Игрите на Вор

— Нима има разлика? — ухили се Майлс.

— С идването си тук ти ни разкри — не се отказваше Тънг. — Помисли! Помагаме ти, ти изчезваш, ние оставаме беззащитни пред гнева на Озер. Вече има прекалено много свидетели. В победата може да има сигурност, в половинчатнте мерки такава със сигурност няма.

Майлс с мъка погледна към Елена. Спомена за последните преживелици бе съвсем искрен и той си представи Елена, изхвърлена през въздушния шлюз от някакви злобни безмозъчни горили… Тънг с удовлетворение забеляза ефекта, който думите му имаха върху Майлс и самодоволно се облегна назад. Елена го изгледа свирепо.

Грегор неспокойно се размърда.

— Мисля си… не можете ли в наш интерес да станете бежанци. — (Майлс забеляза, че Елена също долови акцента върху „наш“, който, разбира се, убягна на Тънг и Мейхю.) — Ние ще се погрижим да не понесете никакви загуби. Поне финансови.

Елена кимна в знак на съгласие. Тънг се наведе към нея и посочи Грегор.

— Добре, стига толкова. Кой е тоя? — Елена мълчаливо поклати глава. — Така като те гледам, нямаш нужните средства, синко — тихо изсъска той. — А какво ще кажеш, ако във ваш интерес се превърнем в трупове?

— Поемали сме този риск и за много по-малко — отбеляза Елена.

— По-малко от кое? — озъби й се Тънг.

Мейхю вдигна ръка, притисна слушалката в ухото си и за момент погледът му изстина.

— Време е за решение, приятели.

— Този кораб може ли да пресече системата? — попита Майлс.

— Не. Няма достатъчно гориво — извинително вдигна рамене Мейхю.

— Нито пък е толкова бърз и така въоръжен — добави Тънг.

— Ще трябва да ни прекарате през службите за сигурност на Аслънд, и то на търговски кораб — нещастно заключи Майлс.

Тънг втренчено изгледа хората от своя малък непокорен щаб и въздъхна.

— Мерките за сигурност са по-строги за влизащите, отколкото за напускащите кораби. Мисля, че може да се уреди. Прибираме се, Ард.

След като Мейхю беше акостирал на определения за совалката товарен док в станцията за търговски обмен на Аслънд, Майлс, Грегор и Елена останаха заключени в пилотската кабина. Тънг и Мейхю излязоха „да видим какво можем да направим“, както се изрази Тънг — доста безгрижно според Майлс. Майлс седеше и нервно си гризеше кокалчетата на пръстите. Опитваше се да не подскача при всеки глух удар или звън на роботизираните товарачни машини, които нареждаха провизиите за наемниците от другата страна на корпуса. Майлс със завист забеляза, че сериозното лице на Елена не потрепваше при всеки малък шум. „Някога я обичах. Коя е тя сега?“

Можеше ли да устои на изкушението да не се влюби отново? Имаше ли избор? Изглеждаше по-сигурна в себе си, по-често изразяваше собственото си мнение. Това беше добре. И все пак в мислите й се долавяше горчивина. Това не беше добре. Тази горчивина му причиняваше болка.

— Как беше през цялото това време? — колебливо я попита той. — Ако се абстрахираме от тази бъркотия в структурата на командването. Тънг добре ли се държи с теб? Трябваше да е твой наставник. Работата сигурно е тежка за теб. Обучението ми…

— О, той е добър наставник. Тъпче ме с военна информация — тактика, история… Мога да проведа всяка фаза от една десантна операция: организиране на тила, картографиране, нападение, оттегляне, дори принудителни излитания и приземявания на совалки. Почти съм в състояние наистина да се справям със задълженията, които произтичат от въображаемия ми ранг — поне тези, които са свързани със снаряжението на флотилията. Той обича да преподава.

— Стори ми се, че между вас има някакво… напрежение.

— Точно сега напрежението е навсякъде — тя отметна глава. — Не е възможно да се „абстрахираме“ от тази бъркотия в структурата на командването. Макар че… предполагам, все още не съм простила на Тънг това, че не беше безпогрешен в този случай. Отначало мислех, че във всичко е такъв.

— Да. Е, в тези времена никой не е безпогрешен. — Майлс се почувства неловко. — Ъ-ъ… как е Бъз? — „Съпругът ти добре ли се държи с теб?“ — искаше му се да попита, но не го направи.

