Американски психар

– О, страхотни са, върхът са...

Онзи ме поглежда закачливо и пита дали съм фотомодел.

– Ще се видим в ада, момко – отвръщам му и продължавам нататък.

...вази, меки шапки с пера отстрани, несесери от кожа  на алигатор със златно-сребърни флакончета и четки в тях за двеста долара, свещници, калъфки за възглавници, ръкавици, чехли, пудриери, ръчно плетени памучни пуловери, кънки с кожени обувки, ски очила за нощно виждане "Порше", антични аптекарски съдове, диамантени обеци, копринени вратовръзки, ботуши, стъкленици с парфюм, пак диамантени обеци и ботуши, стъклени чаши за водка,фотоапарати, масички на колелца за сервиране от махагоново дърво, шалове, одеколон за бръснене, фотоалбуми, керамични кухненски съдове, обувалки за по двеста долара, раници, алуминиеви купички за храна, пак калъфки за възглавници...

Докато се щурам из "Блумингдейл", някаква празнота  се разтваря пред мен и ме кара да потърся телефон,та да проверя обажданията на телефонния ми секретар у дома. След това, готов да ревна със сълзи, глътвам три халциона  (тъй като тялото ми се е приспособило към тези хапчета и  те вече не ме приспиват, само разсейват пълната ми лудост ) и се отправям към козметичния щанд, където с кредитната карта "Американ Експрес" купувам шест туби крем за бръснене, нервно флиртувам с момичетата зад щанда и си мисля, че тази празнота навярно е свързана с начина, по който се държах с Ивлин в "Баркадия" онази вечер, макар че твърде възможно е причината да се корени в проблема с настройката на видеоапарата ми. Това ме подсеща, че не трябва да пропускам коледното празненство у Ивлин (дори ми се ще да поканя някоя от продавачките да дойде с мен) и че трябва да прегледам техническото описание на видеото, за да оправя настройката му. Забелязвам десетгодишно момиченце, застанало до майка си, която купува шал и някакви бижута, и си казвам: "Не е лошо." Облечен съм в  кашмирено палто, двуредно карирано спортно сако, вълнени панталони, щампирана копринена вратовръзка всичко от "Валентино Кутюр", и кожени обувки "Алън Едмъндс" с връзки.

Коледен купон

C Чарлс Мърфи се наливаме в "При Ръждивия", за да  събера сили, преди да отида на коледния купон у Ивлин. Облечен съм в двуреден вълнен костюм с копринени нишки с четири копчета на сакото, памучна риза "Валентни Кутюр" с копчета на яката, щампована копринена вратовръзка "Армани" и съм обул кожени мокасини "Aлън Едмъндс" Мърфи е с двуреден габардинен костюм "Куреж", раирана памучна риза с илици на яката и копринена вратовръзка "Хюго Бос". Изнася тирада срещу японците.

– Купиха "Импайър Стейт Билдинг" и "При Нел", представяш ли си, Бейтмън? – възкликва той на втората си водка "Абсолют" с лед и думите му събуждат нещо в мен.

След като си тръгвам от "При Ръждивия", някъде на Горен Уест Сайд се спотайвам в един тъмен вход, който преди водеше към "При Карли Саймън", страхотен pесторант на Джей Акейл, затворен миналата есен, и с животински скок се хвърлям върху преминаващо японче – разносвач на храна, смъквам го от велосипеда му и го завличам във входа, краката му се заплитат между металната рамка, което ми е от полза, защото, когато прерязвам гърлото му – леко и безпроблемно, велосипедът тежи на краката му и ги няма обичайните в подобни случи спазмични приритвания, но то все пак успява да повдигне пет-шест пъти велосипеда, докато се дави в собствената си топла кръв. Отварям кутиите с японски специалитет и ги обръщам отгоре му, ала за голямо мое учудване вместо суши, теряки, ръчно омесени кифлички и юфка, върху окървавеното му хриптящо лице се посипват пиле с кашу, китайска яхния от говеждо и кучешко месо и скариди с пържен ориз. Тази грешка – явно не бях попаднал на правилния  азиатец – ме изнервя и подтиква да проверя за кого е предназначена поръчката. Името е Сали Рубинщайн. На гърба на листа с химикалката си "Монблан" написвам: " Ще те  сбарам и тебе, кучко", хвърлям поръчката върху лицето на мъртвото момче, свивам смутено рамене и му се извинявам с едно "Хм, съжалявам". Тогава се сещам, че "Шоуто на Пати Уинтърс" тази сутрин бе посветено на " Момичета, които правят секс срещу наркотици". Днес прекарах два часа в спортния клуб и вече мога да правя двеста лицеви опори за по-малко от три минути. Недалеч от къщата на Ивлин минавам покрай премръзнал скитник и му давам една от кутиите с кльопачка, които взех като плячка от онова злощастно азиатче. Просякът веднага натъпква  устата си и ми кима в знак на благодарност.

