Името на розата

— Хората от моите острови винаги са били малко щури — рече Уилям с гордост. — Я да видим в другия шкаф.

— Вергилий.

— Че защо тук? И какво от Вергилий? „Георгики“ ли?

— Не. „Епитоми“. Никога не съм чувал да ги споменават.

— Но това не е Марон! Това е Вергилий от Тулуза, ритор, шест века след Христа. Смятали са го за голям учен…

— Тук той твърди, че изкуствата са: поема, ретория, грама, лепория, диалекта, геометрия… Но на какъв език говори?

— На латински, но на латински, измислен от него, смятал го е за много по-хубав. Я погледни тук: той твърди, че астрономията изучава зодиакалните знаци, които са мон, ман, тонте, пирон, дамет, перфелеа, белгалик, маргалет, лутамирон, таминон и рафалут.

— И той ли е бил луд?

— Не знам. Не е от моите острови. Чуй, той твърди, че има дванайсет начина за обозначаване на огъня: „ignis, coquihabin (quia incocta coquendi habet dictionem), ardor, calax ex caloe, fragon ex fragorc flammae, rusin de rudoe, fumaton, ustrax de uro, vitius quia pene mortua membra suo vivificat, siluleus, quod de silice siliat, unde et silex non recte dicitur, nisi ex qua scintilla silit. Е aeneon, de Aenea deo, qui in eo habitat, sive а quo elementis flatus fertur“ 216.

— Но никой не говори така!

— За щастие. Но това е било по време, когато, за да забравят заобикалящия ги лош свят, граматиците са се занимавали с какви ли не объркани въпроси. Чувал съм, че по онова време в продължение на петнайсет денонощия риторите Габундус и Теренций 217спорили за звателния падеж на „ego“ и накрая се сбили.

— Но и тук, я чуйте… — Държах в ръцете си някаква чудно изрисувана книга с растителни лабиринти, от чиито разклонения надничаха маймуни и змии. — Чуйте само какви слова: „cantamen, collamen, gongelamen, stemiamen, plasmamen, sonerus, alboreus, gaudifluus, glaucocicomus…“

— Ех, моите острови — рече отново Уилям и в гласа му прозвучаха нотки на нежност. — Не бъди толкова строг с тия монаси от далечната Хиберния. Може би трябва да благодарим именно на тях, че този манастир съществува и че все още можем да говорим за Свещената римска империя. По тяхно време останалата част от Европа е била купчина развалини; стигнали дотам, че един ден обявили за невалидни кръщенетата, извършени от някои свещеници в Галия, защото кръщавали в името на отца и сина, и то не защото били привърженици на някаква нова ерес и смятали, че Иисус е бил жена, а защото никой вече не знаел латински.

— Като Салваторе ли?

— Горе-долу. Пиратите от Крайния север се спускали по реките и опустошавали Рим. Езическите храмове били събаряни, а християнските още не били издигнати. Единствено монасите от Хиберния в своите манастири пишели и четели, четели и пишели и се занимавали с миниатюри, после се качили на корабчета, направени от кожи на зверове, спуснали се към тези земи и ги покръстили в правата вяра, сякаш били гнезда на неверници, разбираш ли? Нали си бил в Бобио; този манастир е бил основан от свети Коломбано, а той е един от тези хора. Затова не им се сърди, че измисляли някакъв нов латински език, след като в Европа забравили истинския латински. Били са велики люде. Свети Брандано стигнал до Щастливите острови 218, обиколил бреговете на Ада, където е и Юда, окован във вериги за една скала, един ден спрял край един остров, слязъл, а островът се оказал някакво морско чудовище. Те наистина били луди хора — заключи той със задоволство.

— А изписаните от тях образи са такива… че просто не мога да повярвам на очите си! Какви багри! — възкликнах аз, като им се наслаждавах.

— А тяхната земя е толкова бедна на багри — малко синева и много зелено. Но хайде да не говорим повече за монасите от Хиберния. Искам да знам защо са поставени тук с граматици от Англия и от Другите страни. Я погледни на плана, къде трябва да сме сега?

