Ден за изповед

10:38

Застанали до синята алфа, Роскани, Скала и Кастелети гледаха пушека и слушаха сирените, огласящи половината Рим. От полицейската радиостанция долитаха трескави разговори между полицейските и пожарните служби на Рим и Ватикана. Чуха как лично Фарел нарежда да пратят хеликоптер за папата, но не на площадката зад ватиканския парк, а върху покрива на папските покои.

Почти в същия момент от дизела на локомотива изскочи облаче синкав дим. После второ и зелената машина запълзя към портата във ватиканската стена. Можеше да евакуират папата или дори целия Ватикан, но заповедта си беше заповед. Нали релсите не горяха и никой не бе наредил да се връщат. И железничарите поеха напред, за да откарат час по-скоро вехтия товарен вагон.

Изведнъж Роскани се завъртя към детективите.

— Някой да има цигари?

— Я стига, Отело — сряза Скала. — Нали ги отказа, не бива пак да започваш.

— Не съм казал, че ще запаля — сърдито отсече Роскани.

Скала се поколеба. Разбираше безпокойството на Роскани.

— Тревожиш се за цялата история, и най-вече какво ще стане с американците.

Роскани се вгледа в него.

— Да — каза той, леко кимна и се отдалечи. Повървя още малко край релсите, после спря и се загледа как локомотивът пълзи към ватиканската стена.

153

10:40

В сянката на един жив плет близо до кулата беше паркирана черната ланча, с която трябваше да изнесат извън Ватикана труповете на братята Адисън.

Необезпокояван от пушека, Томас Кайнд седеше зад волана. Още от самото начало на пожара бе разбрал, че братята идват. Първо помисли огъня за отвличаща маневра, но когато пламнаха нови огньове и се спусна димна завеса, той осъзна, че насреща му е излязъл противник с отлично военно обучение. Знаеше, че отец Даниъл е опитен стрелец от елитните части на американската морска пехота, но точните и ефикасни действия подсказваха нещо повече — че свещеникът е обучен в някоя още по-специална част за саботажи в тила на противника. В такъв случай трябваше да е минал подготовка при командосите от флота, способни да извършат с шепа хора работата на цял полк и разчитащи преди всичко на отделната личност.

Братята Адисън се оказваха далеч по-изобретателни и опасни, отколкото бе предполагал. Сякаш в отговор на тази мисъл Хари Адисън внезапно се стрелна през живия плет точно пред него и изчезна в пушека около кулата.

Първата мисъл на Томас Кайнд бе незабавно да изтича след Хари и да го убие. Вече посягаше към дръжката на вратата, когато се опомни. Реакцията му не само нарушаваше всички правила на стратегията, но беше и неудържима, изпълнена с дива страст. Познатото старо чувство го ужаси. Точно за него бе мислил, когато си призна, че е болен и трябва да се откъсне от убийствата.

Имаше други хора, на които им плащаха за това. Те чакаха да свършат работата. Трябваше само да ги повика и да не се замесва. Тогава всичко щеше да бъде наред.

Томас Кайнд посегна към радиостанцията.

— Тук S — изрече той вече официалното си кодово име. — Обект 2, облечен в цивилни дрехи, наближава кулата. Изчакайте да влезе и го ликвидирайте незабавно.

Скрит сред гъстата растителност в подножието на кулата, Хари погледна нагоре през пушека. Едва различи силуета на Херкулес. Джуджето отново посочи храстите, където се бяха събрали хората на Фарел. Хари му махна с ръка, измъкна пистолета и тръгна напред. След миг се озова до масивната стъклена врата, бутна я и прекрачи навътре. Отново затвори, дръпна резето и хвърли бърз поглед наоколо. Малко фоайе, тясно стълбище, миниатюрен асансьор.

Той се озърна към вратата, натисна бутона на асансьора и зачака кабината да пристигне. Влезе вътре и щракна лостчето за блокиране. После хвана пистолета за дулото, замахна като с чук и лостчето се изкърти. Асансьорът беше извън строя.

