Диамантите на Рурк

Хейс му подаде една тенекиена кутия от бисквити. Уелкъм махна капака и видя парите. Затвори кутията, подаде сака на Кейтлин и се качи.

— Нататък по Полк има една банка, в която имам влог. Искам да се отърва от мангизите.

— Не си придавай толкова важност — рече Кейтлин, която вече ровеше в сака.

— Ще свършат работа — каза Уелкъм.

— Какво ще направиш с тях, ако смея да попитам?

— С пластичните експлозиви ли?

— Не, с парите — отговори Хейс.

— Въртят ми се няколко идеи в главата — рече Уелкъм. — Има време.

Беемвето беше само на паркинга, когато Нол спря пред амфитеатъра в Маунт Тамалпас. Хейс, Кейтлин и Уелкъм седяха на стълбите. Зеленият сак беше до Уелкъм.

— Здрасти, Канзас — рече Нол.

— О, Оклахома.

— Момчета, да говорим по работа — намеси се Хейс и отвори сака.

Той беше пълен с контейнери, надписани с черно мастило. Уелкъм взе един от тях, на чийто капака пишеше ТЗ.

— Термичен Заряд — обясни той. — За трансформатора. Нагласяш детонатора на петнадесет минути и забравяш за него. На дъното на сака сложих и няколко метра певеце тръба, дебела два сантиметра и половина. Фитилът ще пуска искри и за да не ги види някой през мощта, ще го вкарам в тръбата.

— Хитро — отбеляза Нол.

— Той е професионалист — добави Кейтлин.

— Благодаря — отговори Уелкъм.

Той махна капака на друг контейнер. Вътре имаше една консерва от бира, увита във вестник. Уелкъм я извади. Към тенекията бяха прикрепени два дървени чепа, дълги по няколко сантиметра, които образуваха нещо като крачета. Бирената консерва беше пълна с пластичен взрив С-4.

Уелкъм постави консервата на крачетата й върху една от каменните пейки.

— Основният принцип при насочения взрив е, че го нагласяш така, че да съсредоточиш взривната енергия в определена посока. Все едно държиш лупа на слънцето, фокусираш я върху къс хартия и прогаряш дупчица в нея. Затова са крачетата — да ги държат в определено положение. Фунийката всъщност играе ролята на лупа. Прикрепяш това нещо към стоманата — там, където искаш да пробиеш дупка. И готово. Тук има шест заряда — с различни размери, обозначени с 1, 2 и 3. 3 е най-тежкият. Той пробива седем сантиметрова дупка в танк. Не знаеш нищо за сейфа, затова трябва да внимаваш как използваш тези неща. Сейфът има външна стена, изолационен пласт. Има и вътрешна обвивка. Използваш 3, за да премахнеш заключващия механизъм. Насочваш го надолу, към едната страна на сейфа и взривяваш ключалката, като експлозията се разпространява само във вътрешната обвивка. Иначе ще разрушиш всичко, ще вдигнеш във въздуха съдържанието на сейфа. Дупчицата отгоре е за детонатора. Прикрепил съм детонатор под всяка капачка, виждаш ли? Натискаш го навътре, когато си готов да използваш взрива, не преди това. Детонатор с електрическо захранване — съвсем просто. Свързваш с жица двата края, намираш място да я пъхнеш отзад и правиш електрическа верига с батерия.

— Деветволтова ще бъде ли достатъчна? — попита Нол.

— Напълно — отговори Уелкъм.

Нол взе взрива. Консервата беше натъпкана до горе. На дъното експлозивът образуваше вдлъбнатина около една от фунийките.

— Никога не съм взривявал бомби — рече Нол. — Само ръчни гранати.

— Не гледай на това като на бомба — каза Уелкъм. — Представяй си, че е бургия. Най-шумната и бърза бургия, която си използвал. Втълпиш ли си го в главата, всичко ще бъде наред.

— Поразен съм.

— Би трябвало — отбеляза Кейтлин. — Не ни излезе евтино.

— Да, но ще си получите онова, за което сте платили — Уелкъм прибра взрива и дръпна ципа на сака. После го даде на Нол.

36.

Уелкъм каза на Грейс, че иска да я заведе на вечеря. В някое хубаво заведение. Без да се съобразяват с парите.

— Човек не може да не се съобразява с тях — възрази тя.

