Американски психар

– Направете нещо, направете нещо!

Загледани в умиращото дете, и двамата не обръщаме внимание на хаоса, който започва около нас, хора се щурат насам-натам и крещят високо.

Макар отначало да съм напълно удовлетворен от действията си, внезапно ме обзема трагично отчаяние при мисълта колко нелепо е и колко безболезнено може да бъде отнет животът на едно дете. Това същество пред мен, малко, сгърчено и окървавено, няма всъщност никакво минало и на практика нищо не е изгубило. Колко по-лошо е (и по-приятно) да отнемеш живота на някого, който току-що е взел зрелостния си изпит, предстои му да създаде семейство, да има приятели, кариера, чиято смърт ще разстрои много повече хора с неограничени възможности за скърбене, отколкото безсмислената смърт на това все още неразвито дете. Изведнъж непреодолимо ми се приисква да намушкам и майката на детето, която е изпаднала в истерия, но само я шамаросвам грубо през  лицето и ѝ изкрещявам да се успокои. Никой не ме поглежда с неодобрение заради това. Смътно осъзнавам, че в помещението става по-светло, отваря се някаква врата,  появяват се служители на зоопарка, пазач, някой от туристите  снима с фотоапарат, пингвините пищят зад нас и се  блъскат подплашени в стъклената стена на аквариума. Някакъв полицай ме отстранява, макар да му се представих  и на него като лекар. Някой изнася детето навън, слагат го на тревата и свалят ризката му. Момченцето отваря уста и умира. Налага се да обуздават майката.

Чувствам се празен, сякаш ме няма тук, дори пристигането на полицаите не ме плаши и не си тръгвам, а стоя с тълпата пред къщата на пингвините, с десетките други, които след известно време се разотиват един по един. Накрая и аз поемам по Пето авеню, изненадан, че толкова малко кръв е изцапала якето ми, и спирам на ъгъла с Петдесет и шеста улица пред сергия с шоколади, купувам си един с аромат на кокосов орех. Представям си постепенно разширяваща се дупка в слънцето и неизвестно защо това премахва напрежението, което ме връхлетя, когато за пръв  път видях очите на белия бухал, и което се появи отново, след като изнесоха момчето от къщата на пингвините, а аз си тръгнах незаловен, с оплескани от кръв ръце.

Момичета

От около месец се появявам в службата от дъжд на вятър. Единственото, което ми се иска да правя, струва ми се, е да работя върху мускулите си, предимно да вдигам тежести, и да си запазвам маси в ресторанти, в които вече съм бил, а след това да отменям резервациите. Апартаментът ми вони на развалени плодове, но всъщност миризмата идва   от месото, което изстъргах от главата на Кристи и поставих  в стъклена купа "Марко" на полица до антрето. Самата глава, покрита с мозъчна каша, куха и с извадени очи, лежи в ъгъла на хола под пианото и смятам да я използвам за фенер на празника Вси светии. Заради вонята решавам да използвам апартамента на Пол Оуен за малката веселба, която съм планирал за довечера. Поисках жилището да бъде проверено за подслушвателни устройства и останах разочарован, защото не бе открито нито едно. Някой, с когото се свързах чрез адвоката си, ми съобщи, че Доналд Кимбол, частният детектив, разбрал отнякъде, че Оуен наистина бил в Лондон. Забелязали го два пъти във фоайето на хотел "Кларидж", по веднъж при шивач на Савил Роу и в новооткрит моден ресторант в Челси. Преди две вечери Кимбол отлетя за там, което означава, че вече никой не наблюдава апартамента, и ключовете, които откраднах от Оуен, все още вършат работа, та следобед отнесох там инструментите – бормашина, бутилка с киселина,пистолета за забиване на пирони, ножове и запалка"Бик". Наемам две компаньонки от престижна частна агенция, чиито услуги досега не съм ползвал. Плащам със златната кредитна карта "Американ Експрес" на Оуен, която, предполагам, не е под наблюдение, защото сега всички смятат, че той е в Лондон. Но платинената я държат под око. По ирония на съдбата (според мен) "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта бе за полезните съвети на принцеса Даяна към онези, които искат да бъдат красиви.

Полунощ е. Разговорът, който водя с двете момичета – много млади, русокоси мацета с големи цици, е кратък, тъй като едва успявам да удържам обърканата си природа.

– Та ти живееш в истински палат, господинчо – заключава едната от тях, на име Тори, впечатлена от смешно подреденото жилище на Оуен. – Това си е истински палат.

– Чак пък толкова – отвръщам, подразнен.