Хари изскочи навън, погледна още веднъж към входа и хукна нагоре по стълбището.

Беше на половината път, когато чу как долу блъскат вратата. След секунди щяха да разбият стъклото и да го подгонят.

Погледна нагоре. След десетина стъпала стълбището рязко завиваше надясно. Бързо се изкатери дотам, спря на ъгъла и изведнъж изскочи, готов за стрелба. Нищо. Празното стълбище продължаваше още двайсетина стъпала към следващия етаж.

Изведнъж отдолу долетя трясък на стъкло. После вратата отхвръкна навътре и той зърна как двама мъже в черно се втурват към стълбището с пистолети в ръце. Хари отскочи зад ъгъла и спря. Пъхна пистолета под колана си, отвори чантичката и измъкна бирената бутилка, пълна с ром и зехтин. Чу тропота на преследвачите по стъпалата.

Той драсна клечка кибрит, докосна фитила на шишето и отброи: едно… две. Изведнъж изскочи иззад ъгъла и хвърли бутилката в краката на първия преследвач. Шумът от строшено стъкло и бученето на пламъците заглъхнаха сред изстрелите. Град от куршуми обсипа стъпалата, стените и тавана около Хари. После стрелбата секна. Замениха я човешки писъци.

— Този път няма да имаш късмет — излая някой отгоре със силен акцент.

Хари се завъртя, изтегляйки в движение пистолета изпод колана си. По стъпалата слизаше познат силует в черен костюм. Млад, нетърпелив, смъртоносен. Антон Пилгер. Стискаше грамаден пистолет и слагаше пръст на спусъка.

Хари вече стреляше. Продължи да натиска спусъка и Антон Пилгер сякаш се впусна в танц на място, стреляйки към стъпалата до краката си. Върху лицето му бе застинало изражение на неописуема изненада.

Най-сетне коленете му се подгънаха и той рухна по гръб на стълбището. Откъм радиостанцията в джоба му долетя пращене. Но това бе всичко. В настаналата мъртвешка тишина Хари разбра, че и друг път е чувал този глас. Изведнъж проумя защо Пилгер говореше за късмет. Веднъж вече се бе опитал да го убие. В канала след инквизициите, преди срещата с Херкулес.

Хари се наведе, взе радиостанцията на Пилгер и тръгна нагоре като замаян. Едва сега осъзнаваше защо е тук, защо върши всичко това. Защото обичаше брат си и защото брат му се нуждаеше от помощ. Нямаше друга причина.

154

10:45

Когато ключът изщрака в ключалката, Маршано се притисна до стената. Беше чул стрелба в коридора. Звън на стъкло и писъци. Молеше се за две неща едновременно. Да е дошъл отец Даниъл. И да не е той.

После вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари Адисън.

— Всичко е наред — тихо каза той и заключи вратата зад себе си.

— Къде е отец Даниъл?

— Чака ви.

— Навън има хора.

— Все пак ще се измъкнем.

Хари се озърна, видя банята и изтича към нея. След малко излезе с три мокри кърпи.

— Вържете това на лицето си.

Той подаде едната кърпа на Маршано, после бързо пристъпи до стъклената врата и я отвори. В стаята нахлу гъст облак дим. И в същия миг от небето се спусна невероятно видение.

Маршано едва не подскочи. На балкона стоеше дребно човече с огромна глава и намотано въже около великанския гръден кош.

— Ваше преосвещенство — усмихна се Херкулес и почтително склони глава.

Радиостанцията на Томас Кайнд хвана съобщението едновременно с клетъчния телефон на Адриана, включен към радиовръзката между екипите.

— Не знам дали на някой му пука, но портата на железопътната линия е отворена и към Ватикана се задава локомотив.

Говореше пилотът на хеликоптера, току-що навлязъл от юг над територията на Ватикана.

— Скайкам, сигурен ли си?

— Категорично.

Адриана бързо завъртя глава към Итън.

— Железопътната порта е отворена, към нея се приближава локомотив.

Итън зяпна.

— Господи… ето как ще измъкнат Маршано!