Денят не си личи по заранта

— Може да последват, а може и да не последват — поклаща глава Томас. — В пазара на оръжието ситуациите бързо се менят. Тъй че ако ми позволите един съвет, не правете пробна сделка, а прибирайте, колкото можете да приберете.

— Съгласен съм. Но аз още не знам какво можете да ми предложите.

— Нима Ерлих не ви е осведомил?

— Съвсем повърхностно. Подхвърли нещо за пистолети и ръчни гранати.

— И автомати. И карабини — с дълги или срязани цеви. И леки картечници. И дори минохвъргачки, ако ви влизат в работа. Изобщо щандът е добре гарниран. Остава да направите избора си.

— Изборът е лесен. Интересува ме всичко, освен картечниците и минохвъргачките. Да, всичко, плюс необходимите количества муниции. Но понеже става дума за количества, съгласете се, че ми е трудно да ги уточнявам, преди да съм чул цената.

— Предполагам, че знаете каква е текущата цена на въпросните артикули.

— Приблизително.

— Е, добре върху тази цена ще ви направя трийсет на сто отстъпка, ако, разбира се, обемът на партидата го заслужава.

— Но вашата стока е остаряла…

Бедрото е престанало да ми дава сигнали, вероятно успокоено за съдбата на пазарлъка. Ала то е все тъй плътно долепено до мене, сякаш за да ми демонстрира моралната си подкрепа.

Томас е вдигнал чашата, но преди да отпие, ме поглежда и примигва с очи, за да отстрани въображаемата прашинка под клепачите.

— А коя стока не е остаряла? Че нали оръжието става стока едва когато остарее. С новото не разполагат даже армиите. Новото, драги, още се пробва на полигоните.

— Прав сте. Ще се съгласите обаче, че съществуват различни степени на демодираност.

— Аз ще ви доставя възможно най-новото от старото — уверява Томас. — Ще ви предложа същото, с което само преди две години бе въоръжена нашата армия. Изобщо, нещо далеч по-модерно от всичко онуй, което в момента трещи и храчи огън из африканските пущинаци и Близкия изток.

Усещам как Мод ме подканва с подбутване: съгласи се! Само че тия работи аз ги разбирам малко по-добре от Мод и щом сме се хванали да играем играта, налага се да я играем, както следва.

— Вашите думи звучат наистина изкусително — признавам. — Подир подобни уверения имам чувството, че ще приема без възражения една отстъпка от 50 процента.

— Не, не, драги! — разсмива се американецът. — Вие не можете да приемете подобна отстъпка по простата причина, че не ви я предлагам.

— Защото още не сте помислили върху офертата ми. И защото не съм ви съобщил бройката.

— Наистина, любопитен съм да чуя бройката. Но не смятайте, че тя може да промени много нещо.

И в очакване на по-точни данни Томас довършва питието, за да си налее ново.

— Не забравяй и мене, Хенри — обажда се глезено Сандра.

— Прощавай, мила, какво да се прави: започне ли мъжкият разговор, човек забравя дамите.

Дамите очевидно добре разбират, че разговорът е мъжки, защото не само не правят опит да се включат в него, но не приказват и помежду си. Няма смисъл да се замърсява магнитофонният запис с паразитни шумове.

Паразитни шумове и без туй не липсват. Затъпяващият ритмичен грохот на диско-мелодиите извира без прекъсване към нас от преизподнята. Без прекъсване, защото и там долу работят с магнитофонни записи. Вярно е, че съществува оркестър, но той вероятно е само за да мотивира високата цена на напитките.

— Мисля, че най-добре е да пресмятаме в опаковки. Какво е съдържанието на вашите опаковки? — запитвам.

— Деветмилиметровите пистолети са по трийсет в каса, автоматите — по шестнайсет, карабините — също.

— В такъв случай да приемем за база по двеста каси от всеки вид. Що се отнася до патроните…

— Оставете патроните — спира ме американецът. — Патрони всеки иска възможно повече. Тъй че в това отношение имаме норма: пет кутии за всяко парче.

— Нормата ви е доста скъперническа. Но това, са подробности при положение, че се договорим за главното.

Американецът ме поглежда замислено и примигва, сякаш прашинката отново почва да му досажда. Сетне отпива от чашата и пак примигва.