– Гадна отрепка – измърморвам достатъчно високо, за да ме чуе.

Когато свивам по улицата на Ивлин, забелязвам, че още не са вдигнати полицейските заграждения около къщата на съседката ѝ Виктория Бел, на която ѝ отрязаха главата. Четири лимузини са паркирани отпред, двигателят на едната работи.

Закъснял съм. Холът и трапезарията вече са претъпкани с хора, с които не изпитвам особено желание да разговарям. От двете страни на камината стърчат високи елхи с мигащи светлинни по тях. От компактдиска ечат стари коледни песни от шейсетте години в изпълнение на "Ронетс".

Келнер в смокинг разлива шампанско, забърква коктейли " Манхатън" и мартинита, отваря бутилки пино ноар "Калера Йенсен" и шардоне "Шапле". Бутилки двайсетгодишно порто са наредени на импровизирания барплот между вази с цветя; червена покривка е сложена върху дълга разтеглена маса, а на нея са подредени безброй чинии, купички с печени лешници, миди, раци, супа от целина и ябълки, хайвер от есетра върху хапки препечен хляб, чесън с оцет, печена гъска, пълнена с кестени, плодови торти, печена патица, печен телешки бут, зеленчуков щрудел и салата "Уолдорф", скариди, сладкиши с бял шоколад, суфле от зелени чушлета, печена яребица със сос, картофи с лук, баница с кайма, шоколадови таралежки, лимонови пасти и орехова торта. Навсякъде горят свещи, всичките в сребърни свещници "Тифани". И макар да е напълно възможно да халюцинирам, из навалицата щъкат дребосъци, облечени в зелено-червени костюми на горски духове, които paзнасят на табли мезета. Правя се, че не ги забелязвам, насочвам се право към бара, където удрям на екс чаша нелошо шампанско, и се приближавам до Доналд Питърсън, чиято глава, като на повечето мъже тук, е украсена с хартиени гирлянди. В другия край на стаята е застанала Касандра, петгодишната дъщеря на Мария и Даруин Хътън, облечена в кадифена рокличка с фуста от "Нанси Халсър" за седемстотин долара. Глътвам още една чаша шампанско и минавам на мартини, после на водка "Абсолют". След като се съвземам, оглеждам по-подробно обстановката и констатирам, че джуджетата все още са тук.

– Прекалили са с червения цвят и това ме дразни – промърморвам на себе си.

– Здрасти, Макклой – обръща се към мен Питърсън.

– Какво ще кажеш, а?

Бързо се окопитвам и механично му отвръщам с въпрос:

– Това британското изпълнение ли е на "Клетниците, или не?

– Абе, радвай се на Коледата – възкликва пиянски той и ме сочи с пръст.

– Добре де, каква е тази музика? – питам го, искрено отегчен. – А, между впрочем, господине, украсете стаите със свещени клонки.

– Бил Септър – отвръща той и свива рамене. – Септър или Скептър, нещо такова.

– Защо не вземат да пуснат "Токинг Хедс", а? – възмущавам се.

В другия край на стаята стои Кортни с чаша шампанско в ръка и не ми обръща никакво внимание.

– А може би това е "Клетниците"? – гадае той.

– Американската или британската версия? – присвивам очи го гледам изпитателно.

– Ъъъ,британската – отсича той, а едно от джуджетата си пъхва   в ръцете салати "Уолдорф".