Американски психар
Американски психар читать книгу онлайн
„Американски психар“ ни представя две години от живота на двайсет и шест годишния банкер Патрик Бейтмън – високообразован и напълно бездуховен млад човек, ненадминат специалист по модно облекло, редовен посетител на нюйоркските шикозни заведения, любител на изисканите питиета, наркотиците и порнофилмите, фин познавач на попмузиката, прототип на съвременния антигерой, самопровъзгласил се за сериен убиец и антропофаг. След поредната вечер, прекарана в иначе блестящо написани безсмислени ресторантски разговори, Бейтмън се забавлява, като изнасилва млади жени и убива когото свари, след което изяжда част от жертвите си сготвени или натюр. Романът често е схващан като сатира на юпи-културата и това би било възможно тълкуване, ако еротичните сцени и сцените на насилие не бяха повече от нормалното за подобен вид критическа литература и ако описанията им не се отличаваха с гротесков натурализъм, който препраща по-скоро към любимите на Бейтмън порнокасети и към филмите на Тарантино, отколкото към романите на Томас Харис. Впрочем никой от обкръжението на Бейтман не подозира за „страничната му дейност“, а адвокатът му, пред когото той, така да се каже, се изповядва, отказва да му повярва. Читателят също се пита кое е истина и кое плод на отегченото въображение на свръхзадоволения американски финансист. Но както и да си отговори, ще му остане удоволствието от майсторското перо на Елис, от искрящите от хумор диалози и, разбира се, от напрегнатото очакване на развръзката.
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
– Еби ме, че се празня!
Това ме раздвижва и започвам с бързи движения да я еба в ануса, докато Сабрина не спира да обработва с уста путката ѝ отдолу. Изваждам члена си от ануса на Кристи и казвам на Сабрина да се прехвърли на него, докато еба Кристи в путката. След две-три минути започвам да се празня и точно тогава Сабрина изплюва ташаците ми, разтваря задника ми и вкарва езика си в ануса ми. Това ме влудява и оргазмът ми трае цяла вечност. Сабрина изважда езика си и започва да стене, че също се празни, защото след като свършва, Кристи продължава да смуче путката ѝ. Приведен над Кристи, довършвам последните леки тласъци в нея и наблюдавам как Сабрина повдига ритмично таза си срещу лицето на Кристи. Не дочаквам края – изтощен, но с все още твърд член, лъщящ и изтръпнал от силата на изпразването, се отпускам по гръб и затварям очи, коленете ми треперят от преумора и възбуда.
Събуждам се чак когато някоя от тях, без да иска, докосва "Ролекс"-а ми, който не съм свалял през цялото време. Лежат кротко от двете ми страни, от време на време някоя докосва гърдите ми или прокарва ръка по мускулите на корема ми. Половин час по-късно отново получавам ерекция. Ставам и отивам до гардероба-оръжейна, където до пистолета за забиване на пирони лежат метална закачалка за дрехи, ръждив нож за масло, кибрит от "Готъм Бар енд Грил" и наполовина изпушена пура. Обръщам се с лице към тях, гол, с опънат напред, надървен член, показвам им всички тези пособия и с пресипнал глас обяснявам:
– Още не сме свършили...
Час по-късно набързо ги изпращам на вратата, вече облечени, ридаещи от болките на раните си, но със солиден хонорар в джоба. Утре Сабрина ще куца. Окото на Кристи вероятно ще посинее, а по задника ѝ дълго време ще личат белезите от закачалката. До леглото ми се въргалят смачкана и окървавена хартиена кърпа "Клийнекс" картонена кутия от солена италианска подправка, която взех от "Дийн енд Делука".
На пазар
Колегите, на които трябва да купя подаръци за Коледа, са Виктор Пауъл, Пол Оуен, Дейвид ван Патън, Крейг Нумг Карутърс, Престън Никълс, Конъли О'Брайън, Скот Монтгомъри, Тед Мадисън, Джеф Дювал, Борис Кънингам, Джейми Конуей, Хю Трънбол, Фредерик Дибъл, Тод Хамлин, Мълдуин Батнър, Рики Хендрикс и ( Джордж Карпентър! Можех да изпратя Джийн да направи тези покупки, но вместо това я помолих да напише и изпрати по пощата триста поздравителни коледни картички с мотив от художника Марк Костаби, а след това да разбере колкото може повече за сметката на "Фишър", поверена на Пол Оуен. Сега вървя по Мадисън авеню, след като близо час смутен и гладен зяпах със замъглен поглед кашмирени жилетки в магазин "Ралф Лоран" но Седемдесет и втора улица. Дойдох на себе си чак когато русото маце на щанда отказа да ми даде адреса си и напуснах магазина c възгласа: "Елате, всички вярващи!" Оглеждам навъсено някакъв скитник, свил се до входа на магазин с име "Иър Карма", стиснал в ръка парче картон, на което пише: ГЛАДЕН И БЕЗДОМЕН ПОМОГНЕТЕ МОЛЯ БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ, и свивам по Пето авеню към "Сакс", като се опитвам да си спомня дали съм сменил касетите във видеото, защото ако не съм, значи записвам трийсет и кусур минути върху филма "Тесният вход на памела". Глътвам един ксанакс, който не ме успокоява. А "Сакс" усилва паниката ми.
