Черния красавец

— Аз също твърдо съм решил да опитам — рече шефът, — че е много лошо човек да не е господар на себе си.

— Опитай, шефе, опитай. Никога няма да съжаляваш. А да знаеш само какъв пример ще бъдеш за някои нещастни колеги, след като разберат, че и ти можеш без пиене. Аз знам поне двама-трима, които биха искали да не влизат в кръчмата, стига да можеха.

Отначало Капитан като че ли се оправи, но той беше много стар и това, че още теглеше кабриолета, се дължеше само на изключителните му физически данни и грижите на Джери. Сега обаче рухна изведнъж. Докторът каза, че ще може да се оправи дотолкова, та да го продадат за няколко лири, но Джери категорично отказа. Да спечели няколко лири от продажбата на добър стар помощник и да го обрече на мъчителна, непосилна работа, би означавало да омърси всичките си останали пари. Според него най-доброто, което можел да стори за стария си приятел, било да прониже сърцето му с точен изстрел и да сложи завинаги край на страданията му, защото бил убеден, че никъде не ще може да намери добър господар за последните дни от живота му.

На другия ден, след като решението беше взето, Хари ме заведе в ковачницата да ми сменят подковите. Когато се върнах, Капитан вече го нямаше. И аз, и цялото семейство много тежко изживяхме загубата му.

Джери трябваше да си потърси нов кон и скоро научи от свой приятел — помощник-коняр при някакъв богаташ, че от конюшните на господаря му се продава кон. Животното било младо и си го бивало, но веднъж така побягнало, че се блъснало в един файтон, хвърлило господаря си и така се наранило, че повече не ставало за господарските конюшни. Затова кочияшът получил заповед да го продаде колкото може по-изгодно.

— Това, че е буен, не ми пречи — каза Джери, — стига да не е зъл и с безчувствена уста.

— Никак не е зъл — отвърна човекът. — Устата му е много чувствителна и според мен това е било причината за нещастието. Времето било лошо, не го извеждали достатъчно и щом го отвързали, той запреливал от енергия. Шефът — говоря ти за кочияша — наредил да го запрегнат колкото може по-стегнато с ремъка, който ограничава движенията на главата, сложили му късата юзда, а и много груба юздечка. Според мен с тази чувствителна уста и с толкова насъбрана енергия конят направо е пощурял.

— Нищо чудно — отвърна Джери. — Ще дойда да го видя.

На следващия ден Ураган — това беше името — му дойде у дома. Беше красив кафяв жребец, без нито един бял косъм, висок колкото Капитан, с изящна глава и само петгодишен. Поздравих го дружелюбно, за да разбере, че съм добронамерено настроен, но не му зададох въпроси. Първата нощ той бе много неспокоен. Вместо да легне, непрекъснато дърпаше въжето на оглавника и тропаше по яслата, така че изобщо не можах да спя. На другия ден обаче, след пет-шест часа работа с кабриолета си дойде кротък и поумнял. Джери го гали и дълго му говори и много скоро между тях настъпи разбирателство. Джери каза, че по-хлабавият мундщук и усилната работа щели да преобразят Ураган в кротко агне и че отново се потвърдила поговорката „Всяко зло за добро“. Негова светлост загубил любимец за сто гвинеи, но кочияшът спечелил добър кон в разцвета на силите.

За Ураган беше обидно да тегли кабриолет, той смяташе, че е и под достойнството му да стои на пиацата, но към края на седмицата ми призна, че неизмъчваната уста и леката ръка съвсем не били за пренебрегване, пък и че работата не му се виждала толкова унизителна, колкото да държат главата и опашката ти здраво завързани за седлото и почти допрени една до друга. В крайна сметка той се приспособи чудесно и стана любимец на Джери.

Глава четиридесет и пета

Новата година на Джери

Коледа и Нова година са много весели празници за някои хора, но за файтонджиите и конете им те изобщо не са празници, макар да пада голяма печалба. Има толкова увеселения, балове и развлечения, че се работи много и често до късно. Понякога кочияшите и конете им трябва да чакат и треперят с часове на дъжда и студа, докато хората вътре се веселят и танцуват под звуците на музиката. Интересно дали красивите дами понякога се замислят за изнурения кочияш, който чака на капрата и за търпеливия му кон, с вдървени от стоене и студ крака.

