Американски психар

В лимузината пред входа на "При Нел", където се разбрахме да пийнем по нещо с Мередит Тейлър, Луис Самюелсън и Пиърс Тауърс, казвам на Кортни, че трябва да отскоча до едно друго място за малко дрога, и ѝ обещавам, че ще се върна преди полунощ.

– А, и поздрави Нел от мен – подхвърлям накрая.

– Дрога има и долу в бара, защо ще ходиш другаде? – хленчи тя.

– Защото обещах, че ще се обадя. Параноя. Paзбираш ли?

– Не разбирам. Кой е параноик? – премигва тя бързо-бързо.

– Сладурче, дрогата долу е по-слаба и от "Нутрасуийт". Знаеш го добре.

– Не ме замесвай в тия работи – предупреждава ме тя.

– Добре де, хайде отивай и ми поръчай едно питие.

– Къде всъщност ще ходиш? – пита тя вече подозрително.

– Ммм... при Нодж – казвам. – От него взимам дрога.

– Ама Нодж е главен готвач в "Шезлонгите" – сеща се тя, докато я избутвам навън от колата. – Не е пласьор на дрога. Той си е главен готвач!

– Само не изпадай в истерия, моля те – въздъхвам с ръце, опрени на гърба ѝ.

– Добре, но ти не ми разправяй лъжи за Нодж – цупи се тя и не ще да слиза от лимузината. – Нодж е главния готвач в "Шезлонгите". Чу ли ме добре?

Гледам я известно време мълчаливо, по лицето ми играе светлината от неоновите надписи над входа на "При Нел".

– Имах предвид Фидлър – признавам си накрая смирено. – Отивам да ги взема от Фидлър.

– Невъзможен си – промърморва тя, излиза навън и тръгва към бара. – Съвсем си откачил.

– Ще се върна – извиквам след нея и затръшвам вратата, после запалвам пура и весело се подсмихвам. – Надявай се, като си нямаш работа.

Казвам на шофьора да поеме към пиацата за крехка женска плът малко по на запад от "При Нел", около бистрото "Флоран", за да огледам проститутките, и след като правим  два тура напред и назад – всъщност от месеци проучвам района в търсене на подходящото маце, най-накрая я забелязвам на ъгъла на Уошингтън и Тринайсета улица. Руса, стройна, млада, малко одърпана, но си личи, че е от класа, и най-важното – бяла е, което е направо късмет в този квартал. Облечена е в тесни и къси раирани панталонки, бяла тениска и евтино кожено яке; с изключение на драскотина над лявото коляно, кожата ѝ е бледа, включително и лицето, на което изпъкват силно начервените  ѝ устни. Зад нея на тухлената стена на някаква изоставена сграда с трийсетсантиметрови печатни букви е написано МЕСО – начинът, по който са разположени буквите, събужда нещо у мен, а над сградата небето е тъмно, без луна, следобед се бяха струпали облаци, но сега ги няма.

Колата минава бавно покрай нея. През тъмните стъкла и съвсем  отблизо кожата ѝ изглежда още по-бяла, косата ѝ е изкуствено изрусена, а чертите на лицето ѝ показват, че е дори по-млада, отколкото предполагах. Изглежда ми особено чиста, може би защото е единственото бяло момиче, което забелязах тази вечер в района; спокойно можеш да я вземеш за студентка от Нюйоркския университет, прибираща се от сладкарница "Марс" у дома. Пила е цяла вечер "морски бриз"^[22], танцувала е на новото парче на Мадона, скарала се е с гаджето си Ангъс, Ник или... Вирипишко и сега отива към "Флоран" да поклюкарства с приятели, да изпие още един "морски бриз" или едно капучино, или чаша "Евиан". Та за разлика от останалите проститутки тук, тя почти не обръща внимание на лимузината, когато спира точно пред нея. Прави се, че не разбира за какво става въпрос.

Усмихва се, когато забелязва, че свалям стъклото на вратата, но обръща глава настрани. За по-малко от минута протича следният разговор:

– Не съм те виждал наоколо.

– Не си търсил достатъчно – отвръща тя със самочувствие.

– Искаш ли да разгледаш апартамента ми?

Запалвам лампата в купето, за да види лицето ми и смокинга. Тя оглежда колата, после мен и пак колата. Бръквам в портфейла си от кожа на газела.

– Не ми разрешават – отвръща тя, забила поглед в тъмното пространство между две сгради на отсрещната страна на на улицата, но когато очите ѝ пак се свеждат към мен, вижда стотачката, която съм извадил и ѝ подавам.

Без да пита какво правя и какво всъщност искам от нея, без дори да попита дали не съм ченге, взема банкнотата и тогава мога да поставя въпроса си по-иначе.

– Искаш ли да дойдеш с мен в апартамента ми, или не? – питам я усмихнат.

