Последната врата

212

Продължавате напред, но скоро и ти започваш да усещаш тежкия мирис на пушек.

— Въглищари — тъжно казва Гилмориен. — Хората се нуждаят от гориво за своите пещи и гората ще им го даде… ала завинаги ще остане без душа. Елате, приятели. Сърцето ми усеща накъде да търся. Уви, усеща и още нещо — че там ни чака скръбна гледка.

Без колебание елфът ви повежда през сенките на гората, прорязана от множество коловози. На всяка крачка срещате пънове и просеки. Дърварските секири са отворили в Дениарда неизлечими рани. Сега разбираш, че Гилмориен е прав. Хората са завладяли гората… и в своята сляпа алчност са я лишили от душа.

На една широка поляна Гилмориен спира и посочва напред.

— Ето, тук трябва да е. Дотук ме доведе сърцето.

Под лунното сияние различаваш останките от висока скала. Някога част от нея е била полирана до блясък и обградена с изящно изваяна рамка, но днес това едва се различава. Скалата е разбита, разкъртена — навярно от нея са вадили камъни за строителство.

Дълбоко покрусен, ти се оглеждаш. Накъде ще поведеш своя отряд?

Към Големия кръстопът — мини на 199.

През гората към Стария разклон — продължи на 241.

213

Унило напускаш цирка, изпроводен от подигравките на едрия мъжага. Ако това е първата вечер, мини на 139.

Ако е втората вечер, мини на 118.

214

Сякаш стреснат от сън, елфът рязко вдига арбалета. Тетивата звънва като струна, стрелата процепва въздуха… и ръката на Тибур те изпуска. Когато се обръщаш, ловецът на тролове лежи в подножието на Последната врата. Върху лицето му е застинало изражение на неописуема изненада.

Мини на 231.

215

Ако имаш арбалет и искаш да простреляш Тибур, прехвърли се на 278.

В противен случай попадаш на 203.

216

Изборът ти се оказва неуспешен. Още при първия опит да навлезете в източния край на блатата, от гъстите тръстики върху вас се посипват копия. Само по чудо никой не е засегнат, но посрещането говори красноречиво. Без колебание повеждаш отряда си по обратния път.

Ако желаеш да навлезеш в Устуримското блато откъм западния край, мини на 229.

Ако предпочиташ да се върнеш към Големия кръстопът, продължи на 244.

217

Мълчанието става все по-тягостно. Никой не се осмелява да излезе на арената. Накрая Тибур махва с ръка и извежда трола зад кулисите. Представлението продължава.

Мини на 178.

218

Арнир въздъхва, но не възразява повече и те повежда към подножието на скалната стена. Погледнати отблизо, пукнатините наистина се оказват прикрито стълбище, което плавно се изкачва нагоре. Поемате по тях и след минута достигате входа на пещерата.

Когато очите ти привикват към полумрака, ти различаваш, че напред тунелът постепенно се разширява, но двайсетина крачки по-навътре го прегражда здрава каменна стена, висока около три метра. Върху стената е застанало прегърбено от старост джудже. Досещаш се, че това трябва да е тукашният вожд, защото белите му одежди са отрупани с украшения от злато и скъпоценни камъни.

— Добре дошъл, братко — обръща се старото джудже към Арнир. — Но твоите спътници не са добре дошли и се питам имаш ли ум, та ги водиш насам. Елф бихме могли да приемем, обаче другите… Трол, човек, таласъм… Кажи им да се махат, преди да сме се разгневили!

Арнир вдига ръка.

— Не ги съди строго, достопочтени! Те са мои приятели.

— Тъй ли? Странно приятелство… Добре, изборът си е твой. Щом им желаеш доброто, нека си вървят и повече да не ни досаждат.

— Няма да ви досаждаме — намесваш се ти. — Искаме само една малка услуга. Търсим Последната врата и…

Престарялото джудже се задавя от гняв.

— Последната врата ли? Няма я тук! Марш! Вървете си! Натрапници проклети! Хора! Таласъми! Да не сте посмели да припарите навътре! Никаква врата няма тук! Вън, навлеци с навлеци!

Ако тази сутрин си се събудил в добро настроение, мини на 196.

Ако настроението ти е кисело, продължи на 164.

219

Мини на 158.

220

Отминавате „Желязната корона“ и продължавате напред, но единството на групата окончателно се разпада. Караниците и взаимните обвинения се разгарят все по-силно. Призори свадата достига връхната си точка и Шургуп заявява, че повече не иска да има нищо общо с вас. Скоро след него от групата се отделя и джуджето.

По изгрев слънце при теб е останал само Гилмориен.

— Провалихме се, приятелю — тъжно поклаща глава елфът. — Излишно е да продължаваме търсенето. Сторихме каквото можахме, но старите вражди се оказаха по-силни от нас. Сбогом.

И той изчезва в близката горичка.

Дълго седиш край пътя. Накрая ставаш и се отправяш към Големия кръстопът. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург.

Мини на 61.

221

Джуджето изпепелява таласъма с презрителен поглед и решително се отправя по моста. След него тръгваш ти. Но само след десетина крачки събитията показват, че си сгрешил. Изведнъж една плоча се строшава с пукот под краката на вашия водач. Джуджето надава отчаян писък и полита надолу. Без колебание се хвърляш да му помогнеш, ала пропуканият мост не издържа тежестта ти. Раздава се трясък и ти на свой ред рухваш към дъното на пропастта.

222

Дългият нощен преход ви извежда на Стария разклон. Развиделява се, но пътят все още е пуст. Накъде ще се насочите?

Към Тибир-Ган — мини на 251.

Към Алад-Ган — прехвърли се на 273.

223

Джуджето приема решението ти като лична обида.

— Добре де — заявява то. — Щом си решил да се доверяваш на тая проклета твар, вече не отговарям за нищо.

Със сърдито мърморене джуджето минава най-отзад. Елфът също изглежда недоволен, че сега ще трябва да върви след таласъма и маймуната. Но така или иначе решението вече е взето.

Продължавате надолу по тунела. Скоро забелязваш, че с всяка крачка той става все по-широк. Стените му вече не са заоблени, а гладки, сякаш изсечени от човешка ръка. Да, наистина е така! Отпред се появява висока каменна арка, покрита с някакви непознати писмена. Вече навлизате под нея, когато джуджето надава вик:

— Спрете! Нито крачка напред!

Стреснато спираш, но предупреждението е дошло прекалено късно. Камъкът под краката ти изчезва и ти политаш в мрачна бездна. Няколко секунди по-късно загиваш, смазан от падането на дъното на подземната пропаст.

224

Внезапно вратата се разтваря с трясък и в залата отеква яростен вик: