Последната врата

— Добре тогава. Нека приятелите ви да почиват, а вие двамата елате с мен. Няма да ни отнеме много време.

Мини на 174.

151

Може би джуджето има право. Но как ще отместите скалата?

Ако си изслушал джуджето при бягството от цирка, мини на 144.

Ако не си го изслушал, мини на 269.

152

Ханджията преброява парите и се намръщва.

— Ама това е много малко, млади господине! Не ми покрива и разноските, пък за печалба хич да не говорим!

Свиваш рамене.

— Това е всичко, което имам.

Любезното държание на ханджията се изпарява моментално. Той сграбчва торбата с две ръце.

— Ама ти какво си мислиш, бе? Тук да не е църковен приют? Връщай всичко, голтак с голтак!

Но в това време откъм масата се раздава груб вик.

— Ей, къде се мотаеш? Бягай да донесеш още вино!

Лицето на ханджията пребледнява. Изглежда, че познава добре тия клиенти и не очаква нищо добро от тях.

— Веднага, благородни господине! Само да се оправя тук с един нахален клиент…

— Пиши всичко на наша сметка! — кресва друг глас. — И бягай веднага за вино, додето не ни е хрумнало да ти подпалим бараката!

Това слага край на спора. Ханджията хуква към задната врата, а ти използваш момента, за да се измъкнеш от „Желязната корона“.

Мини на 177.

153

Гласовете стават все по-силни — навярно преследвачите вече са съвсем близо до горичката. Не чуваш ясно какво си говорят, но по отделни думи разбираш, че се карат с Тибур. За около минута избухва врява, сетне настава пълна тишина.

Изчакваш малко, но любопитството не те оставя на мира. Накрая не издържаш и предпазливо се промъкваш напред между дърветата.

Последните метри изминаваш пълзешком. Най-сетне пред тебе се разкрива тревистият склон и онова, което виждаш на него, те изпълва с радост. Потерята се отдалечава надолу, а Тибур стои като вкаменен сред високата планинска трева. Ненадейно от гърлото му излита треперещ от ярост рев.

— Ще ги открия, казвам ви! Може да пукна, но ще ги открия и тогава ще се каят, че са посмели да противоречат на Тибур, ловеца на тролове!

Само ехото му отвръща. Преследвачите се отдалечават безмълвно и скоро изчезват надолу по склона. Когато остава сам, Тибур се просва на тревата и избухва в ридания на безсилна злоба.

Без сам да знаеш защо, изпитваш непреодолимото желание да излезеш и да застанеш пред Тибур. Ще го сториш ли?

Да — мини на 15.

Не — прехвърли се на 3.

154

За съжаление тази вечер явно нямаш късмет. Изведнъж Тибур те забелязва. Ловецът на тролове бързо се промъква между хората, сграбчва те и с люти ругатни те изхвърля навън. Имаш късмет, че ти се размина само с това.

Ако днес е първата вечер, мини на 19.

Ако е втората вечер, продължи на 118.

155

— Откакто свят светува, нито едно джудже не е отказвало да изплати дълг на честта — изрича старият вожд с дълбока въздишка. — Ще сторим каквото пожелаеш. Ала те моля от сърце: не ни принуждавай да ти разкриваме тайна, която няма да бъде от полза никому. Повярвай, когато я узнаеш, ще съжаляваш дълбоко, но вече ще бъде късно.

Ако се съгласиш с вожда, мини на 207.

Ако продължиш да настояваш, прехвърли се на 233.

156

Оставяте разклонението назад и още няколко минути се изкачвате по спиралната стълба. Ала внезапно пътят ви е преграден от купчина камъни. Преди векове сводът се е срутил и сега няма начин да продължите напред.

Докато се колебаеш пред тази преграда, тролът леко те потупва по рамото.

— Остави това на мене. Набързо ще разчистя всичко.

Оглеждаш масивната му фигура и кимваш. Разбира се, за такъв великан не е трудно да разчисти падналите камъни. Въпросът е друг — дали отвъд срутването ще намерите изход.

Ако искаш тролът да пробие път напред, мини на 180.

Ако предпочиташ да се върнете и да проверите разклонението, мини на 125.

157

Внезапно в залата настава тишина. Обзет от лошо предчувствие, ти се обръщаш и виждаш, че всички клиенти са вперили погледи в ръката на ханджията. Един по един мъжагите се изправят и пристъпват напред.

— Дай това! — грубо нарежда единият, обрасъл с буйна рижа брада.

Ханджията покорно протяга ръка. Опитваш да се измъкнеш към вратата, но двама едри мъже те сграбчват за лактите.

— Злато… — промърморва червенобрадият, разглеждайки внимателно монетата. — Старо злато, разбирам ги тия работи. И нещо е изписано от едната страна. Хей, кой умее да чете рунически надписи?

— Аз мога! — обажда се един от мъжете и поема монетата. — Пише, че е сечено… сечено… в Баратулия!

Червенобрадият те оглежда свирепо.

— Баратулия! Така значи… Е, момченце, сега ще ни кажеш откъде взе тази монета. И по-бързо, инак ще се наложи да ти пъхнем краката в огнището. Много полезна процедура, развързва езика и на най-мълчаливите!

— Ама господа, недейте така… — плахо се намесва ханджията.

— Млъквай, глупако! — грубо го прекъсва брадатият. — Забрави ли какво разправяше онзи с железните гривни, дето мина оттук снощи? Някакъв хлапак бил открил съкровищата на Баратулия. И както гледам, май ни излезе късметът…

Оглеждаш се отчаяно. Нямаш никаква възможност за бягство. С кого си дошъл в „Желязната корона“?

С Арнир — мини на 224.

С Гилмориен — продължи на 197.

С Банун — прехвърли се на 189.

С Шургуп — отгърни на 210.

Нямаш придружител — попадаш на 181.

158

Преводът ти е погрешен! Странно как успя да сбъркаш, след като разчете първия ред съвсем точно? Ако си стигнал дотук с налучкване, по-добре ще е да се откажеш, защото занапред няма да има готови отговори.

И тъй, ако отново се опиташ да разчетеш надписа, върни се на 245.

Ако признаеш, че не можеш да се справиш, продължи на 142.

159

— О, човешка дързост! — възкликва елфът. — Благословия и проклятие на вашия род! Нямам време за спорове, човече. Решавай бързо — или приеми предложението ми, или ще го оттегля, защото повече отстъпки не мога да направя.

Ако приемеш предложението, мини на 150.

Ако държиш на своето, продължи на 167.

160

Без повече да се бавите, хуквате един след друг през мрака. Откъм тъмната грамада на цирка ви догонва свирепият рев на Тибур: