Игрите на Вор

Измина един час. Колко още оставаха?

Опита се да почете, но не успяваше да се концентрира и остана така — седнал в най-удобния стол, със затворени очи, представяйки си, че тази херметически затворена камера, която нямаше дори прозорци, е каюта на борда на космически кораб. Отвъд.

Две вечери по-късно Майлс седеше в същия стол и смилаше тежката вечеря от кафетерията. На вратата се позвъни.

Майлс се сепна и провлачи крака, за да отвори. Едва ли беше наказателният взвод, въпреки че човек никога не знае.

При вида на офицерите с твърди лица и парадни униформи със знака на Имперска сигурност, които стояха в очакване, Майлс почти промени предположението си за наказателния взвод.

— Извинете ме, младши лейтенант Воркосиган — измърмори формално единият от тях и се шмугна покрай Майлс. Вътре пусна сканера си и започна да проверява помещенията. Майлс премига, след това видя кой стои в коридора зад тях, и изпусна едно разбиращо: „Аха“. Още при първия поглед на мъжа със сканера, Майлс вдигна послушно ръце и се обърна, за да бъде претърсен.

— Чисто е, сър — доложи мъжът със сканера. Майлс беше сигурен, че е така. Тези момчета никога не претупваха работата си, дори и в сърцето на самата ИмпСи.

— Благодаря. Оставете ни, ако обичате. Можете да почакате тук навън — проговори третият мъж. Офицерите от ИмпСи кимнаха и застанаха мирно от двете страни на вратата на Майлс.

Тъй като и двамата носеха парадни офицерски униформи, Майлс отдаде чест на третия мъж, който отвърна на поздрава му, въпреки че по униформата на посетителя му не се забелязваха нито отличителни знаци за ранг, нито за войскова принадлежност. Беше слаб, среден на ръст, с тъмна коса и наситени лешникови очи. На сериозното младо лице, на което липсваха характерните весели бръчици, се изви мимолетна усмивка.

— Сир — официално се обърна към него Майлс.

Император Грегор Ворбара отметна глава, а Майлс заключи вратата пред дуета от ИмиСи. Високият млад мъж се отпусна леко.

— Здрасти, Майлс.

— Здрасти… ъ-ъ… — Майлс протегна ръка към фотьойлите. — Добре дошъл в скромното ми жилище. Микрофоните работят ли?

— Помолих да ги изключат, но не бих се изненадал, ако Илиян пристъпи заповедта ми за мое собствено добро. — Грегор направи гримаса и последва Майлс. От пластмасовата торбичка, която носеше в лявата си ръка, се разнесе приглушен звън. Той се тръшна в по-големия стол — този, който Майлс току-що беше освободил — и се облегна назад. Провеси единия си крак от страничната облегалка и въздъхна уморено, сякаш не му достигаше въздух. Протегна торбичката.

— Ето. Изискана упойка.

Майлс я взе и надникна вътре. Две бутилки вино. Господи! И то вече изстудени.

— Благословен да си, синко. Вече дни мечтая да се напия. Как се досети? Всъщност как влезе тук? Мислех, че съм в изолиран затвор. — Майлс сложи едната бутилка в хладилника, намери две чаши и издуха праха от тях.

— Трудно могат да ме задържат навън — сви рамене Грегор. — Ставам все по-добър в изкуството да настоявам. Въпреки че Илиян трябваше да се убеди, че личното ми посещение е наистина лично. Можеш да се обзаложиш за това. И мога да остана съвсем за кратко — раменете на Грегор се приведоха, притиснати от стриктното разписание. — Освен това, религията на майка ти предвижда някаква си добра карма за посещение при затворник и болен, а чувам, че ти си и двете едновременно.

Аха, значи майка му е осведомила Грегор. Трябваше да се досети по личния етикет на Воркосиган на бутилките вино. Божичко, беше пратила от доброто. Той престана да люлее бутилката и я понесе с по-голям респект. Майлс беше вече достатъчно самотен, за да се чувства повече признателен, отколкото потиснат от майчинската намеса. Той отвори бутилката, наля и както изискваше етикета на Бариар, отпи първи. Амброзия. Той се просна в другия фотьойл в почти същата поза като Грегор.

