Последната врата
Последната врата читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
От 4 до 9 — попадаш на 252.
От 10 до 12 — прехвърли се на 66.
201
През целия ден почивате в горичката, като се редувате да стоите на стража, но до вечерта всичко минава без произшествия. Когато над равнината се спуска здрач, ти повеждаш отряда на изток. Скоро изгрява луната и в нейните бледи лъчи пътят се простира напред като безкрайна сива лента. По някое време забелязваш отляво разклонението за Фелсбург. Трудно ти е да повярваш, че съвсем неотдавна си бил там — един обикновен чирак в обущарска работилница.
Малко преди полунощ пред вас проблясват водите на Устуримските блата. В далечината на изток лунното сияние огрява мрачните силуети на древни развалини.
Наближили сте блатата откъм западния им край. Ако решиш да навлезеш навътре от тази страна, мини на 229.
Ако искаш да заобиколиш и да навлезеш от източната страна, продължи на 216.
202
Кимваш на трола и той бързо разбива клетката, без да слуша възмутените протести на елфа. Таласъмът пъргаво изскача навън, следван от маймуната. Но веднага след това двамата изчезват безследно в нощния мрак.
Усмихваш се криво и свиваш рамене. Глупаво би било да очакваш благодарност от таласъм.
В това време тролът с едно дръпване разкъсва брезентовата стена и посочва навън.
— Да бягаме!
Съветът е напълно разумен и ти се каниш да го последваш, когато изведнъж джуджето те дръпва за дрехата.
— Почакай малко. Трябва да вземем нещо.
Нетърпеливо тропваш с крак. Всяка секунда е скъпа. А джуджетата са известни със своята склонност да философстват. Ако кажеш на джуджето да отложи идеите си за по-късно, мини на 173.
Ако все пак го изслушаш, мини на 183.
203
Пристъпваш напред, после спираш и оглеждаш неуверено празните си ръце.
— Малко повече решителност! — окуражава те таласъмът. — Иди и размажи главата му с камък като на гнусна твар, каквато е всъщност!
Ако послушаш съвета на Шургуп, мини на 11.
Ако се откажеш от убийството, продължи на 2.
204
Не ще и дума, Банун разбира от скали. Обикаляте из подножието на върха около час и през това време тролът ви посочва поне двайсетина пещери, но в нито една от тях не намирате следа от джуджета. Започваш да се питаш дали си направил най-добрия избор на водач.
Ако си спал предната нощ, мини на 126.
В противен случай продължи на 176.
205
Майсторът се навъсва.
— А, да ги нямаме такива! Нали онзи ден ти дадох два гроша! Като си ги похарчил, ще чакаш до другата седмица!
Мини на 254.
206
Уруг-Ган! Това име ти е познато. Така се нарича високият планински връх в планините северозападно от мястото, където се намирате. Но защо джуджетата са го записали под думата „врати“? Дали надписът не означава, че някъде на връх Уруг-Ган има друга врата, подобна на тази?
За да разбереш, ще трябва да прочетеш и останалата част от надписа. Ето отново неговия текст:
(клише с рунически надпис:
УРУГ-ГАН
БАРАТУЛИА
ДЕНИАРДА
УСТУРИМ
ЕЛОИДА
АЛАД-ГАН)
Навярно при разчитането ще ти помогне и азбуката, която е отпечатана в началото на книгата. Ако завършиш успешно разшифроването на целия надпис, продължи на 185.
Ако се откажеш от тази трудна задача, мини на 142.
207
Обръщаш се и потупваш Арнир по рамото.
— Добре, приятелю, вярвам ти. Макар че любопитството ще ме мъчи до края на дните ми.
Джуджето въздъхва от облекчение и се ухилва широко.
— Че какво е животът без някоя и друга загадка? Хайде, ела да слезем долу. Другите сигурно вече се тревожат.
Покланяте се на стария вожд и напускате пещерата.
Мини на 268.
208
Започва разгорещен спор, но в крайна сметка джуджето отстъпва и с недоволно мърморене минава назад. Събирате се край ръба на площадката и гледате как таласъмът и маймуната вървят към отсрещния край на старинния мост.
— Нали ви казвах, че няма опасност — заядливо се обажда джуджето.
Но в този момент събитията го опровергават. Изведнъж маймуната надава пронизителни крясъци. Таласъмът спира, навежда се и внимателно оглежда плочата пред себе си.
— Така си и знаех! — извиква той. — Ето, тук камъкът се е пропукал. Запомнете добре мястото, ще трябва да го прескочите.
За щастие това е единственото опасно място. Няколко минути по-късно цялата група благополучно се озовава от другата страна на пропастта. Зад вас скритите механизми със скърцане връщат колоните към дъното на пропастта. Минавате по къс тунел, провирате се през буйни къпинови гъсталаци и излизате на открития планински склон.
Далече долу в подножието на планината различаваш родното си градче. И за пръв път откакто се впусна в това приключение, ти си задаваш въпроса какво ще правиш сега.
Сякаш в отговор на този мислен въпрос зад гърба ти прозвучава гласът на елфа:
— Знаете ли какво мисля? За нас вече няма място в този свят. Ще трябва да потърсим Последната врата.
Ако си съгласен с него, мини на 12.
Ако не желаеш да търсиш Последната врата, прехвърли се на 266.
209
Измъкваш се от шатъра, без да чакаш среща с ядосания Тибур.
Ако днес е първата вечер, мини на 19.
Ако е втората вечер, мини на 118.
210
Онова, което става в следващата секунда, не се поддава на описание. Внезапно вратата се разтваря и в хана сякаш нахлуват хиляди дяволи. Всъщност това са само Шургуп и маймуната, но атаката им е толкова стремителна, че никой не успява да разбере колцина са нападателите. Имаш чувството, че нападат по пет врагове едновременно. С диви вопли и крясъци двамата блъскат, хапят, драскат, повалят… Слисаните разбойници дори не се сещат за съпротива.
Използваш момента, за да изскочиш навън, без да забравиш претъпканата борба. От хана продължават да долитат свирепи крясъци. До днес не си виждал разлютен таласъм и трябва да признаеш, че гледката е забележителна… стига да не си жертва на неговата ярост.
След минута Шургуп и маймуната се появяват на прага.
— Да изчезваме преди да са се опомнили! — подвиква таласъмът. — Взехме им страха, но няма да е задълго.
Мини на 44.
211
Таласъмът отказва да се катери и заедно с маймуната се шмугва нейде между скалите. Елфът енергично започва катеренето. След него поемаш ти, после джуджето. Но потерята вече ви настига. Стрели свистят из въздуха и отскачат от скалите. Една от тях се забива в ръката ти. С вик политаш надолу… и животът ти завършва в подножието на скалната стена. Никога не ще узнаеш дали другите са успели да се спасят.