Игрите на Вор

Тънг изрази мълчаливото си съгласие единствено с разочаровано ръмжене.

— Добре — ръмженето му заглъхна и той се ухили. — Въпреки че ще ти платя само за да видя как ще го накараш да се целуне с Торн.

— Всяко чудо с времето си.

Капитан Аусън, когото Майлс си спомняше отпреди четири години като едър мъж, беше прибавил още някой килограм, но иначе не се беше променил. Той влезе в каютата на Озер, схвана посланието на насочените към него стънери и се спря. Когато видя Майлс, който беше приседнал на ръба на бюрото на Озер (психологически трик, благодарение на който главата му беше на едно ниво с главите на всички останали: Майлс се страхуваше, че ако седне в стола ще изглежда като дете, което има нужда от малко столче, за да стигне масата за вечеря), изражението на Аусън се промени от ядосано до ужасено.

— О, по дяволите! Пак ли ти!

— Но разбира се — сви рамене Майлс. Кодак и неговият човек, които все още подпираха стената, но вече със стънери в ръце, потиснаха две усмивки на сладостно предчувствие.

— Шоуто ще започне всеки момент.

— Не можете да вземете този… — Аусън спря и се втренчи в Озер. — Какво сте му направили?

— Нека кажем просто, че сме пренастроили отношението му към нас. Колкото до флотата, тя е вече моя. (Е, във всеки случай, работеше по въпроса.) Въпросът е дали вие ще изберете печелившата страна? Дали ще си сложите в джоба една извънредна премия за участие в сражение? Или ще трябва да предам командването на „Триумф“ на…

Аусън се озъби безмълвно на Тънг.

— …Бел Торн?

— Какво? — изскимтя Аусън. — Не можете…

Майлс не го остави да довърши.

— Случайно да си спомняте как се издигнахте от капитан на „Ариел“ до командващ „Триумф“? Да?

Аусън посочи Тънг.

— Ами той?

— Предприемачът, с когото работя в случая, ще изплати равностойността на „Триумф“, което ще представлява законния дял на Тънг в кооперирането на флота. В замяна на това комодор Тънг ще се откаже от всички свои претенции към самия кораб. Аз ще потвърдя ранга на Тънг като началник-щаб по тактическите въпроси и вашия като капитан на флагмана „Триумф“. Вашият оригинален принос, равностоен на стойността на „Ариел“, ще бъде потвърден като ваш законен дял в кооперирането на флота. И двата кораба ще бъдат регистрирани като собственост на флота.

— Съгласен ли си с това? — настоя да разбере от Тънг Аусън.

Майлс смушка Тънг с палец.

— Да — неохотно се отзова Тънг.

Аусън се смръщи, обмисляйки проблема.

— Не са само парите… — той се спря и отново сбръчка челото си. — Каква премия за сражение? Какво сражение?

„Който се колебае, губи.“

— Да или не?

Върху кръглото лице на Аусън се появи лукаво изражение.

— Да, ако той се извини.

— Какво? Този галфон си мисли…

— Извини се на човека, Тънг, драги — припя отново през зъби Майлс. — И да започваме. Или „Триумф“ ще си има капитан, който сам може да си бъде булка. И никоя от многобройните добродетели на целомъдрието не ще може да ме разубеди.

— Никога не съм можел да разбера дали иска ти да го прекараш, или той да оправи теб…

Майлс се засмя и вдигна помирително ръка.

— Хайде, хайде — той кимна към Елена, която беше прибрала стънера си, за да го замени с невроразрушител, насочен в главата на Аусън.

Усмивката й обезпокоително напомни на Майлс за сержант Ботари. Или по-лошо — на Кавило.

— Аусън, казвала ли съм ти някога колко много ме дразни гласа ти? — поинтересува се тя.

— Няма да стреляш — каза Аусън, но по гласа му личеше, че не е убеден в това.

— Не бих я спрял — излъга Майлс. — Трябва ми кораба ти. Би било удобно, ако командването му поемеш ти. Но не е задължително — втренченият му поглед преряза като с нож неговия кандидат началник-щаб по тактическите въпроси. — Тънг?

Неохотно и с изкривено лице Тънг подхвана една крайно неясна, но преливаща от благородство реч за неизлечимите петна в неговия характер, интелект, потекло, външност. Лицето на Аусън потъмня и Майлс прекъсна по средата списъка, който Тънг изброяваше, и го накара да започне отначало.