— Както и да е, радвам се да те видя!

Майлс съзерцаваше своя стар приятел в игрите. Ако бяха малко по-близки по възраст, двамата с Грегор сигурно щяха да привикнат още повече към ролята на заварени братя. Граф и графиня Воркосиган бяха официални осиновители на Грегор от хаоса и кръвопролитията на Вордарианското претендентство насам. Кохортата от деца беше събрана на бърза ръка по критерия „сигурни другари“: Майлс, Иван и Елена — почти връстници, а Грегор дори и тогава беше тържествен и толерантен в игрите, може би не съвсем подходящи за възрастта му.

Грегор вдигна чашата си и отпи.

— Съжалявам, че нещата не са се подредили добре за теб — навъсено каза той.

Майлс сведе глава.

— Дребен войник, дребна кариера — отпи по-голяма глътка. — Надявах се да напусна планетата. Корабна служба.

Грегор беше завършил Имперската академия две години преди Майлс да постъпи в нея. Веждите му се вдигнаха в израз на съгласие.

— Нима не искаме всички?

— Прослужи една година на действителна служба в космоса — отбеляза Майлс.

— По-голямата част в орбита. Патрулирах наужким, заобиколен от совалки на Сигурността. След време нямаше как да не стане болезнено — цялото това преструване. Да се преструвам, че съм офицер, да се преструвам, че върша някаква работа, а не че правя работата на всички останали по-тежка само защото съм там… На теб поне ти беше позволен истински риск.

— С твърде много изненади. Уверявам те.

— Все повече се убеждавам, че това му е цаката — продължи Грегор. — Баща ти, моят баща, дядовците и на двама ни — всички са преживели истински военни ситуации. Ето как са станали истински офицери, а не с това… учене — свободната му ръка разсече въздуха.

— Да — съгласи се Майлс. — Военната кариера на баща ми е започнала официално в деня, в който взводът на смъртта на Лудия Юри е нахълтал и е хвърлил във въздуха по-голямата част от семейството му. Мисля, че е бил на единайсет или някъде там. Предпочитам да пропусна такъв вид посвещение. Благодаря. Това не е нещо, което човек с всичкия си би избрал.

— Хм — Грегор се предаде начумерен.

„Тази вечер е така потиснат от своя легендарен баща, принц Серж, досети се Майлс, както и той от живия си баща, граф Воркосиган.“ За секунда Майлс помисли за онова, за което беше свикнал да мисли като за „двамата Серж“. Едната, може би единствената версия, която Грегор познаваше, беше за мъртвия герой, храбро пожертвал себе си на бойното поле. Другата — забранената: за истеричния командир и садистичен содомит, чиято ранна смърт в злополучната инвазия на Ескобар може да се окаже най-великият пробив на политическо щастие, сполетявало някога Бариар… Дали не е стигнал някакъв намек до Грегор? Никой, който познаваше Серж, не говореше за него. Граф Воркосиган най-малко от всички. Веднъж Майлс беше срещнал една от жертвите на Серж. Надяваше се, че това никога няма да се случи на Грегор. Майлс реши да смени темата.

— Е, всички знаем какво се случи с мен. А какво става с тебе през последните три месеца? Беше ми жал да пропусна празненството за рождения ти ден. Горе, на остров Кирил, го отпразнуваха с напиване, което напълно заличи разликата от всеки друг ден.

Грегор се захили, след това въздъхна.

— Прекалено много церемонии. Прекалено много време, през което стоя прав. Мисля, че в половината от случаите мога да бъда заменен от пластмасов модел в естествен ръст и никой няма да забележи. Прекалено много време, което прекарвам, за да отбягвам грубите войнствени намеци на различните си съветници.

— Всъщност те имат смисъл — призна Майлс. — Ако утре, да речем… те прегази сервизната количка, въпросът за твоето онаследяване ще изтласка на преден план големите хищници. И без предварителна подготовка мога да се сетя за поне шестима кандидати, които имат съмнителни интереси в Империума, а от пролуките между дъските ще изпълзят още. Някои от тях — без лични амбиции — ще убиват само за да са сигурни, че и другите няма да те наследят, а точно заради това наследникът ти все още не е назован.