— В стаите в западната кула. Преписах и надписите. Значи, като излезем от сляпата стая, влизаме в седмоъгълната зала и тук има само един вход в една-единствена стая в кулата, а червената буква е „H“. После се минава от стая в стая, прави се обиколка на кулата и се влиза отново в сляпата стая. По реда на буквите се получава… да, прав сте! HIBERNI!

— HIBERNIA, ако от сляпата стая се върнеш в седмоъгьлната зала, обозначена като трите други с буквата А от Апокалипсис. Ето защо тук са поставени творбите на авторите от последната Туле, а така също и граматиците и риторите, защото тези, които са подреждали библиотеката, са си рекли, че един граматик трябва да бъде при граматиците от Хиберния, ако и да е от Тулуза. Въпрос на подход. Видя ли, че започнахме да проглеждаме?

— Но в стаите на източната кула, откъдето влязохме, прочетохме FONS… Какво означава това?

— Погледни внимателно плана и чети по-нататък буквите на стаите, така, както следват една след друга.

— FONS ADAEU.

— Не, FONS ADAE. „U“ е последната стая без изход в източната част, помня го добре, навярно тя може да бъде включена в друга поредица от стаи. И какво намерихме във „Fons Adae“ 219, сиреч в земния рай? (Спомни си, там е стаята с олтаря, дето гледа на изток.)

— Имаше много Библии и коментари на Библията, само книги от Светото писание.

— Виждаш ли: словото Божие се свързва със земния рай, който, както твърдят всички, се намира далеч на изток. А тук, на запад — Хиберния.

— Значи планът на библиотеката отговаря на картата на света?

— Вероятно. А книгите са подредени според страните, откъдето произхождат, или според родното място на техните автори, или както е в нашия случай, според мястото, където би трябвало да са родени. Библиотекарите са си рекли, че граматикът Вергилий се е родил погрешка в Тулуза и че е трябвало да се роди в западните острови. Поправили са една грешка на природата.

Продължихме по-нататък. Минахме през анфилада от стаи с прекрасни Апокалипсиси, в една от тях бях изстрадал моите видения. Нещо повече — още отдалеч отново зърнахме светлината. Уилям си запуши носа и изтича да я изгаси, като плюваше върху пепелта. За всеки случай прекосихме стаята много бързо, но си спомних, че именно тук бях видял прекрасния многоцветен Апокалипсис с жената, облечена в слънце, и змея. Възстановихме реда на тези стаи отзад напред — от последната, където се озовахме, тя имаше за инициал една червена буква „Y“. Прочетохме поредицата от букви отзад напред и се получи думата YSPANIA, но последната „А“ беше същата, с която завършваше и HIBERNIA. Това според Уилям означаваше, че се намираме в стаи, където са събрани творби със смесен характер.

Така или иначе, направи ни впечатление, че частта, наричана YSPANIA, е пълна с много преписи на Апокалипсиса, един от други по-изящни; испанско изкуство, отсъди Уилям. Като че ли тази библиотека — рекохме си ние — притежаваше най-богата сбирка преписи на книгата на апостола в християнския свят, както безброй коментари за нея. Огромни томове бяха посветени на коментара на Апокалипсиса от Беатус от Лиебана; текстът бе почти един и същ, но се натъкнахме на невероятно разнообразие и богатство на орнаментите; Уилям установи, че това е дело на неколцина майстори като Магиус, Факундус и други, които той смяташе за най-добрите миниатюристи от Астурийското кралство 220. Докато споделяхме тези свои наблюдения, стигнахме в южната кула, край която минахме предната вечер. Стаята „S“ от YSPANIA — без прозорци — въвеждаше в стая, обозначена с буквата „Е“; като минахме през петте стаи на кулата, стигнахме до последната, която нямаше друг изход, обозначена с червена „L“. Прочетохме буквите отзад напред и се получи LEONES.

— Leones, юг, на нашата карта това отговаря на Африка: „hie sunt leones“ 221. Ето защо тук намерихме толкова текстове, писани от неверници.