Игрите на Вор

Шестима яки войници заобикаляха враждебно настроения наглед Кай Тънг. Тънг беше облечен в светложълта затворническа пижама и излъчваше злоба като малко червено джудже. Когато видя Майлс, челюстта му хлопна, а на лицето му се изписа пълно объркване.

— А, ефрейтор. Благодаря — каза Майлс. — След този разпит ще проведем кратко съвещание на щаба. Ще ви бъда признателен, ако заедно с взвода си останете на пост тук навън. И за в случай, че капитан Тънг отново стане агресивен, ще е добре, а… сержант Кодак и още двама от вашите хора да влязат вътре. — За да подчертае „вашите“, той само изгледа втренчено Кодак в очите, без да променя тона си.

Кодак схвана мисълта му.

— Да, сър. Ти, редник. Ела с мен.

„Повишавам те в лейтенант“, помисли си Майлс и отстъпи встрани, за да пропусне Кодак и избрания от него мъж да вкарат Тънг вътре. Озер, който изглеждаше в най-добро настроение, се разкри напълно пред очите на войниците от взвода само за момент, преди вратата да се затвори отново.

Адмиралът беше изцяло в полезрението на Тънг. С едно движение на раменете той се отърси от стражата и се спусна към Озер с едри крачки.

— Сега пък какво искаш, копеле нещастно? Да не си мислиш, че… — Тънг спря. Озер продължаваше да му се усмихва с блуждаещата си усмивка. — Какво му става?

— Нищо — сви рамене Елена. — Струва ми се, че една доза от това — тя показа наркотика — беше достатъчна, за да го превърне в значително по-добро същество. Много жалко, че е само временно.

Тънг отметна назад главата си и се засмя, след това се завъртя и разтърси раменете на Майлс.

— Ти го направи. Ти малък… Върна се! Отново си в бизнеса!

Човекът на Кодак трепна, сякаш се колебаеше на кого да скочи. Сержантът го улови за ръката, мълчаливо поклати глава и посочи стената до вратата. Кодак прибра стънера си в кобура и се облегна със скръстени ръце на рамката на вратата; след секунда колебание човекът му го последва и застана от другата страна.

— Подпирай стената — ухили му се с ъгълчето на устата си Кодак. — Смятай го за подарък.

— Не беше съвсем доброволно — каза Майлс през стиснатите си зъби. — И все още не сме в бизнеса. — „Съжалявам, Кай. Този път не мога да водя хорото вместо тебе. Ще трябва да ме последваш.“ — Майлс запази строгото изражение на лицето си и свали ръцете на Тънг от раменете си с вледеняваща учтивост. — Онзи капитан на товарния кораб, който ти намери, ме закара право в ръцете на Кавило. Оттогава все се питам дали това беше случайност.

— А! — Тънг се отдръпна назад. Изглеждаше така, сякаш Майлс току-що го беше ритнал в корема.

Майлс се чувстваше така, сякаш наистина го е направил. Не, Тънг не беше предател. Но Майлс не смееше да се откаже от единствената пътечка, която му беше останала.

— Предателство или нехайство, Кай? — „И престана ли да биеш жена си?“

— Нехайство — прошепна Тънг. Лицето му беше побеляло. — По дяволите, ще убия този…

— Тази работа вече е свършена — студено го прекъсна Майлс. Тънг повдигна вежди. Беше едновременно и изненадан, и респектиран.

— Пристигнах в Центъра Хийгън по силата на договор — продължи Майлс, — който се обърка така, че едва ли възстановяването му ще е възможно. Не съм пристигнал тук, за да ти осигуря отново бойното командване на Дендарии — ударът беше точен, — освен ако не си готов да служиш за постигането на моите цели. Изборът на приоритети и цели остава мой. Единствено начинът за постигането им ще бъде в твоята компетентност.

— Като мой съюзник… — започна Тънг.

— Не съюзник. Твой командващ. Или нищо — прекъсна го Майлс.

Тънг стоеше вцепенен. Веждите му се опитваха да открият точното си място. Най-после той каза меко:

— Като че ли малкото момченце на татко Кай пораства.

— Това е само началото. В играта ли си, или се отказваш?

— Не мога да пропусна останалото — Тънг засмука долната си устна. — Влизам.

Майлс протегна ръка.

— Решено?

Тънг я пое.

— Решено. — Ръкостискането му беше решително.

Майлс изпусна една дълга въздишка.