...химикалки и фотоалбуми, , поставки за книги, комплекти куфари и чанти, електрически лъскачки за обувки, самозатоплящи се пръчки за хавлиени кърпи, посребрени гарафи за вода, миниатюрни цветни телевизорчета, големи колкото човешка длан и със слушалки, кафези за птички, свещници, прибори за излет, кофички за лед, ленени покривки, поръбени с дантела, чадъри, сребърни стикове за голф с монограм, филтри за пречистване от дим, настолни лампи, стъкленици с парфюми, кутии за бижута, пуловери, плетени кошници за вестници и списания, всякакви канцеларски принадлежности: покривки за бюра, ши метални скоби, тефтерчета за адреси, бележници...
Най-важните неща, които трябва да свърша преди Коледа, са: първо, да запазя маса в "Дорсия" за мен Кортни за осем вечерта в петък; второ, да си уредя покана коледното тържество на семейство Тръмп, което ще се състои на яхтата им; трето, по възможно най-човешки и да разбера повече за мистериозната сметка "Фишър" на Пол Оуен; четвърто, да отрежа главата на някое готино маце и да я изпратя по пощата на Робин Баркър, онова тъпо копеле от "Саломон Брадърс"; и пето, да се извиня на Ивлин така, та да не личи, че се извинявам. Тази сутрин "Шоуто на Пати Уинтърс" бе посветено на жени, които са се омъжили за педерасти и за малко да се изкуша и да се обадя на Кортни по телефона, за да я предупредя така, за майтап, – но после се отказах с известна наслада при мисълта как Луис Карутърс ще ѝ предложи да се оженят, Кортни срамежливо ще се съгласи, а след това ще прекарат един кошмарен меден месец. Хвърлям мрачен поглед на друг скитник, зъзнещ под ръмящия дъжд на ъгъла на Петдесет и седма улица и Пето авеню, приближавам се към него, щипвам го с любов по бузата и се разсмивам с глас. "Очите му искряха, а трапчинките на бузите му ликуваха!"[23] Хорът на Армията на спасението не е в хармония с Joy to the world[24]. Махвам c ръка за поздрав на някакъв тип, който адски прилича на Дънкан Макдоналд,и хлътвам в "Бергдорф".
...пъстри вратовръзки, кристални кани за вода, комплекти стъклени чаши, канцеларски часовници, които измерват също температурата, влажността и атмосферното налягане, електронни бележници за адреси и телефонни номера, гравирани чаши, комплекти чинии за десерт, огледала, кранове за душове, домашни престилки, пуловери, бутилки шампанско, порцеланови съдове за подправки, миникалкулатор за изчисляване на валутните курсове, тефтерчета за адреси с посребрени корици, попивателни, други изящни канцеларски принадлежности, тирбушони, компактдискове, топки за тенис, керамични чаши за кафе.
Поглеждам "Ролекс"-а си, докато купувам лосион за почистване на кожа на козметичния щанд в "Бергдорф", за да се уверя, че имам още време за пазаруване преди срещата ми с Тим Севърт в седем часа в "Принстън клуб", където се разбрахме да пием по едно. Тази сутрин спортувах цели два часа, преди да отида на работа, и можех да използвам това време за масаж (тъй като мускулите ми са схванати от тежкия спортен режим, който съм си наложил) или за маска на лицето (макар че вчера си правих), но коктейлите, на които трябва да присъствам през следващите седмици, са толкова нагъсто, че няма да мога да се справя с предпразничните покупки, та по-добре да свърша тази работа още сега. Пред "Ф. А. О. Шварц" се сблъсквам с Брадли Симпсън от "Пи енд Пи", облечен е в раиран вълнен костюм "Пери Елис" с изрязани ревери на сакото, памучна риза от "Титмън Брадърс", копринена вратовръзка от "Савой", хронограф на връвчица от крокодилска кожа от "Брейл", шлифер от "Пол Смит" и шапка " Пол Стюарт" от мъхест филц.
– Здрасти, Дейвис – поздравява ме той и по необясними причини започвам да му изреждам по азбучен ред имената на всичките осем еленчета на Дядо Коледа.
Когато свършвам, той се усмихва и ми казва:
– Слушай, на двайсети в "Некение" има коледен банкет, ще се видим там, нали?
Също усмихнат, го уверявам, че на двайсети непременно ще съм в "Некение", тръгвам си и полугласно се провиквам:
– Абе, що не вземеш да се гръмнеш, скапанякоооо., Продължавам по Петдесет и осма улица, викам си като откачен и блъсвам куфарчето си "Ботега Венета" в една стена. На Лексингтън друг хор пее "Чуй вестта на aнгелите", заставам пред тях и правя няколко танцови стъпки после се понасям като зомби към "Блумингдейл", втурвам се към първата закачалка с вратовръзки, хващам с два пръста една от тях и прошепвам заговорнически на тъпанара зад щанда: