Последната врата

— Пуснете го! Веднага го пуснете!

Мъжете стреснато обръщат глави. На прага е застанал Арнир с някакъв кол в ръцете.

— Джудже… — промърморва червенобрадият. — Какво ви казвах! Онова за Баратулия ще излезе истина. Хванете го!

Опитваш да се изтръгнеш от хватката на разбойниците, но двамата те държат здраво. Останалите се хвърлят към вратата. Арнир ги посреща с град от удари, сетне всички се скупчват върху него.

Схватката трае само минута или две, но ти се струва, че е минала цяла вечност. Когато мъжагите се отдръпват, джуджето лежи неподвижно на пода сред локва кръв, а от гърдите му стърчи дръжката на нож. Храбрият Арнир е загинал в безнадеждния опит да те спаси.

Мини на 246.

225

Не знаеш дали се дължи на щастливия случай или на зоркия поглед на Арнир, но само след десетина минути джуджето спира и посочва нагоре към скалната стена.

— Тук е!

Отправяш поглед нататък и не забелязваш нищо особено. Гладката канара е пресечена косо от няколко пукнатини. На двайсетина метра височина се тъмнее тясна пещера — и това е всичко.

— Сигурен ли си? — недоверчиво питаш ти. — Не виждам нищо.

— Разбира се, че няма да виждаш — ухилва се Арнир. — От хилядолетия насам моят народ строи потайни градове в скалите и това майсторство е стигнало до съвършенство. Но има тайни знаци, известни само на посветените. Мислиш ли, че ония пукнатини са естествени? Нищо подобно! Долните всъщност са замаскирана стълба, а ония над входа се пресичат във формата на звезда, забелязваш ли? Това е един от знаците… Е, добре, изчакайте ме тук. Аз отивам да поговоря с местните обитатели.

Ако се съгласиш с Арнир, мини на 105.

Ако желаеш да тръгнеш с него, продължи на 121.

226

Отново сте в залата на Първата врата. Макар че вече си виждал всичко тук, очите ти отново са приковани към великолепните творения на джуджетата. Изглежда, че и твоите спътници изпитват същото, защото цялата група спира на място.

Дълго мълчите, загледани в мозайката от полускъпоценни камъни. Най-сетне ти се изтръгваш от съзерцанието и хвърляш поглед наоколо. Не бива да губите излишно време.

Ако искаш да разчетеш надписа край Първата врата, мини на 94.

Ако поведеш групата към вратичката в левия ъгъл, продължи на 28.

Ако искаш да се върнеш надолу по стълбата и да тръгнеш по отклонението, попадаш на 40.

А ако досега не сте опитвали да отворите Първата врата и желаеш елфът да го стори, мини на 188.

227

Решително пъхаш пръст в катинара и натискаш лостчето. С неподозирана бързина тролът отваря клетката и изскача навън. От гърлото му излита зловещо ръмжене:

— Сега ще си разчистим сметките, Тибур!

Дори и в слабата светлина забелязваш, че Тибур е пребледнял. Но когато отговаря, гласът му е твърд:

— Връщай се в клетката, тъп камънак! Иначе има да си патиш!

Гръмовният смях на трола изпълва менажерията. Той прави две грамадни крачки напред и Тибур изчезва навън.

— Отворете клетката! — моли елфът. — Освободете ме! Бързо! Бързо!

— И мене! — подвиква джуджето. — Не ме оставяйте!

Оглеждаш се. Как да догониш Тибур и как да му отнемеш ключовете? Но само след миг разбираш, че ключове изобщо не са ти необходими. Тролът с лекота изкъртва два железни пръта от клетката на елфа, след това се обръща към джуджето. Скоро то също е на свобода.

— Да бягаме! — подканваш ги ти.

Но в този момент от най-тъмния ъгъл долита скърцащ, неприятен глас:

— Хей, ами аз? Ще ме оставите ли?

Обръщаш се. Това е таласъмът, сгушен в клетката заедно с маймуната.

Правиш крачка назад, но елфът те спира.

— Остави го. Никой не е видял добро от таласъмите. Те са злобни, коварни и лъжливи. Проклети твари!

Знаеш, че елфът има право, ала все пак се колебаеш. Не би желал да оставиш дори такава жалка твар в робство. А и изпитваш известни съмнения в преценката на елфа. Та нали неговият народ открай време враждува с таласъмските племена. При по-спокойни обстоятелства навярно би преценил всички доводи „за“ и „против“. Само че в момента нямаш време за губене и трябва да решаваш бързо.

Ако решиш да освободиш и таласъма, мини на 202.

Ако не желаеш да го пуснеш, мини на 131.

228

Първият, когото забелязваш на склона, е дребен, плешив мъж с протрити панталони и кърпена риза. Той размахва ръце като вятърна мелница и гневно крещи:

— Ама тоя е луд! Край! Повече не искам да имам нищо общо с него! Кой знае докъде ще ни мъкне!

— Така де, всеки си има работа — допълва друг преследвач, кльощав и дълъг като върлина. — Ако вземем да се мъкнем по чукарите за щяло и нещяло…

Пред очите ти вече се появява цялата потеря. В средата на групата Тибур също размахва ръце и се опитва да спре ту един, ту друг.

— Почакайте още малко! — кънти над склона гневният му глас. — Ще ги хванем! Непременно ще ги хванем, усещам го!

— Я! Тоя пък усещал! — разсмива се дребният плешивец в началото на колоната. — Смахнат циркаджия!

С два скока Тибур се озовава до човечеца и го хваща за шията.

— Какво рече? Искаш ли да ти натикам зъбите в гърлото?

— Остави човека! — изрича някой с толкова заплашителен глас, че по гърба ти полазват студени тръпки.

Усещаш как цялата група се стяга. Един по един хората отстъпват настрани и след няколко секунди Тибур се озовава в обръч от копия, мечове, вили и лъкове.

— Не ни досаждай повече, чужденецо — добавя същият мрачен глас. — Потерята свърши. Прибираме се по домовете си, а пък ти, ако имаш поне капчица здрав разум, няма повече да припариш в нашия град.

Настава тишина. Преследвачите нарамват оръжията си и бавно тръгват надолу по склона. Единствен Тибур остава да стои като вкаменен сред високата планинска трева. Ненадейно от гърлото му излита треперещ от ярост рев.

— Ще ги открия, казвам ви! Може да пукна, но ще ги открия и тогава ще се каят, че са посмели да противоречат на Тибур, ловеца на тролове!

Само ехото му отвръща. Преследвачите се отдалечават безмълвно и скоро изчезват надолу по склона. Когато остава сам, Тибур се просва на тревата и избухва в ридания на безсилна злоба.

Без сам да знаеш защо, изпитваш непреодолимото желание да излезеш и да застанеш пред Тибур. Ще го сториш ли?

Да — мини на 15.

Не — прехвърли се на 3.

229

Навлизате в мочурището един по един. Основната част на колоната се подрежда от само себе си — последен е Банун, пред него сте Арнир и ти. Остава нерешен само вечният въпрос за водачеството. И елфът, и таласъмът с право претендират, че умеят да избират най-добрите пътеки из блатата. Кого ще предпочетеш за водач?

Гилмориен — мини на 250.

Шургуп — прехвърли се на 238.

230

Таласъмът те поглежда втренчено.

— За пръв път чувам подобни слова от устата на човек. Ако говориш искрено, знай, че ще бъдеш завинаги приятел на нашия народ, защото ние, таласъмите, не забравяме нито злото, нито доброто. А колкото до името ми… казвам се Шургуп. Може и да не е звучно име, но…