от ужас. Господи, не припадай точно сега, Сюзан.

— Законът за защита на дома — казах аз. — Той не е смъртно създание. Трябва да събере цялата си енергия, за да пробие бариерата около къщата.

— Ще успее ли? — каза тя.

Гласът й беше тънък и писклив. Тя продължаваше да задава въпроси, да събира информация и данни, водена от професионалните си инстинкти — подозирах, че разумът й просто бе дал накъсо. Това се случва на мнозина, когато за първи път видят отблизо демон.

Спуснах се към нея, грабнах я за ръката и я повлякох към лабораторията.

— Слизай долу! — изкрещях аз, отворих вратата и й показах стълбата.

— Но там е тъмно — протестира Сюзан. — О, боже! — примигна тя към кръста ми. — Хари? Защо си гол?

Погледнах и се изчервих. Хавлията сигурно е паднала, докато съм се мятал насам-натам. Когато наведох глава, по лицето ми започнаха да се стичат струйки шампоан, които влязоха в очите ми и засмъдяха. Можеше ли да стане по-зле?

От входната врата се разнесе разкъсващ звук и демонът жаба се втурна напред с неуверени стъпки. Вече беше в къщата ми. Светлината от светкавиците все още сияеше зад гърба му и извън електрическия блясък на кръглите му опулени очи, насочени към мен, можех да разгранича само грозния му гърбав силует. Гърлото му се свиваше конвулсивно.

— По дяволите — казах аз. В критични ситуации съм много красноречив.

Избутах Сюзан към стълбите и се обърнах с лице към демона, с протегнати напред ръце, обърнати към него длани и разперени пръсти.

Устата на демона се отвори пак, издавайки мазен, храчещ звук.

— Vento riflittum 16, изкрещях аз, придавайки на страха и тревогата си осезаема форма, която хвърлих от дълбините на пулсиращото си сърце през раменете и ръцете и я насочих към врага в момента, в който пръските демонска киселина полетяха към мен.

Ужасът и адреналинът ми се излъчиха от върховете на пръстите ми под формата на вятър, със скорост, достатъчна да смъкне скалпа на човек. Те пресрещнаха демонската киселина, разбиха я на дребни пръски обратно към него и го отблъснаха няколко крачки назад, въпреки че той бе забил ноктите си в килима.

Киселината опръска кожата му като с електрически искри, но видимо не му причини нищо. За сметка на това тъканта на връхната му дреха се разпадна за секунди, а килимът и мебелите ми бяха съсипани.

Демонът разтърси глава, за да се окопити. Обърнах се към далечния ъгъл до вратата, протегнах ръка и протръбих силно: Vento servitas! 17 Светлият, гладък магически жезъл проблесна в мрака и полетя към мен, понесен от по-лек порив на същия вятър. Сграбчих го здраво и го насочих към демона, призовавайки всички силови линии по дължината на равните непрекъснати жили на дървото на жезъла. Протегнах го хоризонтално и извиках:

— Вън! Вън! Вън! Ти не си добре дошъл тук! — Малко пресилено драматично, но когато имате демон в дневната си, нищо не е прекалено.

Демонът жаба присви рамене, заби широките си крака в пода и изръмжа, когато вълна от невидима сила заструи от върха на жезъла ми към него и се опита да го помете. Усещах съпротивата му, натискът срещу жезъла беше толкова силен, все едно бях опрял върха му на желязна греда и се опитвах да я прекърша.

Напрягахме се мълчаливо в продължение на няколко секунди, докато накрая проумях, че той е прекалено силен за мен. Нямаше да успея да го разкарам като някое дребно дяволче или незначителен полтъргайст. Не след дълго щях да се изтощя и щом успееше да тръгне отново напред, той щеше да ме разяде с киселината си или да ме разкъса на парчета. Беше по-силен от всеки смъртен, значително по-бърз и нямаше да спре, докато не умра или не изгрееше слънцето — което и от двете да настъпеше по-рано.