— Добре. Миналия път ти наговорих някои полуистини. Ето какво става в действителност. — Той закрачи из стаята. Треперенето му не беше причинено единствено от ефекта на невроразрушителя. — Действително имам договор със заинтересован външен клиент, но той не е за „военна оценка“. Това е версията, с която хвърлих прах в очите на Озер. Онази част, която ви разказах — за предотвратяването на планетарна гражданска война, не е прах в ничии очи. Бях нает от Бариар.

— Обикновено те не прибягват до услугите на наемници — отбеляза Тънг.

— Аз не съм обикновен наемник. Получавам заплащането си от бариарската Имперска сигурност („Господи! Най-после цялата истина“), за да открия и спася един заложник. Освен това се надявам да попреча на флота на Кетаганда да превземе Центъра Хийгън. Вторият ни стратегически приоритет ще бъде да поставим под свой контрол и двата изхода на космическия преход на Вервейн заедно с всичко друго, което успеем, докато не пристигнат подкрепленията от Бариар.

Тънг се изкашля.

— Втори приоритет? Ами ако не пристигнат? Трябва да пресекат Пол… И ъъ… освобождаването на заложници обикновено не представлява въпрос от първостепенно значение при определянето на стратегическия и тактическия план на действие на цяла флота, нали?

— Гарантирам ви тяхното пристигане, като се има предвид личността на този заложник. Императорът на Бариар — Грегор Ворбара, беше отвлечен. Аз го открих, изгубих го и сега трябва да го върна обратно. Както можете да се досетите, очаквам наградата за връщането му да бъде значителна.

По изражението на лицето на Тънг в момента можеше да се напише цяла популярна студия „За ужасяващите новини и техния ефект върху лицевите мускули на евразиеца“ или нещо такова.

— Оня мършавия неврастеник, дето влачеше след себе си миналия път… Това не е бил той, нали?

— Да, той беше. И между нас да си остане, двамата с теб успяхме да го доставим право в ръцете на Кавило. Без никакви отклонения.

— О! Мамка му! — Тънг се почеса по главата. — Тя ще го продаде без всякакви церемонии на Сетаганда.

— Не. Тя смята да си получи наградата от Бариар.

Тънг отвори уста, затвори я и вдигна показалец.

— Чакай малко…

— Много е сложно — безпомощно отстъпи Майлс. — Точно затова ще те делегирам на по-простото място — контрола върху прехода. Със спасяването на заложника ще се заема аз.

— Просто! Наемниците Дендарии, всичките пет хиляди, срещу Кетагандската империя. Сам сами. Да не си забравил да броиш през последните четири години?

— Мисли за славата. Мисли за своята репутация. Помисли само как ще изглежда в автобиографията ти.

— На некролога ми, искаш да кажеш. Никой няма да е в състояние да събере достатъчно от разпръснатите ми атоми за едно прилично погребение. Ще покриеш ли разходите по погребението ми, синко?

— Ще бъде разкошно. Знамена, танцуващи момичета и достатъчно бира, по която ковчегът ти ще може да доплава до Валхала. 11

Тънг въздъхна.

— Нека плава по сливово вино и да е лодка, а? Биричката ще си я пийвам. Добре — той замълча и потри устните си. — Първата ни стъпка е да обявим положение на едночасова, вместо двайсет и четири часова тревога във флота.

— Не е ли обявено вече? — намръщи се Майлс.

— Ние се придържахме към отбранителната тактика. Смятахме, че разполагаме най-малко с трийсет и шест часа за проверка на всичко, което ни приближава откъм Центъра. Или поне Озер смяташе така. Ще са ни необходими около шест часа, за да преминем на едночасова готовност.

— Добре… в такъв случай това е втората ни стъпка. Твоята първа стъпка ще бъде да се разцелуваш и помириш с капитан Аусън.

— Разцелувай ми задника! — извика Тънг. — Този тъпанар. В главата му е пълен вакуум…

— Главата му е необходима за командването на „Триумф“, докато ти ръководиш флота. Не можеш да се справиш и с двете. Само толкова мога да направя за реорганизирането на флота за действие. Ако разполагах с една седмица за необходимата чистка… но не разполагам. Хората на Озер трябва да бъдат заставени да продължат да си вършат работата. Ако имам Аусън — Майлс вдигна свитата си като кошничка ръка, за да илюстрира мисълта си, — мога да държа в подчинение и останалите. По един или друг начин.