 Докато забърквам питиетата от добре заредения бар-шкаф на Оуен, споменавам, че работя в "Пиърс енд Пиърс" на Уолстрийт. Това тях не ги интересува. Отново дочувам гласа на някоя от двете, която пита дали това не  е магазин за обувки. Тифани пък разглежда списания  отпреди три месеца, седнала на тапицирания с черна кожа диван под ивицата фалшива волска кожа. Изглежда, смутена, сякаш не разбира нещо. "Моли се, кучко, само се моли", мисля си и трябва да си призная, че е адски възбуждащо да подтикваш тези момичета да се унижават пред теб за дребни пари. Наливам им още по едно питие и споменавам между другото, че съм учил в "Харвард".

– Знаете ли какво е това? – питам след известна пауза. И направо съм шокиран, когато Тори отговаря:

– Запознах се служебно с един човек, който ми каза, че е учил там.

– Клиент ли беше? – любопитствам.

– А, не – стресва се тя. – да кажем, че беше познат по работа.

– Да не е бил сутеньор? – подпитвам пак и се случва най-ужасното.

– Е, нека си бъде познат по работа. – Тя спира, за да отпие от чашата си. – Каза ми, че е учил в "Харвард", обаче... аз не му повярвах. – Поглежда към Тифани, после към мен. Единодушното ни мълчание я насърчава да разказва и тя продължава с нелогично насечени изречения.

– Имаше той една маймунка. И понякога се налагаше да я гледам... в неговия апартамент. Пусках си телевизори и зяпах по цял ден, щото нямаше к'во да правя, докато онзи пич го нямаше вкъщи... и докато уж пазех маймунката. Но нещо ѝ  имаше... на тая маймуна. Искаше да гледа само...

Тя млъква с озадачен израз на лицето, несигурна дали да каже всичко, дали аз и другата курва сме достойни да бъдем посветени в тази тайна. Подготвям се за нещо сензационно,  шокиращо.

– Искаше да гледа само... – тя въздъхва и някак бързо забърборва: – "Шоуто на Опра Уинфри". Нищо друго не признаваше. Онзи пич го беше записал на куп касети само заради маймуната – тя ме поглежда умолително, сякаш си е загубила  ума тук, в жилището на Оуен, и аз трябва да ѝ го потърся – и беше изрязал рекламите. Абе опитвам се веднъж да сменя канала... да спра касетата... за да си гледам някой сериал или нещо друго... но – тя допива чашата си, обръщайки нагоре очи, явно притеснена от тъпия  си разказ, но продължава смело – пустата му маймуна започна да пищи и не млъкна, докато на екрана не се появи Опра. – Преглъща, прочиства гърлото си, изглежда готова  да се разплаче, ала не го прави. – И знаете ли, щом се опитвах да превключа на друг канал, гадната маймуна се нахвърляше да ме драска...

Тя млъква, явно свършила разказа си, обгръща се с ръце, трепереща, напразно прави опит да се сгрее.

Мълчание. Арктическо, ледено, пълно мълчание. И осветлението  над главите ни е студено. Изправен, поглеждам Тори, после и другото момиче – Тифани, на която май ѝ се придрайфа.

Накрая измънквам нещо, като едва намирам подходящите думи и се запъвам:

– Ъъ, не ми пука... дали сте водили... ммм, приличен живот... или не.

Започва сексът – здрава работа. След като обръсвам путката на Тори, тя ляга на леглото на Пол, разтваря крака и започвам да я обработвам с пръсти и с език, като от време на време обръщам внимание и на ануса ѝ. Тифани лапва члена ми; езикът ѝ, горещ и влажен, танцува бясно по главичката и ме възбужда до краен предел, наричам я "мръсна курветина", "пачавра". Докато чукам едната с  презерватив, а другата смуче ташаците ми, гледам ситопечатната картина над леглото и си мисля за локви, за гейзери кръв. От време на време в стаята става много тихо , чува се само жвакащият звук от члена ми, плъзгащ се навътре-навън, навътре-навън във влагалището на едно от момичетата. С Тифани на смени лижем обезкосмената путка и ануса на Тори. Двете едновременно се изпразват с викове и стенания, сплетени в поза шейсет и девет. Щом се овлажняват добре между краката, изваждам големия изкуствен член и им го давам да си поиграят с него. Тори разтваря крака и започва да разтрива клитора си, докато Тифани я чука с огромния, мазен член. Тори подканва Тифани да ускори темпото, докато накрая, останала без дъх, се изпразва повторно.