Американски психар

Отново ги поставям в поза шейсет и девет, за да продължат да се лижат и смучат, но това вече не ме възбужда. Мисля само за кръв, за това как ще изглежда кръвта им, и въпреки че Тори много добре знае как се работи с език, отблъсвам я от путката на Тифани и започвам да лижи и хапя мекото, розово, влажно месо между краката. Тори разтваря ануса си и сяда върху лицето на Тифани, като сама разтрива клитора си. Тифани гладно се нахвърля на путката ѝ, блестяща от капчиците влага по нея, а Тори хваща с две ръце големите ѝ твърди цици и ги стиска здраво. Захапвам по-силно Тифани, впивам зъби в путката ѝ и тя започва да се дърпа.

– Отпусни се – опитвам да я успокоя.

Тя скимти, опитва се да се измъкне, накрая изпиши ва силно, когато зъбите ми разкъсват плътта ѝ. Тори си мисли, че Тифани се изпразва, и притиска путката си още повече върху устата ѝ, заглушавайки писъците. Но когато вдигам глава към Тори с окървавено лице, с месо и косми, стърчащи от устата ми, а от разкъсаната путка на Тифани струи кръв върху леглото, забелязвам как ужасът внезапно я сковава. Ослепявам ги и двете с киселина и ги фрасвам по веднъж с дръжката на пистолета за забиване на пирони –  достатъчно, за да изгубят съзнание.

Тори се свестява, вързана по гръб, провесена през ръба на  леглото, с окървавено лице, тъй като преди това изрязах устните ѝ с ножица за пирони. Тифани е овързана с шест чифта тиранти на Пол в другия край на леглото и стене от страх, напълно вцепенена от ужаса на реалността. Искам тя да наблюдава какво ще се случи на Тори и начинът, по който е вързана, прави това неизбежно. Както обикновено, за да разбера по-добре тези момичета, заснемам смъртта им с видеокамера. За Тори и Тифани използвам суперминиатюрната "Минокс LX" с девет и половини милиметрова лента, тринайсетмилиметров обектив, автоматична настройка на блендата и вграден филтър за неутрализиране на негатива. Поставена е на триножник. На портативния СD -плейър на лавицата над леглото съм пуснал компактдиск на "Травелинг Уилбърис", за да заглушава крясъците.

– Започвам да дера Тори жива, правя разрези с готварски нож и откъсвам парчета месо от краката и стомаха ѝ докато тя напразно пищи, умолявайки ме да я пощадя, и според мен добре разбира, че наказанието ѝ ще бъде относително леко в сравнение с онова, което съм намислил за другата. Поръсвам отново лицето ѝ с киселина и се опитвам да отрежа пръстите ѝ с ножицата за пирони. После изливам киселина върху стомаха и гениталиите ѝ, но и това не я приближава бързо към смъртта, та започвам да я ръгам с ножа в гърлото, докато той среща някаква твърда кост и се счупва. Накрая пред вцепенените очи на Тифани отрязвам напълно главата – потоци кръв рукват към стените, пръски стигат чак до тавана – и я вдигам във въздуха като награда. Хващам члена си, морав от превъзбуда, свалям главата на Тори пред него, пъхвам го в окървавената ѝ уста и започвам да я чукам, докато се изпразня мощно в нея. След това ерекцията ми не спада, членът ми толкова твърд, че мога да се разхождам из изпоцапаната с кръв стая с главата на него, топла и безтегловна, без да я придържам c ръка. Известно време това ме забавлява, но трябва да си почина, затова изхлузвам главата на Тори от члена си и я слагам в гардероба на Пол от дъбово и тиково дърво. Гол, цял оплескан с кръв, сядам на един стол, отварям си бира "Корона" и включвам телевизора на Оуен.

По-късно, тоест сега, казвам на Тифани:

– Ще те пусна, шшшт...

Погалвам нежно лицето ѝ, мазно от сълзи и от киселината, и ми става криво, че тя за миг поглежда с надежда, преди да забележи запалената кибритена клечка в ръката ми. Кибрита задигнах от бара на "При Палио", където пихме с Робърт Фаръл и Робърт Прехтър миналия петък. Доближавам я до очите ѝ, които тя инстинктивно затваря, опърлям миглите и веждите ѝ. Накрая вземам запалка "Бик", разтварям насила очите ѝ с пръстите си и ги горя с пламъка, докато очните ябълки се пръснат. Тя все още е в съзнание, обръщам я по лице, разтварям хълбоците ѝ и с пистолета за пирони набивам изкуствения член надълбоко в ануса ѝ. Обръщам я по гръб, страхът е сломил всичките ѝ сили. Изрязвам цялата плът около устата ѝ и с най- дебелата бургия на бормашината започвам да разширявам тази дупка, а тялото ѝ се тресе в опит да противодейства.  Когато решавам, че дупката е достатъчно широка, зейнала като червено-черен тунел от скашкан език и избити зъби, напъхвам ръката си дълбоко в гърлото, чак до китката – през цялото време главата ѝ подскача бясно, но не може да хапе, защото бормашината е изстъргала зъбите ѝ до корените във венците, – напипвам жилите, придърпвам ги с пръст, докато ги хвана здраво, и рязко ги дръпвам напън през отворената уста. Гърлото ѝ потъва навътре, скрива се, кожата се сцепва, но пуска много малко кръв. Повече то от вътрешностите, включително гръклянът, увисват навън през устата и цялото ѝ тяло се гърчи като паднала по гръб хлебарка, разкъсвано от спазми. Разтопените очи се стичат по лицето и се смесват със сълзите и киселината. Без да губя време, изключвам осветлението и в тъмнината, още преди да е издъхнала, разкъсвам стомаха ѝ с голи ръце. Не мога да кажа какво правя с тях, но чувам жвакащи звуци, а дланите ми са топли и напоени с нещо.