— Количеството, което анонсирате, не ми вдъхва голям ентусиазъм.

— Бих могъл да го увелича — промърморвам, усетил ободрителното подбутване на Мод. — Единственото ми съображение е проблемът за транспорта.

— Транспортът си е ваша работа. И в случая аз имам предвид не толкова самото количество, колкото пропорцията. Вие искате шест хиляди пистолета и при това настоявате за голяма отстъпка. Ами че аз бих могъл да ви пласирам колкото щете пистолети без всякакво усилие и без всякаква отстъпка. Пистолети! Пистолетите, това е златото в нашия бизнес.

Той замълчава, сякаш се вслушва в диско-грохота, сетне затропва леко с пръсти по масата, като че пробва клавиатура на пиано, и на края произнася:

— Карабините са най-сигурното оръжие. Карабините са класика, хер Каре, Трябва да вземете повече карабини. Ще удвоим броя на карабините, ще намалим наполовина броя на пистолетите, ще приемем по-скромна цифра за автоматите и така ще оформим една чудесна партида, при която може да разчитате на трийсет процента отстъпка.

Пълното сластно бедро отново ме побутва под масата: съгласи се! Само че този път и аз го побутвам в отговор: не ми пречи!

— Имам чувството, че компромисът вече се очертава — промърморвам. — Моят първоначален вариант и четиридесет на сто отстъпка. Или, ако щете, вашият вариант и петдесет на сто отстъпка.

Бедрото на Мод замира в напрегнато очакване, а Томас наново се разсмива:

— Компромис ли? Но това, което вие ми предлагате като компромис, е за мене истинска капитулация. Съгласете се, мистър Каре, че човек капитулира само когато няма друг изход. А аз разполагам с предостатъчно канали, за да пласирам стоката си.

— Да, но вероятно разполагате и с премного стока. Защо е нужно да седи и да ръждясва.

— Не бойте се, не ръждясва. Достатъчно добре е смазана, за да ръждясва.

— Обаче остарява.

— Не кисне толкова, че да остарява.

Над масата надвисва неприятното мълчание, предхождащо разрива. Мод настойчиво ме подбутва, ала аз съм загубил всяка чувствителност.

— Съжалявам, че не успяхме да се споразумеем — произнасям най-сетне. — Да се надяваме, че в бъдеще, при друг случай…

— Нали ви казах: не разчитайте твърде на друг случай — промърморва американецът. — Оръжието, за разлика от стъкларията, не се предлага всеки час и на всеки ъгъл.

Той примигва с досада, сетне вдига чашата. Следвам примера му, все тъй безчувствен към сигналите на Мод. Може би е време да бия отбой, помислям, ала точно в тоя миг виждам, че Томас посяга към неразпечатаната бутилка, понеже другата е вече празна. Не, рано е да бия отбой. Щом ни предстои още цяла бутилка, няма смисъл да бързам.

— Вижте, мистър Каре — произнася американецът, след като с обигран жест откъсва капачката. — Понеже се касае наистина за първа сделка и понеже не е никак сигурно, че ще има втора, бих желал да ви доставя известно удоволствие. Само че трябва да ме разберете: аз не съм шеф на фирмата и правата ми се простират в определени рамки. Така че не искайте от мене невъзможното.

Той щедро си налива чашата до половина, като този път не забравя да сипе два пръста скоч и на Сандра. Сетне хлъзга бутилката към мене. Поемам я, но преди да си сервирам, подхвърлям:

— За да не искам невъзможното, би трябвало да знам какви са възможностите ви.

— Мога да ви увелича отстъпката с пет процента, и то при втория вариант.

— А как стои въпросът с първия?

— Трийсет на сто максимум, както вече ви казах. При такъв вариант никога не съм правил подобно намаление. Можете да ми вярвате.

Отчаяна или примирена, Мод е престанала да ми изпраща сигнали.

— Добре — казвам, — тогава позволете ми да помисля ден или два.

— Защо не. Ако става дума за ден или два…

— Не се касае за туй, дали ще сключим сделката, а за това — кой вариант да избера.

— Да, да, помислете — кима Томас. — Колкото до сделката, не се съмнявам, че ще я сключите. Такива изгодни условия никой не е в състояние да ви предложи.