Ден за изповед

— Отче — тревожно възкликна тя.

Дани погледна натам.

— Швейцарската гвардия — каза той и отново се приведе над телефона, докато Елена тласкаше количката напред. — Хари…

— Хари…

— Какво?…

Смучейки окървавения си юмрук, Хари се наведе да вдигне телефона.

— Какво става, Хари?

— Спрях скапаната вода, разбра ли?

Когато стигнаха края на галерията, Дани вдигна ръка. Елена спря. Отпред имаше затворена врата към по-долното помещение — Galleria Lapidaria, Галерия на надписите. Вътре не се виждаше жива душа.

За пръв път бяха сами. Суматохата, паниката, тълпите се отдалечаваха в обратна посока.

— Пристъпвам към трети огън — раздаде се от телефона гласът на Хари. — Вие измъкнахте ли се?

— Още две спирки.

— Бързайте, по дяволите.

— Отвън пристигна Швейцарската гвардия.

— Зарежете последните спирки.

— Зарежем ли ги, сам ще се справяш с Фарел и Швейцарската гвардия.

— Тогава не говори, а действай.

— Хари… — Дани се озърна. През стъклото видя как гвардейците надяват противогази. До тях стояха пожарникари с кислородни апарати и брадви. — Итън е някъде тук. И Адриана Хол е с него.

— Как, по дяволите…

— Не знам.

— Боже господи, Дани, майната му на Итън. Измъквай се час по-скоро!

150

— Това е диверсия. Искат да отклонят вниманието ни.

Застанал на пътя край кулата, Томас Кайнд говореше по малката радиостанция и гледаше как над ватиканските му зей се издига дим. В далечината виеха сирените на пожарни, прииждащи от цял Рим.

— Какво ще правите? — долетя гласът на Фарел.

— Не смятам да променям плановете си. И вие не би трябвало да го правите.

Томас Кайнд рязко прекъсна връзката и се обърна към кулата.

Клекнал в скривалището си, Херкулес омотаваше последните възли на въжето и гледаше отвисоко как Томас Кайнд се връща към кулата, разговаряйки по радиото в движение. Мъжете в черно продължаваха да се крият зад храстите.

Херкулес изчака Томас Кайнд да отмине кулата. После върза патериците с парче въже, преметна ги на гръб, изкатери се на стената, постоя малко така и завъртя над главата си края на въжето, натежал от масивни възли. Издаден напред, почти увиснал във въздуха, той запрати въжето нагоре към покрива.

Краят закачи нисък парапет от ковано желязо, изплъзна се и падна надолу. Херкулес отново хвърли поглед наоколо. В далечината над ватиканските сгради се виеха облаци дим. Сиви струи пълзяха и над хълмчето отвъд дърветата.

Той се надигна, отново размаха въжето и го хвърли. Краят пак не се задържа. Херкулес изруга и опита отново.

При петия опит въжето най-сетне се заплете горе и той изпробва дали ще издържи тежестта му. Издържа. Широко усмихнат, Херкулес намести патериците на гърба си и започна да се катери покрай стената на кулата. След няколко секунди изчезна отвъд ръба на червено-белия керемиден покрив.

151

— По дяволите! — изпъхтя задавено Итън.

Изправен до горния прозорец на Галерията с гоблените, той притискаше кърпичка към устата си и оглеждаше със сълзящи очи двора, търсейки инвалидни колички сред масовото бягство. Вече бе зърнал двама инвалиди, но не и онзи, който му трябваше. В тая адска суматоха просто нямаше начин да разбере къде са се запилели отец Даниъл и монахинята.

Пушек, кашлица, сълзи, безумие — нищо не пречеше на Адриана да говори като картечница по клетъчния си телефон. Отвън имаше два екипа на телевизията — единият в „Свети Петър“, другият край входа на ватиканските музеи. Още два бяха на път, а се очакваше всеки момент да пристигне и хеликоптер „Скайкам“ от адриатическото крайбрежие, където бе снимал учение на италианския военен флот.

Изведнъж Итън я дръпна, грабна телефона от ръката й и го затули с длан.