— Той е добре, но е обезсърчен — отвърна тя. Не изглеждаше щастлива. — Борбата за власт му е чужда. Мисля, че за него всичко това беше доста отблъскващо. Той е техник по призвание. Види ли нещо, което трябва да се оправи, оправя го… Тънг намеква, че ако Бъз не се беше погребал в инженерния отдел е можел да предвиди, да предотврати, да се противопостави на преврата, но аз смятам, че беше точно обратното. Във воденето на бойните действия Бъз не можеше да се принизи до нивото на Озер, който винаги е готов да забие нож в гърба на противника си, затова се оттегли, за да остане верен на собствените си стандарти за честност… Доброволното му заточение продължи малко по-дълго. Този разкол повлия на духа на всички ни.

— Съжалявам — каза Майлс.

— И би трябвало. Бъз смяташе, че ти е изменил, но ти му измени пръв, като никога повече не се върна при нас. Не можеше да очакваш от нас да съхраним илюзията завинаги.

— Илюзията? Знаех… че ще е трудно, но мислех, че може… да се вживеете в ролите си. Да превърнете наемниците в своя собствена флотилия.

— Това може и да е достатъчно за Тънг. Мислех, че може да задоволи и мен, докато не стигнахме до убийства… Мразя Бариар, но по-добре да служиш на Бариар, отколкото на нищо или на собственото си его.

— На какво служи Озер? — полюбопитства Грегор, повдигнал вежди при обърканите патетични думи за родната им планета.

— Озер служи на Озер. Той казва, че служи на „флотилията“, но флотилията обслужва собствените му интереси, така че се получава нещо като късо съединение — каза Елена. — Флотилията не е родна страна. Няма сгради, няма дечица… тя е нещо стерилно. Нямам нищо против да помагам на Аслънд, още повече, че те имат нужда от помощта ни. Бедна планета. Бедна и уплашена.

— Ти и Бъз… и Ард, можехте да напуснете. Да продължите сами — започна Майлс.

— Как? — прекъсна го Елена. — Ти ни остави да отговаряме за Дендариин. Веднъж вече Бъз беше дезертьор. Никога повече.

„Аз съм виновен за всичко, помисли си Майлс. Страхотно!“

Елена се обърна към Грегор. Докато слушаше обвиненията на Елена към Майлс, че ги е изоставил, на лицето на императора се беше появило особено, съсредоточено изражение.

— Все още не си обяснил какво търсиш тук. Да не говорим за това, че се месиш в неща, които не са твоя работа. Какво е това? Някаква тайна дипломатическа мисия ли?

— Обясни й ти — едва не скръцна със зъби Майлс. „Кажи й за балкона.“

Грегор сви рамене и плъзна погледа си встрани от спокойните, питащи очи на Елена.

— И аз дезертирах. Като Бъз. И аз като него разбрах, че това не е изход от положението. Съвсем не е така, както се надявах.

— Сама разбираш защо е толкова важно да върнем Грегор у дома по възможно най-бързия начин — намеси се Майлс. — Смятат го за изчезнал. Вероятно отвлечен. — Майлс набързо разказа на Елена съкратената версия на случайната им среща в ареста на Консорциума.

— Господи! — сви устни Елена. — Във всеки случай разбирам защо за теб е толкова важно да снемеш този товар от плещите си. Ако му се случи нещо, докато е с теб, петнайсет клики ще нададат вой: „заговор!“ и „държавна измяна!“.

— И на мен ми хрумна подобна мисъл — изръмжа Майлс.

— Правителството на Центристката коалиция на баща ти ще бъде първата жертва — продължи Елена. — Предполагам, че дясно настроените военни ще застанат зад граф Воронис и ще се нахвърлят срещу либералите, които искат децентрализация. Френски говорещите ще искат Ворвил, руски говорещите — Вортугалов, или той вече е умрял?

— Умопобърканите крайно десни изолационисти, които искат космическите преходи да бъдат взривени, ще подкрепят с всички средства граф Вортифрани срещу прогалактичната, враждебна на Вор клика, която иска написването на конституция — мрачно добави Майлс. — Именно с всички средства.

— Граф Вортифрани ме плаши — потръпна Елена. — Чувала съм го как говори.