— Не и тази вечер. Днес имам пари за харчене. Пък и очаквам да получа още.

Грейс го закара в един тайландски ресторант на Клемент стрийт. Приятен, но не особено скъп.

По време на вечерята Уелкъм попита:

— Щеше ли да бъдеш моя, ако бях богат?

— Парите нямат нищо общо с това — отговори Грейс.

— Нима?

— Точно така.

— Както кажеш.

— Така е, това е истината.

Той й даде минута-две, за да се успокои. Не й беше необходимо много време.

— Нали няма да си развалиш мнението за мен?

— Мърл, ти няма да станеш богат.

— Но ако бях?

— Не, няма да си разваля мнението за теб.

Половин час по-късно, на излизане от ресторанта, Грейс го дръпна за ръкава и каза:

— Само не ставай прекалено богат, чу ли?

— Ще се опитам — отговори той.

37.

Следобед Съни я попита дали може да направи пържоли по швейцарски за вечеря. Това беше любимото му ястие — задушени с лук пържоли по швейцарски, картофено пюре и зелен фасул. Разбира се, отговори тя. А може ли и шоколадова торта, попита пак той. Добре, съгласи се тя и накрая прекара почти целия следобед в кухнята.

Нямаше нищо против. Само се притесняваше, че той беше неспокоен през целия следобед и гледаше през прозорците. Поседя на дивана, после излезе навън и започна да подхвърля гумена топка на стената на къщата. Стотици пъти. Туп, туп, туп. Час и нещо. Навъсен.

Сякаш го бяха изправили пред бесилката. И ако действително беше така, той би поискал за последна вечеря пържоли по швейцарски с лук, картофено пюре, зелен фасул и шоколадова торта.

По време на вечерята непрекъснато повтаряше колко е вкусно, но повечето ядене остана в чинията му. Рой поиска да играят на карти, но Съни отказа. Трябвало да правят нещо заедно. Затова няколко часа строиха небостъргачи с конструктора Лего. После Съни изкъпа Рой, занесе го в леглото, зави го и го целуна.

Мери беше в хола и гледаше „Бар Наздраве“ по телевизията. Нол застана до дивана, погледа една минута и се позасмя на някои от шегите. Сетне се наведе и целуна Мери по врата, зад ухото. Тя потрепери от възбуда.

— Съни, още не е време за лягане.

— Какво от това?

Той я занесе на ръце до спалнята. Беше нежен, бавен и внимателен. Направо разкошен. Макар че мислеше за друго. След това я задържа в прегръдките си и дълго я милва без да откъсва очи от тялото й.

— Хубава си — рече той. — Наистина си хубава.

— Искам да доставям удоволствие.

Заспаха. Съни задряма пръв и Мери си помисли, че каквото и да го измъчва, той ще го забрави до утре, ако не и завинаги. И тя заспа.

Следващото, което чу, беше звънът на будилника.

Съни го спря. Мигновено седна на леглото и започна да се облича.

— Къде отиваш? — попита Мери.

— На работа.

— Ами!

— Боя се, че се налага.

Той обу панталона и закопча ризата си.

— Иска ми се да не ходиш.

— И на мен. Но трябва.

Съни нахлузи ботушите и каза:

— Ако тази нощ всичко мине добре, утре напускам.

— Какво толкова ще става тази нощ?

— Много.

— Но няма да е лесно, така ли?

— Хубавите неща се постигат трудно.

Значи затова беше вечерята! Съни направи всичко като за последен път. Дори оная работа в леглото. След като беше нагласил будилника да звъни.

— Ти обеща — рече Мери. — Каза, че няма да рискуваш, а сега правиш точно това.

Той не си направи труда да спори — само се наведе над леглото и се вгледа в нея.

— Да те вземат дяволите — каза Мери.

Разбра, че той се обиди и протегна ръце към него. Съни се наведе и я прегърна. Дълго я държа в обятията си. Толкова дълго, че Мери си помисли, че е променил решението си и няма да ходи никъде.

Но накрая той я целуна, пусна я и излезе от стаята.

Мина през задната врата. Тя го видя през прозореца на спалнята как отиде в гаража и излезе с един брезентов сак, метнат през рамо. Занесе го в микробуса и го сложи отзад. Качи се, двигателят запали от първия път и Съни потегли.