— Заръчай да търсят брадат мъж в инвалидна количка, придружен от млада жена — каза той, като я гледаше право в очите. — Кажи, че е заподозрян за пожара, или измисли нещо друго. Ако засекат такъв човек, да го следят с камерите и незабавно да ти съобщят. Добере ли се Кайнд пръв до него, всичко е свършено.

Адриана кимна и той й върна телефона.

Хапейки устни от болка в краката, Дани се изкатери нагоре по количката и с цяла тежест натисна рамката на прозореца. Отначало не стана нищо. Сетне прозвуча остър пукот. Старата рамка не издържа и зад открехнатия прозорец се разкри дворът Белведере. Пожарната беше точно отсреща, а ъгълът неудобен за хвърляне. И все пак…

Той отвори калъфа и извади едната бирена бутилка със стърчащ от гърлото къс фитил. Погледна Елена. Зад влажната кърпа се виждаха само очите й.

— Добре ли си?

— Да.

Дани отново погледна прозореца, после вдигна бутилката и поднесе към фитила запалена клечка кибрит.

Облегна се назад и преброи до пет.

— Урра! — изръмжа той и метна бутилката през отворения прозорец.

Раздаде се звън, от строшеното шише бликна запалителна смес и по алеята и храстите под прозореца плъзна огнена стена.

— Другата страна — бързо каза той, затваряйки прозореца.

Три минути по-късно втората бутилка избухна върху чакъла край Триъгълния двор — засега най-близкото попадение до папския дворец. И също като първата разпръсна огнена пелена по земята и околните храсти.

152

В кабинета на Фарел цареше истински ад. Шефът на пожарникарите настояваше по телефона да разбере какво става и тъкмо крещеше, че навсякъде водата едва църкала, когато пред пожарната избухна първата бомба. Тонът му моментално се промени. Терористично нападение ли е това, или не? Нямал намерение да праща хората си срещу въоръжени терористи. Това било работа на Фарел.

Фарел напълно разбираше и вече бе пратил всички черни костюми към музея, за да помагат на въоръженото поделение от Швейцарската гвардия. При кулата остави само шестима, включително Томас Кайнд и Антон Пилгер.

В този момент избухна втората бомба.

Повече не биваше да рискува. Можеше да са братя Адисън, но можеше и да не са те.

— Водата си е твой проблем, шефе. — Фарел плъзна потна длан по бръснатото си теме и дрезгавият му глас стана още по-глух. — Охраната и швейцарците ще изведат посетителите на сигурно място. Аз имам само една грижа. Сигурността на светия отец. Нищо друго няма значение.

С тия думи той остави слушалката и тръгна към вратата.

Херкулес видя как пламна четвъртият огън на Хари. После видя и самия него как изскочи от пушека, изтича към кулата и изчезна зад редица стари маслинови дървета.

Херкулес пристегна въжето с двоен възел към железния парапет около върха на кулата, после го пусна през пръсти, пролази по стръмните керемиди до ръба и надникна надолу. На пет-шест метра под себе си зърна малката тераса пред стаята на Маршано. А до земята имаше още десетина метра. Лесна работа, ако не те обстрелват.

Отвъд пътя пламна нов огън. После още един. Гъстият дим затули слънцето и всичко наоколо се обля в кървава светлина. Изведнъж ясното утро притъмня. Огньовете на Хари, пушекът откъм музея и абсолютното безветрие за броени минути превърнаха Ватиканския хълм в някакъв призрачен, мъглив, почти невидим пейзаж — задушлива зловеща пелена, из която се рееха безплътни, безформени силуети, и бе невъзможно да видиш каквото и да било на повече от два-три метра.

Откъм земята до Херкулес долетя задавена кашлица. За секунда димът се разкъса и той видя как двамата в черно бързо отстъпват на малко по-чист въздух в скривалището на колегите си.

В същото време видя как един силует притича през пътя към гарата и изчезна сред високите храсти от другата страна. Херкулес смъкна патериците, размаха ги над главата си и пролази нагоре на колене. След миг Хари подаде глава. Херкулес посочи с патериците отвъд пътя, където се бяха събрали четиримата в черно. Хари му махна с ръка, после димът отново го скри. Петнайсет секунди по-късно там, където беше стоял, изригна яркочервен пламък.