Аз поех повечето вечерна работа, тъй като бях свикнал да чакам, а и Джери се боеше, че Ураган може да изстине. През седмицата около Коледа работихме много до късно, а Джери кашляше лошо. Колкото и късно да се прибирахме обаче, Поли го чакаше и излизаше да го посрещне с фенера, винаги притеснена и разтревожена.

В новогодишната нощ закарахме двама господа до един от площадите на Уест Енд. Оставихме ги на адреса в девет часа, а в единайсет трябваше да се върнем, за да ги вземем.

— Но тъй като празненството е с програма, може да ви се наложи да почакате няколко минути — рече единият. — Не закъснявайте.

Когато часовникът удари единайсет, ние вече бяхме пред вратата — Джери винаги бе точен. Часовникът отброяваше и четвъртинките от часа — една, две, три, после удари дванайсет, но вратата така и не се отваряше.

Вятърът беше много променлив. През деня беше носил дъжд на талази, а сега отвсякъде завихряше остра ледена суграшица. Беше много студено, наблизо нямаше и подслон. Джери слезе от капрата и придърпа покривалото над врата ми. Поразходи се нагоре-надолу, тропайки с крака. Започна да пляска и с ръце, но от това се разкашля още по-силно. След това отвори вратата и седна вътре с крака на тротоара. Така поне беше на завет. Часовникът продължаваше да отмерва четвъртинките от часа, но никой не излизаше. В дванайсет и половина той позвъни на вратата и попита прислужника дали тази нощ ще има нужда от него.

— О, да! Разбира се, че ще сте необходим — отвърна човекът. Не бива да си тръгвате, защото празненството скоро ще свърши.

Джери отново седна, а гласът му бе така прегракнал, че едва го чувах.

В един и четвърт вратата се отвори и господата излязоха. Качиха се, без да кажат нито дума, освен адреса, на който трябваше да ги закараме. Дотам имаше почти километър. Краката ми бяха станали безчувствени от студа и през цялото време си мислех, че ще се спъна. Мъжете слязоха и изобщо не се извиниха, че са ни карали да ги чакаме толкова дълго. Напротив, ядосаха се, че Джери им взел много скъпо. А той никога не взимаше повече, но не взимаше и по-малко. Пък и това бяха трудно спечелени пари.

Най-после се прибрахме в къщи. Той едва говореше, а кашлицата му беше ужасна. Поли нищо не го попита. Само отвори вратата с фенер в ръка.

— Искаш ли нещо? — попита тя.

— Да. Донеси на Джак нещо топло, а после ми свари малко каша — прошепна дрезгаво Джери.

Той едва си поемаше дъх, но ме разтри както винаги и дори се качи в плевнята, за да свали слама и да ми постели. Поли ми донесе топла храна, от която се почувствувах по-добре, после излязоха и заключиха вратата.

На другия ден до късно сутринта никой не дойде в конюшнята. Чак към обяд се появи Хари. Той ни поизми, нахрани ни и помете, а после отново постла слама, сякаш беше неделя. Мълчеше и нито си подсвиркваше, нито пееше. На обяд се появи отново и ни даде да ядем и пием. Този път и Доли дойде с него. Тя плачеше и от онова, което казваше, се досетих, че Джери е тежко болен. Докторът смятал, че случаят е много сериозен. Така минаха два дни, през които цареше голяма тревога. Виждахме само Хари и от време на време Доли. Според мен тя идваше, за да не бъде самичка, тъй като Поли бе непрекъснато до Джери, комуто бе нужно пълно спокойствие.

На третия ден, докато Хари беше в конюшнята, на вратата се почука и влезе шефът Грант.

— Няма да влизам в къщата, момчето ми — каза той, — но искам да разбера как е баща ти.

— Много е зле — отвърна Хари. — От зле по-зле. Лекарят казва, че е някаква болест, „бронхит“, и смята, че през тази нощ ще проличи дали ще оздравее.

— Лошо, много лошо! — поклати глава шефът. — Познавам двама, които умряха от същото през миналата седмица. Докато разберем, и ги отнесе. Но има ли живот, човек все се надява, затова не бива да губиш кураж.