Измамена

П. С. Каст, Кристин Каст

Измамена

(книга втора от поредицата "Училище за вампири")

Благодарности

Както обикновено, искаме да благодарим на Дик Каст, татко/дядо, задето знае всичко, свързано с биологията, и за помощта му с други работи.

Благодарим на невероятния си агент Меридит Бернстийн, на която дължим идеята, поставила началото на тази поредица.

Благодарим и на нашия екип — Дженифър Уайз и Стефани Линдскот от Сейнт Мартин, защото ни помогнаха да създадем тази чудесна поредица. Едно голямо «обичаме ви» за талантливите дизайнери на корицата.

Специални благодарности и на «Улични котки» — организация за спасяване и осиновяване на улични котки в Тулса. Подкрепяме «Улични котки» (всъщност осиновихме Нала от тях) и оценяваме тяхната любов и всеотдайност към котките. За повече информация може да посетите страницата им на www.streetcatstulsa.org. Ако имате желание да направите дарение на приют за домашни любимци, те са отличен избор.

Първа глава

— Нова съученичка. Глей там! — каза Шоуни, като се настани на масата, която сме си заплюли за наша и винаги сядаме на нея по време на обяд или вечеря.

— Ужас, сестра ми, ужас! — Гласът на Ерин прозвуча като ехо.

Двете имаха уникална връзка помежду си и затова ги наричахме Близначките, въпреки че Шоуни бе шоколадова брюнетка от Ямайка, а Ерин — синеока блондинка от Оклахома.

— За щастие е съквартирантка на Сара Фрийбърд — каза Деймиън и посочи с очи към дребното момиче, което показваше на новачката залата за хранене. — Въпреки шока от това, че е попаднала тук, изглежда облечена с доста повече вкус от Сара. Може би ще успее да й повлияе в правилна посока и да я спаси от пропенсията й да носи отвратителни обувки.

— Деймиън, пак ми играеш по нервите с твоите шантави думи.

Той ставаше много по-женствен от обикновено, когато се нацупи (което е нормално, нали е гей).

— Ако лексикалната ти култура беше малко по-широка — каза той, — нямаше да ти се налага да носиш речник, когато разговаряш с мен.

Близначките присвиха очи и се приготвиха да се нахвърлят върху него, но тогава Стиви Рей се намеси. Със своя ужасен провинциален акцент тя обясни значението на думата, все едно отговаря в час:

— Пропенсия означава често изразявано естествено предпочитание. Надяваме се сега да спрете да се джафкате и да започнете да се държите нормално. Знаете, че всеки момент ще започне родителската среща и не е необходимо да се държим като бавноразвиващи се.

— О, по дяволите! Съвсем забравих за родителската среща.

Деймиън изпъшка и заблъска главата си в масата (при това не особено леко).

— Аз също забравих.

И четирите го погледнахме със съчувствие. Неговите родители нямаха нищо против, че е белязан, че може би ще се превърне във вампир или по-лошо — тялото му ще отхвърли Промяната и той ще умре. Но не можеха да преглътнат това, че е гей.

Все пак родителите му нямаха нищо против той да е тук. За разлика от тях майка ми и загубенякът, който ми се явява доведен баща, мразеха абсолютно всичко, свързано с мен.

— Моите старчета няма да дойдат. Миналия месец дойдоха, а сега ще са заети — каза Шоуни.

— Това само потвърждава роднинската ни връзка. И моите старчета няма да дойдат, писаха ми имейл, че ще ходят на круиз до Аляска с леля Алан и чичо Лойд. — Ерин сви рамене със същото безразличие, което демонстрира и Шоуни от това, че няма да види родителите си.

— Деймиън, може би и твоите родители няма да дойдат? — попита с надежда Стиви Рей.

— Няма начин. Този месец имам рожден ден. Ще ми носят подаръци.

— Е, не е толкова зле — подхвърлих аз. — Спомена, че имаш нужда от скицник за рисуване.

— Но те няма да ми донесат това — въздъхна той. — Миналата година си поисках статив. Те ми донесоха палатка и спален чувал, както и абонамент за сп. «Спорт»

— Стига, бе! — възкликнаха в един глас Ерин и Шоуни.

