Првото правило на магьосника

— Нишката не може да плете без игла! Ти си моята игла. Без теб нямаше да съм стигнал толкова далеч. Днес, при обратния разклон, щях да направя грешен избор, ако не беше ти. Ти познаваш Кралицата, аз не. Дори да успея да взема кутията без твоя помощ, после какво? Къде ще отида? Не познавам Средната земя. Къде ще отида, Калан, кажи ми? Как ще разбера къде съм в безопасност? Мога да отида право в ръцете на Рал, да му занеса кутията наготово.

— Шота каза, че ти си единственият, който има шанс. Без теб всичко е загубено. Не без мен. Без теб. Тя каза, че ако аз живея… Ричард, не мога да допусна това. Не мога.

— Ти предаде всички ни — гневно прошепна той.

Тя бавно поклати глава.

— Независимо какво си мислиш, Ричард, правя това за теб.

Ричард изкрещя и я блъсна назад с всичка сила. Тя падна по гръб на земята. Той се приближи и се изправи над нея, гледайки я яростно, изпод обувките му се вдигна облак прах.

— Не се осмелявай да казваш това! — изкрещя той със свити в юмруци ръце. — Правиш го за себе си, защото нямаш куража да изтърпиш онова, което ще последва след победата! Не се осмелявай да казваш, че го правиш за мен!

Тя се изправи на крака, като не сваляше очи от него.

— Бих дала почти всичко, Ричард, за да не ме помниш по този начин. Но каквото правя, правя го, защото трябва. За теб. За да можеш да използваш шанса си. Клела съм се да защитавам Търсача с живота си. Тази цена трябва да се заплати сега. — По прашните й бузи се изтърколиха няколко сълзи.

Докато я гледаше как се обръща и изчезва в тъмнината, Ричард се почувства така, сякаш някаква тапа вътре в него се отпуши и цялата му същност се изпразни.

Приближи се до огъня и започна да се свлича надолу с гръб, опрян в дънера, докато докосна земята. Вдигна колене и ги обви с ръце, отпусна отгоре лицето си и заплака така, както никога през живота си не беше плакал.

Тридесет и трета глава

Рейчъл седеше на малкото си столче зад Принцесата и удряше колената си едно в друго, мислейки си как да накара Принцесата да я изгони за през нощта, за да може да вземе кутията и никога повече да не се върне в замъка. Продължаваше да си мисли за хляба с кутията, скрита в него, който я чакаше навън в градината. Страхуваше се, но беше и възбудена. Възбудена от мисълта, че ще помогне на всички онези хора да не им отсекат главите. За първи път през живота си се чувстваше значима. Мачкаше ревера на роклята си. С нетърпение чакаше мига, в който щеше да се махне оттук.

Всички изискани господа и дами пиеха специалното си питие. Всички изглеждаха доволни от това. Гилер, наред с другите съветници, стоеше зад Кралицата. Разговаряше тихо с дворцовия художник. Рейчъл не харесваше този човек, той я плашеше, винаги й се усмихваше смешно. И имаше само една ръка. Беше чувала прислугата да говори, че се страхуват художникът да не ги нарисува.

Хората започнаха да придобиват изплашени изражения. Гледаха Кралицата. Започнаха да се изправят. Рейчъл хвърли поглед към Кралицата и разбра, че хората не гледат нея, а нещо друго зад нея. Очите й се ококориха, когато видя двамата мъжаги.

Това бяха най-огромните мъже, които някога бе виждала. Ризите им бяха без ръкави, но по ръцете им се виждаха метални предпазители, от които стърчаха някакви остри неща. Целите бяха покрити с изпъкнали мускули, имаха жълти коси. Изглеждаха като най-жестоките хора на света, по-жестоки дори от тъмничарите. Мъжагите огледаха хората в залата, след това застанаха от двете страни на голямата арка зад Кралицата със скръстени ръце. Кралицата изпухтя и се обърна да види какво става.

През арката влезе мъж със сини очи, дълга жълта коса, бяла роба и нож със златна дръжка на колана. Това беше най-красивият мъж, който Рейчъл някога бе виждала. Той се усмихна на Кралицата. Тя скочи на крака.

— Каква неочаквана изненада! — каза тя с най-сладкия си глас, с който говореше на кучето си. — Чест е за нас. Но не ви очаквахме преди утре.

Мъжът отново й се усмихна чаровно.

— Нямах търпение да ви посетя, да видя отново красивото ви лице. Простете ми, че подраних, Ваше Превъзходителство.