И като последица от това – никакъв страх, никакъв смут.  Няма защо да се помайвам още тук, имам доста неща да свърша днес: да връщам видеокасети, да тренирам в спортния клуб, обещах на Жанет да я заведа на новия британски мюзикъл на Бродуей, трябва да запазя някъде маса за вечеря. Каквото е останало от двете тела е в ранния стадий на смъртта. Част от тялото на Тифани – мисля, че е нейното, макар да ми е трудно да ги различа – е потънала навътре и ребрата, повечето счупени на две, са изскочили през стомаха ѝ, горните са пробили гърдите ѝ. Една глава е закована с пирони за стената, пръсти се въргалят навсякъде, няколко са подредени в полукръг около компактдиска. Едното от телата, това на пода, е изхвърлило изпражнения, а по него личат следи от зъбите ми там, където съм го хапал яростно. Топвам ръката си в кръвта на единия от разпраните стомаси и с пръст изписвам на стената: ПАК СЪМ ТУК, а отдолу надрасквам зловеща рисунка...

Плъх

В средата на октомври ми доставят следните неща: радиоприемник "Pioneer VSX 9300 S", който има интегрирана система за очистване на звука "Dolby Prologie", дистанционно управление с инфрачервени лъчи и с възможност за 154 програмирани функции, 125 вата мощност на предните говорители и по 30 вата на задните; касетен дек "Akai GX 950 В", който е в комплект ръчно управление на диапазона на звуковите честоти, индикатор "Dolby" за равнището на записа, вграден калибриран тон-генератор и програма за редактиране, позволяваща маркиране на начален и краен звук, и изтриването на музикалния интервал между тях само с натискане на копчето. Една от трите глави на машината е за почистване  на лентата при прослушване или запис, което намалява страничните влияния. Очистването на шумовете става със система "Dolby НХ-Pro". Всички команди на лицевия панел се задействат с лъчево устройство за дистанционно управление; мултикомпактдиск "Сони MDP 700", който работи и с аудио, и с видеодискове – от седем и половина сантиметрови цифрови аудиосингли, до трийсетсантиметрови видеодискове. Машината е с бавнооборотен, многоскоростен аудио-видео лазер, система от два двигателя, която осигурява равномерно въртене на диска и автоматично устройство за предпазване на диска от повреда. Автоматична музикална сензорна система позволява подбор измежду деветдесет и девет писти, а устройството за автоматично търсене може да провери до седемдесет и девет кадъра от всеки видеодиск. Устройството за дистанционно управление е с десет копчета и с възможност за запаметяване на команди. Машината е с два позлатени жака – вход и изход, – гарантиращи превъзходна връзка с усилвател или с видеоапарат; високочувствителен касетен дек DX-5000, производство на НЕК, комбиниращ цифрови специални ефекти с прекрасно хайфи с четириглаво VHS-видеоустройство, което има възможност за програмирано записване на осем предавания в рамките на двайсет и един дни от задаването на програмата. Видеото е с декодер и със 140 свързани кабелни телевизионни канала. Като добавка – устройство за дистанционно управление с петдесет функции и с възможност да орязва автоматично телевизионните реклами; осеммилиметрова видеокамера "Сони CCD V-200", с устройство за набиране на текст върху записа, копче за редакторски функции, което позволява разтеглен във времето запис, например заснемане на разлагащо се тяло на интервали през петнайсет секунди или на отровено куче, умиращо в гърчове. Вграденото аудиоустройство е стерео с възможност за запис и прослушване, подвижните лещи имат  минимално осветление четири лукса и шест различни скорости на блендата;  нов телевизионен монитор с шейсет и седем сантиметров екран, модел СХ-2788 на "Тошиба" с вграден декодер, видеофилтър, програмируемо търсене на канали, суперкабел за свързване с видео VHS, седем вата мощност на канал  и допълнителни десет вата за по-ниски честоти, плюс холографна озвучителна система "Carver Sonic", коятопроизвежда уникален триизмерен звуков стереоефект; CD-плейър "Pioneer LD-ST" и мулти-CD-плейър "Сони MDP 700" с цифрови ефекти и универсално програмиращо устройство за дистанционно управление (единият за спалнята, другият за хола), с възможност за работа с всички възможни формати аудио- и видеолазерни дискове и с две гнезда. Плейърът "Pioneer" просвирва диска и от двете страни последователно с пауза от само няколко секунди,  необходими за обръщането му, така че не е необходимо ръчно да се сменя или обръща дискът. Апаратът е с лъчево устройство за дистанционно управление и програмируема памет. Мулти-CD-плейърът "Yamaha CDV 1600" работи c дискове от всякакви формати, с електронна памет и лъчево дистанционно управление; двойка моноблокови усилватели "Threshold", които струват почти петнайсет хиляди долара. А в понеделник ми доставят за спалнята шкаф от светъл дъб, в който да  сложа новите телевизори. Във вторник пристига софа,  ръчно направена и тапицирана с памучна дамаски,с бронзови крака и орнаменти в италиански стил от осемнайсти  век, с мраморни подлакътници и каса от боядисано дърво. В същия ден ми докарват и ново легло (тапицерия от бял памучен плат, бежова рамка с инкрустации от месинг) с табла над главата. В сряда ми доставят нова репродукция  на Франк Стела за банята и ново кресло "Superdeluxe", тапицирано с черна кожа. Картината на Оника, която съм обявил за продажба, се заменя от нова – огромен портрет на графичен изравнител, изработен с хром и пастел.