— По-простичко — посъветва го той.

Тънг си пое дъх.

— Аусън, понякога може и да си голям боклук, но дявол да го вземе, наистина можеш да се сражаваш, когато се наложи. Виждал съм те в бой. Виждал съм те в какви ли не запечени и смахнати ситуации. Ти ще си първият, на когото ще подам ръка, ако се стигне дотам, преди дори да се сетя за някой от другите капитани във флота.

Аусън сви устни.

— Е, това вече е искрено. Много ти благодаря. Наистина съм ти признателен за загрижеността за моята безопасност. Колко запечено и смахнато смяташ, че ще е този път?

Тънг се подсмихна по възможно най-отвратителния начин, както реши Майлс.

Капитаните-собственици биваха довеждани в каютата един по един, за да бъдат принуждавани, подкупвани, изнудвани и смайвани, докато устата на Майлс не пресъхна, гърлото му не започна да дращи и гласът му не подрезгавя. Единствено капитанът на „Перигрин“ се опита да се бие. Той беше зашеметен със стънер и вързан, а на помощник-командира беше предоставена възможността да направи незабавен избор между бързото повишение и бавната и дълга разходка, започваща от въздушния шлюз. Той избра повишението, въпреки че очите му говореха: Някой друг път. Майлс нямаше нищо против, при условие, че този някой друг път дойдеше след кетагандците.

После се преместиха в по-голямата конферентна зала, за да проведат най-странното съвещание на щаба, на което Майлс беше присъствал някога. Озер беше подкрепен от ударна доза наркотик и подпрян начело на масата, където остана препариран като усмихващ се труп. Поне още двама бяха вързани за столовете си със запушени усти. Тънг беше заменил жълтата си пижама за сиво бойно облекло. Отличителните знаци на комодор бяха прикрепени набързо с карфици върху капитанските му петлици. Реакцията на встъпителното тактическо представяне варираше от съмнение до ужас, който почти избледня на фона на неудържимия обстрел със задачи, чието изпълнение се изискваше от тях. Най-убедителният аргумент на Тънг беше зловещото предположение, че ако не поемат защитата на космическия преход сега, почти сигурно ще бъдат принудени да нападнат през него по-късно срещу подготвената кетагандска защита. Представата за това накара всички около масата да потръпнат. „Може да стане по-лошо“ винаги е било твърдение, което е трудно да обориш.

По средата на съвещанието Майлс разтри слепоочията си и се наведе към Елена.

— Винаги ли е било толкова зле, или просто съм забравил? — прошепна й той.

Тя сви устни в размисъл и му промърмори:

— Не, едно време обидите бяха на по-високо ниво.

Майлс потисна усмивката си.

Майлс направи поне стотина искания, за които нямаше пълномощия и още толкова голословни обещания и най-накрая нещата си застанаха по местата. Озер и капитана на „Перигрин“ бяха съпроводени от стража до ареста. Тънг се спря само колкото да направи недоволна гримаса с поглед върху филцовите чехли на Майлс.

— Ако ще командваш моята група, синко, би ли направил една услуга на стария войник. Намери си, ако обичаш, чифт уставни ботуши.

Най-после останаха само двамата с Елена.

— Искам да разпиташ отново генерал Метцов — каза й Майлс. — Измъкни цялата информация за тактическото разположение на рейнджърите, до която успееш да се добереш — кодове, кораби в готовност, кораби в резерв, последните известни позиции, особености на личния състав плюс това, което може да му е известно за Вервейн. Редактирай всяко злополучно споменаване на истинската ми личност и предай показанията му на Операционния отдел с предупреждението, че не всичко, което Метцов си мисли, че е истина, непременно е. Може да ни е от полза.

— Добре.

Майлс въздъхна и изтощен се опря на лактите си на празната конферентна маса.

— Знаеш ли, планетарни патриоти като бариарците и като нас, грешат. Нашето офицерство смята, че наемниците нямат чест, защото могат да бъдат купени и продадени. Но честта е лукс, който може да си позволи само свободният човек. Един добър имперски офицер като мен не е задължен към честта, той е само ограничен. Колко от тези честни и достойни хора току-що изпратих на смърт с лъжа? Странна игра.