Кралицата се изкикоти и протегна напред ръка, за да я целуне гостът. Рейчъл се изненада от думите на красивия мъж. Тя не познаваше някой, който да мисли Кралицата за хубава. Кралицата взе ръката му в своята и го изведе напред.

— Господа и дами, нека ви представя Татко Рал.

Татко Рал! Тя се огледа да види дали някой не е забелязал как подскочи, никой не беше. Всички бяха зяпнали в Татко Рал. Беше сигурна, че той ще я погледне и ще разбере, че тя иска да избяга с кутията. Погледна Гилер, но той не отвърна на погледа й. Лицето му беше бяло като платно. Татко Рал беше дошъл, преди тя да успее да избяга с кутията! Какво да прави сега?

Каквото й бе казал Гилер, ето какво.

Щеше да бъде смела и да спаси всички онези хора. Трябваше да измисли начин да излезе от замъка.

Татко Рал огледа всички присъстващи, които се изправяха на крака. Малкото кученце излая. Рал се обърна към източника на шума и то спря; вместо това започна тихичко да скимти. Рал погледна обратно към хората. Цареше мъртвешка тишина.

— Вечерята приключи. Сега ще ни извините — каза той меко.

Хората започнаха да си шушукат. Сините му очи ги наблюдаваха. Шушукането спря и те тръгнаха да излизат, отначало бавно, после по-бързо. Татко Рал хвърли поглед на някои от кралските съветници и те си тръгнаха с явно облекчение. Неколцината, които не погледна, включително и Гилер, останаха. Принцеса Вайълит също остана и Рейчъл се опита да се скрие зад гърба й, за да остане незабелязана. Кралицата се усмихна и протегна ръка към масата.

— Няма ли да седнете, Татко Рал, сигурна съм, че сте имали изморително пътуване. Нека ви предложа нещо за ядене. Тази вечер имаме превъзходно печено.

Той я гледаше с немигащи сини очи.

— Не одобрявам да се колят беззащитни животни и след това да се яде плътта им.

Рейчъл си помисли, че Кралицата ще се задави.

— Е, тогава… имаме и чудесна супа от ряпа и други неща, сигурна съм… ще се намери нещо… ако няма, готвачите ще приготвят каквото…

— Може би някой друг път. Не съм дошъл да ям, тук съм, за да взема вашия дял от съглашението.

— Но… това става по-бързо от очакванията ми, не сме свършили още с всичко, има много документи да се подписват, а и вие със сигурност първо ще искате да им хвърлите един поглед.

— Би ме удовлетворило да подпиша всичко, което сте приготвила, и ви давам дума, че ще е така с всеки допълнителен документ, който изготвите оттук нататък. Вярвам на почтеността ви в сделката с мен — той се усмихна. — Нямате никакво намерение да ме изиграете по някакъв начин в споразуменията, нали?

— Ами не, Татко Рал, разбира се, че не. Разбира се, че не.

— Тогава всичко е наред. Защо трябва някой да преглежда документите, щом сте честна с мен? Нали казвате, че сте честна, така ли е?

— Ами, разбира се, че съм. Сигурно няма нужда… но това е доста необичайно.

— Такова е и нашето съглашение. Да караме нататък тогава.

— Да. Да, разбира се — тя се обърна към един от съветниците си. — Иди да донесеш каквото е готово от договора за съглашението. И печата ми — той се поклони и излезе. Кралицата се обърна към Гилер. — Където и да си скрил кутията, иди и я донеси.

Той се поклони.

— Разбира се, Ваше Превъзходителство.

Рейчъл се почувства самотна и й стана страшно, когато го видя да излиза през вратата с развяваща се зад гърба му сребриста мантия.

Докато чакаха, Кралицата представи Принцесата на Татко Рал. Рейчъл застана зад стола на Принцеса Вайълит, след като тя отиде да подаде ръката си на Татко Рал. Той се поклони и целуна протегнатата му ръка, като каза колко прекрасна е тя също като майка си. Принцесата се ухили и притисна до гърдите си ръката, която той целуна.

Съветникът и неговите помощници се върнаха; всеки от тях носеше наръч с документи. Те разчистиха чиниите и разхвърляха документите по масата, посочвайки къде трябва да се подпишат Кралицата и Татко Рал. Един от помощниците сипваше на определени места червен восък, върху който Кралицата удряше печата си. Татко Рал каза, че няма печат и че името му ще свърши работа, че е сигурен, че би разпознал собствения си почерк за в бъдеще. Когато Гилер се върна, застана настрани и изчака, докато свършат. Мъжете започнаха да събират отново документите, като спореха в какъв ред са били в началото. Кралицата направи знак на Гилер да се приближи.