– Не е разрешено – повтаря тя, но оглежда още веднъж черната дълга лимузина и банкнотата, която пъхва в задния си джоб, забелязва приближаваща към нас просякиня с канче с дрънкащи монети и добавя: – Ама за теб мога да направя изключение.

– Работиш ли с кредитни карти? – подмятам и изгасвам светлината в купето.

Тя не откъсва очи от тъмното пространство отсреща, сякаш чака някой невидим да ѝ даде знак. Отново поглежда към мен и когато повтарям въпроса си, прави учудена физиономия, но аз се усмихвам и ѝ отварям вратата, за да влезе.

– Майтапя се. Хайде, скачай вътре.

Тя кимва някому отсреща, помагам ѝ да се настани отзад в тъмната лимузина, затръшвам вратата и я заключвам.

У дома, докато Кристи е в банята (не знам истинското ѝ име, не съм и питал как се казва, но се разбрахме, че ще ѝ викам така), набирам номера на фирмата "Кабана – бисексуални придружители" и с номера на кредитната си карта "Американ Експрес" поръчвам руса жена, която обслужва двойки. Повтарям адреса си и още веднъж подчертавам, че държа да е руса. Някакъв явно стар италианец приема поръчката и ме уверява, че руса жена ще позвъни на вратата ми до един час.

Измивам си зъбите и се преобличам в копринени боксерки " Поло" и памучна тениска "Бил Блас" без ръкави. После влизам в банята и заварвам Кристи да лежи по гръб във ваната и да пие бяло вино от тънкостеблена чаша "Стюбен". Присядам на ръба на мраморната вана, сипвам в нея масло "Моник Ван Фрер" с аромат на билки и разглеждам тялото в млечнобялата вода. За известно време в главата  ми нахлуват лоши мисли – само да се протегна, и мога да я хвана за главата, да я разбия; усещам как се надига желанието ми да удрям, да обиждам, да наказвам, но постепенно то заглъхва и тогава проговарям:

– Това шардоне, дето го пиеш, е много хубаво.

След дълга пауза, през която разтривам малката ѝ, почти детинска  гърда, отново се обаждам:

– Искам да си измиеш влагалището.

Тя ме поглежда с израз на ученичка, после свежда очи към тялото си. Свива рамене, оставя чашата на ръба на ваната и спуска ръка надолу към редките, също руси косми под гладкия  като порцелан и плосък стомах, леко разтваря кракатa си.

– Не така – казвам ѝ тихо. – Обърни се обратно и застани на  колене.

Тя пак свива рамене.

– Искам да гледам – обяснявам ѝ. – Имаш прекрасно тяло.

Тя се обръща, застава на колене и ръце, задникът ѝ изскача над водата. Премествам се в другия край на ваната, за да виждам по-добре путката ѝ, която тя разтрива с насапунисана ръка. Загребвам с пръст малко от ароматизираното масло във ваната и намазвам ануса ѝ. Той се свива,а тя  леко изпъшква. Пъхвам пръста си в путката ѝ отдолу, моят и нейният влизат и излизат в синхрон няколко пъти. Топла влага започва да облива пръста ми, тогава го премествам в ануса ѝ и лесно го напъхвам чак до кокалчето. Тя изохква леко и сама се намества на пръста ми, като не спира да масажира путката си. Това продължава известно време, докато се обажда портиерът, за да ми съобщи, че е пристигнала Сабрина. Казвам на Кристи да излезе от ваната и да се подсуши, да си избере хавлия от гардеробчето, но не тази от "Биджан", и да дойде в хола да пийнем по нещо с гостенката ми. Аз пък отивам до кухнята, за да налея чаша вино за Сабрина.

Сабрина обаче не е руса. Известно време я гледам изненадано на прага, но накрая я поканвам да влезе. Косата  ѝ е тъмноруса, а не светла, каквато исках, но въпреки че това ме вбесява, не казвам нищо, защото тя е доста красива.  Не е толкова млада, колкото Кристи, но не е и изхабена. Накратко, изглежда, че парите, които ще платя за нея няма да отидат на вятъра. Гневът ми съвсем преминава, когато съблича палтото си и виждам стройното ѝ тяло стегнато в тесни черни къси панталони, блуза на цвета с презрамки и черни островърхи обувки на висок ток. Завеждам я в хола, поставям я да седне на белия диван и без да я питам дали иска нещо за пиене, ѝ донасям чаша бяло вино върху поднос от "Мауна Кий Хотел" на Хаваите. От стереото се носи мелодия от "Клетниците" в изпълнение на трупата от Бродуей. Появява се Кристи с хавлия "Ралф Лоран", със сресана назад руса коса, която след банята изглежда почти бяла. Правя ѝ знак да седне до Сабрина (двете си кимват за поздрав), а аз се настанявам в креслото от хром и тиково дърво срещу тях. Решавам, че ще е по-добре да се поопознаем, преди да идем в спалнята,та затуй нарушавам продължителното, но не неприятни мълчание с няколко въпроса.