За да смени темата, Деймиън се обърна към мен:

— Твоите родители ще идват за пръв път. Какво очакваш?

— Кошмар. Абсолютен, тотален кошмар.

— Зоуи? — чу се глас до мен. — Доведох новата си съквартирантка, за да се запознаете. Даяна, това е Зоуи Редбърд — лидерката на «Дъщерите на мрака»

Бях доволна, че не се налага да говорим повече за родителите ми, и се усмихнах на двете момичета.

— О, наистина е вярно — изстреля новачката, преди да й кажа дори «здрасти» Както ставаше обикновено, тя се втренчи в белега ми и се изчерви. — Искам да кажа… ъ-ъ-ъ, съжалявам. Не исках да съм груба или нещо такова — заоправдава се тя.

— Да, вярно е. Полумесецът ми е запълнен и освен това имам татуировка. — Усмихвах се окуражително, защото момичето изглеждаше наистина стреснато и ми се щеше малко да го предразположа. В същото време ми беше безкрайно неприятно непрекъснато да се чувствам като цирково животно на показ.

За щастие Стиви Рей се намеси, преди мълчанието да е станало неловко.

— Да, Зи има татуировка — спираловидна плетеница, която тръгва от лицето й и продължава чак до раменете. Получи я, когато спаси бившето си гадже от едни ужасни духове на вампири.

— И Сара така ми каза — отвърна Даяна колебливо. — Просто звучеше много невероятно… и аз…

— И ти не повярва, нали? — предположи Деймиън.

— Да, съжалявам… — измрънка тя, като неловко подръпваше пръстите си.

— Е, не се притеснявай — казах аз с искрена усмивка. — На мен също ми звучи невероятно, а бях там.

— И им нарита задниците — допълни Стиви Рей.

Не исках да ги приказва такива. Да, сигурно някой ден ще стана Висша жрица, но не бях шефка на приятелите си.

— Както и да е. Това място може да ти изглежда много странно в началото, но с времето става по-добре — казах на новачката.

— Благодаря — отвърна ми тя с искрена усмивка.

— Аз по-добре да покажа на Даяна къде ще бъде петият й час днес — каза Сара и ме поздрави с типичния вампирски жест на уважение — с юмрук пред сърцето. След което се поклони и си тръгнаха.

— Мразя това — промърморих аз и се концентрирах над салатата си.

— Мисля, че е готино — обади се Стиви Рей.

— Заслужаваш да ти засвидетелстват уважение — каза Деймиън с тона на учител. — Ти си единственият третокурсник, който се е издигнал до лидер на «Дъщерите на мрака», а също така единственият новак и дори вампир в историята, който има дарба за петте елемента.

— Ще трябва да се примириш с това, Зи — рече Шоуни, докато си хапваше от салатата и жестикулираше с вилицата си.

— Ти си специална — заяви Ерин.

Третокурсници тук наричаме новопостъпилите ученици. Тези, които са втора година, са четвъртокурсници, и т. н. И аз наистина съм единствената третокурсничка, която се е издигнала до лидер на «Дъщерите на мрака» Голяма съм късметлийка.

— Като си говорим за «Дъщерите на мрака», измислила ли си какви да са новите условия за членство?

Искаше ми се да извикам ужасено: «Не, аз все още не мога да повярвам, че се забърках в това!», но само поклатих глава:

— Не, не знам какви да бъдат новите условия. Мисля, че вие трябва да ми помогнете. Имате ли някакви идеи?

Както и предположих, никой не обели нито дума. Тъкмо се канех да им благодаря за мълчанието, когато проехтя гласът на Висшата жрица. В първия момент бях доволна от прекъсването, но после осъзнах какво казва и стомахът ми се сви.

— Уважаеми ученици и преподаватели, моля, насочете се към приемната зала. Започва месечната среща с родителите.

Мамка му.

— Стиви Рей! Стиви Рей, ама да знаеш само колко ми липсваше!

— Мамо! — извика тя и се хвърли в прегръдките на жена, която изглеждаше точно като нея, но с няколко килограма и двайсетина години отгоре.

Ние с Деймиън стояхме в дъното на залата, която започна да се пълни с родители, братя и сестри, учениците от училището и тук-там някой преподавател.