Последната врата

Прехвърли се на 115.

172

— Дали ще налучкаме пътеките в мрака? — усъмнява се Банун.

— Не бой се! — весело отвръща Гилмориен. — Няма на света горска пътека, която да заблуди един елф.

— Или таласъм — добавя Шургуп. — Пък и луната скоро ще изгрее.

В близката борова горичка откършвате няколко смолисти клона и с тези импровизирани факли се отправяте нагоре по склоновете над прохода. Луната наистина скоро изгрява. Пътеките, по които ви води Гилмориен, са полегати и гладки. Впрочем, това не е единствената помощ на елфа за групата. От време на време той започва да пее тиха, нежна песен, чиито звуци ободряват сърцата ви и прогонват умората. Но въпреки всичко, когато луната залязва няколко часа по-късно, се налага да спрете за почивка. Гилмориен отново намира закътана поляна недалече от пътеката.

— Запалете огън и подремнете край него — предлага той. — Аз ще стоя на стража. Ние, елфите, рядко се нуждаем от сън.

Ако се съгласиш, мини на 31.

Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш буден, докато другите спят, отгърни на 114.

173

Нетърпеливо махваш с ръка.

— Не сега! Трябва да се спасяваме!

Мини на 160.

174

Вървите едва от няколко минути по горските пътеки, когато вождът намалява крачка и се обръща към теб.

— Наближаваме.

— Толкова скоро? — изненадваш се ти.

Елфът отново се усмихва.

— Не всичко в тази гора е такова, каквото изглежда. Ако искаш, наречи го магия, но без водач ти би се лутал с дни по тези пътеки, без да стигнеш до никъде. Затова хората рядко се осмеляват да влязат в Елоида. Хайде, ела.

Ниско сплетените клони на дърветата се разгръщат и пред вас се разкрива просторна поляна. Но още от пръв поглед онова, което виждаш на нея, изпълва сърцето ти с печал. Поляната е обрасла с тръни и бодливи храсти. В центъра й се издига висока скала, покрита с наметало от тъмнозелен бръшлян. Веднага различаваш върху нея големия правоъгълник на вратата, но полираният камък е напукан и прашен.

— Рядко идваме тук, защото гледката носи само скръб за моя народ — тихо изрича вождът. — Уви, мрачни времена настанаха и древната светлина бавно гасне. Преди години злото от Черните скали успя да поквари неколцина от нас. Елф се изправи срещу елфа с оръжие в ръка и на тази поляна се проля невинна кръв. Това завинаги унищожи магията на вратата.

— Непоносима гледка — въздъхва Гилмориен.

— Така е — кимва вождът. — Е, приятели, видяхте каквото искахте. Да си вървим сега. Трябва да отпочинете добре, ако наистина сте тръгнали да търсите Последната врата.

Мини на 184.

175

Мини на 158.

176

Киселото ти настроение се влошава с всяка изминала минута. Накрая не издържаш и избухваш:

— Край! Омръзна ми! Банун!

Тролът рязко спира на място и се обръща. Стреснатата му физиономия е толкова комична, че при други обстоятелства ти би се разсмял с глас. Но сега само се навъсваш още повече.

— Марш най-отзад! Арнир ще ни води!

Банун безропотно отстъпва към края на колоната. Усещаш неодобрителните погледи на останалите, но се правиш, че не ги забелязваш.

Мини на 225.

177

Гледката в хана не ти е харесала, затова през целия обратен път се оглеждаш през рамо. Мъчи те лошо предчувствие. Когато стигаш при групата, решително казваш:

— Да се махаме! Ще хапнем по-късно, като стигнем до Големия кръстопът.

Никой не възразява и групата с бърза крачка се отправя напред.

Мини на 115.

178

След четвърт час представлението приключва. Публиката се отправя към изхода. Унесен в мисли, ти оставаш сред последните.

Ако днес е първата вечер, мини на 147.

Ако е втората вечер, мини на 166.

179

Още преди да довършиш, джуджето Арнир се хваща за корема и започва да се превива от смях!

— Ох, ще ме скъсаш! Ама ти си бил голям веселяк! Значи тоя грозник ти се пада пръв приятел, а?

Веселието му е толкова заразително, че без да искаш ти също се усмихваш.

Мини на 146.

180

Отдръпвате се назад и тролът се захваща да разчисти срутването. Огромните му ръце подхвърлят камъните като перушинки. Скоро пред вас се разкрива просторна подземна зала, която надминава по великолепие всичко видяно досега. Стените са покрити с изумителна мозайка от ахати, нефрит, яспис и оникс, изобразяваща сцени от живота на елфите и джуджетата.

— Блажени времена са били… — тъжно прошепва джуджето. — Времена, когато Вълшебните народи не са познавали страха и тревогата…

Но никой не обръща внимание на думите му, защото всички погледи са отправени към стената в дъното. Там, сред мозайката от полускъпоценни камъни, се тъмнее висок правоъгълник от гола скала, шлифована до блясък. Височината на това празно пространство достига почти три човешки ръста, а наоколо сияе великолепна рамка от злато и елмази.

— Вратата! — задавено възкликва елфът. — Първата врата!

И той изтичва напред, за да докосне с треперещи ръце голата скала.

— Вратата ли? — повтаряш ти.

— Първата врата — обяснява джуджето. — Легендите разказват, че в стари времена моят народ обединил уменията си с магическите знания на елфите и от този съюз се родили много вълшебни и прекрасни неща. Ала най-голямото им дело била Първата врата към един друг свят, изпълнен с несравнима прелест. Именно тя послужила по-късно като модел за другите врати, през които вълшебните народи избягали завинаги от преследването на алчните хора.

— Бихме ли могли да я отворим? — питаш ти с пресекващ от вълнение глас.

Джуджето отваря уста да отговори, но елфът го изпреварва.

— Не знам — простичко казва той. — От малък живея в плен и затова владея само нищожна част от магическите умения на моя народ. Във всеки случай бих могъл да опитам. Но ние, елфите, не обичаме да налагаме волята си, затова ще трябва да решиш сам: искаш ли да отворя вратата?

Ако искаш елфът да отвори вратата, мини на 259.

Ако не желаеш това, продължи на 161.

181

Сега може да те спаси само шансът. Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 257.

От 7 до 12 — продължи на 246.

182

Тонът на старото джудже е толкова категоричен, че няма място за възражения. Всякакъв спор е излишен.

Мини на 207.

183

— Скоро ще се разсъмне — важно казва джуджето.

Ядосано махваш с ръка.

— Хубаво де, това и без тебе го знам.

Джуджето се ухилва.