Последната врата

— Добре тогава. А чувал ли си, че троловете не могат да понасят слънчевата светлина? Трябва да осигурим някаква защита на нашия приятел.

Плясваш се по челото. Как си могъл да забравиш това, което знаят и най-малките деца! Ако не беше джуджето, още първите слънчеви лъчи щяха да те лишат от един могъщ съюзник. Бързо се обръщаш към трола.

— Откъсни парче брезент. Гледай да е по-голямо, за да ти служи като наметало.

— Колко сте умни! — възхитено възкликва тролът и бързо изпълнява нареждането.

Мини на 160.

184

Няколко часа почивате на поляната, където е станала първата ви среща с горската стража. Около пладне сте готови да тръгнете обратно към Химур-Ган. На сбогуване елфите ви донасят запас от храна за из път — сушени плодове и невероятно вкусни медени питки. Преди раздялата вождът ви оглежда един по един. Когато идва твоят ред, той внезапно трепва.

— Лошо предчувствие имам, човече. Носиш нещо, което може да ти навлече беда. Не знам какво е, но се пази. — Той бръква под дрехата си и изважда искрящ зеленикав камък. — Вземи го. Това е берил, любимият камък на моя народ. От днес те обявявам за приятел на елфите. Сбогом… и дано слънцето и звездите винаги да греят над твоя път.

Мини на 191.

185

Великолепно! Ти се справи с трудната задача и заслужи възхищението на своите спътници. Добре би било да запазиш текста на надписа и да го свериш с картата — в бъдеще това ще ти помогне да избереш верния път.

А сега е време да решиш какво ще правиш по-нататък.

Ако още не си опитвал да отвориш Първата врата и желаеш да го сториш сега, мини на 188.

Ако искаш да излезете от залата през малката вратичка в левия ъгъл, прехвърли се на 28.

Ако смяташ, че е най-добре да се върнете обратно към хоризонталното разклонение, продължи на 40.

186

Мъжагата се усмихва подигравателно, после те отвежда зад кулисите и ти нарежда да чакаш. Но тъй като представлението още не е започнало, решаваш да оползотвориш оставащото време и се отправяш към менажерията.

Уви, още в самото начало радостта ти от посещението се превръща в печал. Животните са се сгушили неподвижно в дъното на клетките си, без да обръщат внимание на досадните хлапета, които ги замерят с фъстъци и орехи. А най-тъжна гледка се оказва елфът. На вид той е точно такъв, както разказват легендите — рус, крехък и строен. Стените на клетката сякаш са готови да го смажат всеки момент. За миг погледите ви се срещат през решетката, после елфът въздъхва тежко и извръща глава.

Продължаваш напред. В следващата клетка седи ниско, широкоплещесто джудже с дълга рошава брада. То през цялото време си мърмори някакви ругатни и злобно оглежда посетителите. По-нататък виждаш маймуна и грозен, космат таласъм, сгушени един до друг в обща клетка. А в дъното на менажерията стигаш до най-внушителната гледка. Иззад дебели железни решетки насреща ти се озъбва грамаден трол. Ако го срещнеш на открито, навярно би те обзел ужас. Но сега ти става жал дори за това чудовище. Не е честно, просто не е честно същества от Вълшебните народи да стоят заключени за развлечение на скучаещата публика.

Бавно напускаш менажерията и се връщаш зад кулисите. Представлението вече е започнало. Но дори номерата на смешниците, не успяват да те развеселят.

Един по един на арената излизат пленниците от клетките. Елфът демонстрира майсторска стрелба с лък, но ти забелязваш, че стрелите са без остриета — навярно собственикът на цирка внимава да не даде в ръцете му истинско оръжие. Сетне идва ред на джуджето да покаже удивителната си сила с вдигане на тежести. Таласъмът и маймуната карат публиката да се превива от смях, като гледа как двамата се премятат и се гонят по арената.

Накрая към арената се отправя твоят познат с кожените дрехи. След него тромаво пристъпва тролът.

— Добър вечер, дами и господа — поздравява мъжагата. — Да ви се представя. Аз съм Тибур, храбрият ловец на тролове. Както виждате, това чудовище ми се подчинява напълно. Но не мислете, че е кротко. О, не! Ще се убедите, ако някой от вас събере храбростта да се пребори с трола. Е, има ли такъв храбрец?

Настава мълчание. Изглежда, че няма кандидати. След няколко секунди Тибур се обръща и ти кимва заповедно.

Ще излезеш ли на арената?

Да — мини на 195.

Не — продължи на 97.

187

Пътят за Хаймелсдорф е широк и равен. Въпреки умората вие се движите с добро темпо, но забелязваш, че Гилмориен изглежда все по-угрижен. А когато пътят навлиза в гората, елфът спира, подушва въздуха и тежко въздъхва.

— Не е това, което търсим, повярвайте ми. Тази гора вече няма душа. По-добре да се връщаме. Усещам, че така ще си спестим разочарованието.

Ако послушаш съвета на Гилмориен, мини на 199.

Ако желаеш да продължите напред, попадаш на 212.

188

Когато спираш до Първата врата, всички безмълвно отправят погледи към теб. Очевидно са разбрали какво смяташ да правиш.

Мини на 259.

189

Внезапно се раздава трясък и вратата изхвръква от пантите. С неописуемо облекчение виждаш как през тясната рамка се промъква огромната фигура на трола.

Мини на 235.

190

За щастие Тибур не те забелязва и се връща зад кулисите. Представлението продължава.

Мини на 178.

191

Планинският път е почти пуст, но все пак от време на време насреща ви се задават пътници и при всяка среща трябва да се укривате. Това забавя изкачването и едва късно привечер достигате високия проход под върха. Отново се налага да избираш посоката. Накъде ще поведеш своя отряд?

По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.

По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.

192

Мини на 158.

193

Джуджето се усмихва победоносно и засуква мустак.

— Личи си, че имаш ум в главата — заявява то. — По-добър избор не можеше да направиш.

Със сърдито мърморене таласъмът минава най-отзад. Отново се подреждате в колона и продължавате надолу по тунела. Скоро забелязваш, че с всяка крачка той става все по-широк. Стените му вече не са заоблени, а гладки, сякаш изсечени от човешка ръка. Да, наистина е така! Отпред се появява висока каменна арка, покрита с някакви непознати писмена. Каните се да навлезете под нея, когато джуджето вдига ръка и нарежда:

— Никой да не мърда!

— Какво има? — пита елфът.

Джуджето посочва арката.

— Виждате ли онова там? Това е таен знак, оставен от строителите. Сега трябва да вървим един по един, на разстояние десет крачки.

— Защо да се разделяме? — тревожно питаш ти.