Првото правило на магьосника

Вратата леко се открехна. Гилер подаде глава през цепката.

— Побързай, Гилер — високо прошепна тя.

Той се пъхна вътре. Подаде отново глава навън, оглеждайки коридора в двете посоки, след това затвори вратата. Погледна я.

— Донесе ли хляба?

Тя кимна.

— Тук е — измъкна един вързоп изпод стола и го постави на столчето за крака. — Взех една кърпа и го увих в нея, за да не може да го види някой.

— Добро момиче — усмихна се той и се обърна на другата страна.

Тя също му се усмихна, после се намръщи.

— Трябваше да го открадна. Никога преди не съм крала.

— Уверявам те, Рейчъл, че е с благородна цел — той гледаше кутията.

— Гилер, Принцеса Вайълит ще дойде тук.

Той се обърна към нея с широко отворени очи.

— Кога?

— Каза, че след като направи пробата за новата си рокля. Тя е доста туткава, така че може и да мине малко време, но може и да стане бързо. Тя обича да пробва скъпоценностите и да се гледа в огледалото.

— По дяволите! — прошепна Гилер. — Нищо на този свят не се постига лесно. — Той отново се обърна и взе кутията на Кралицата от мраморната й поставка.

— Гилер! Не бива да пипаш това! То е на Кралицата!

Изглеждаше малко ядосан, когато я погледна.

— Не! Не е! Само почакай и ще ти обясня всичко.

Той постави кутията на столчето до хляба. Ръката му зарови в мантията и извади от нея друга кутия.

— Как изглежда? — усмихнат с половин уста, той я поднесе пред очите й.

— Съвсем същата!

— Добре — сложи я на поставката, където стоеше истинската кутия, после седна на пода до Рейчъл. — А сега ме слушай много внимателно, Рейчъл. Нямаме много време, а е изключително важно да разбереш това, което ще ти кажа.

По изражението на лицето му тя разбра, че говори наистина сериозно. Кимна.

— Обещавам, Гилер.

Той положи ръка върху кутията.

— Тази кутия е магическа и не принадлежи на Кралицата.

Рейчъл се намръщи.

— Така ли? А чия е тогава?

— Сега няма време да ти обяснявам това. Може би ще ти разкажа, когато сме далеч оттук. Важното е, че Кралицата е лош човек — Рейчъл кимна; знаеше, че това е вярно. — Тя обезглавява хората само защото така й е хрумнало. Не се интересува от никой друг освен от себе си. Тя притежава власт. Властта означава, че може да прави каквото си пожелае. Тази кутия притежава магия, която я прави още по-силна. Това е причината Кралицата да се сдобие с нея.

— Разбирам. Също както властта на Принцесата, която може да ми удря шамари, да ми офъка грозно косата и да ми се присмива.

Той кимна.

— Точно така. Много добре, Рейчъл. Сега. Има един човек, който е дори по-лош от Кралицата. Казва се Мрачният Рал.

— Татко Рал? — погледна го тя объркана. — Всички казват, че той е добър. Принцесата казва, че той е най-добрият човек на земята.

— Принцесата казва също, че не прави мазни петна върху роклята си — повдигна той вежда.

— Това не е вярно.

Гилер постави ръце на раменете й много нежно.

— Слушай ме много внимателно. Мрачният Рал е най-злият човек, който се е раждал някога. Той е причинил злини на повече хора, отколкото Кралицата изобщо може да си помисли. Той е толкова жесток, че убива дори деца. Знаеш ли какво означава това да убиеш някого?

Тя се натъжи, почувства страх.

— Това означава да ти отсекат главата или нещо такова, от което да умреш.

— Да. И точно както Принцесата ти се присмива, когато те удари, Мрачният Рал се смее, когато убива хора. Нали знаеш как се държи Принцесата по време на вечеря, когато е с всички изискани господа и дами, тогава е толкова приятна и учтива? Но когато остане насаме с теб, те удря?

Рейчъл кимна; в гърлото й беше заседнала буца.

— Тя не иска те да разберат колко е жестока всъщност.

Гилер вдигна пръст във въздуха.

— Точно така! Ти си много умно момиче! Е, и с Татко Рал е същото. Той не иска хората да разберат колко жесток е всъщност и затова може да бъде много мил, да прави така, че да изглежда като най-добрия човек на света. Каквото и да правиш, Рейчъл, стой настрана от него, ако можеш.

— Ще стоя, разбира се.

— Но ако те заговори, отвърни му учтиво, не му показвай, че знаеш. Не бива хората да разберат всичко, което знаеш. Така си в безопасност.

Тя се усмихна.

— Също като Сара. Аз не казвам на никой за нея и така те не могат да ми я вземат. Така тя е в безопасност.

Той я обви с ръце и бързо я притисна към себе си.

— Духовете ще са доволни, ти си умно дете. — Думите му я накараха да се почувства наистина добре. Никой досега не й беше казвал, че е умна. — А сега ме чуй добре. Идва най-важното.

Тя отново кимна.

— Слушам те, Гилер.

Той отново постави ръка върху кутията.

— Тази кутия притежава магия. Щом Кралицата я даде на Татко Рал, той ще може да използва тази магия, за да причини зло на още повече хора. Той ще обезглави още много други. Кралицата е лоша и иска той да го направи и затова ще му даде кутията.

Очите й станаха наистина огромни.

— Гилер! Не трябва да й позволяваме да му даде кутията. Иначе всички тези хора ще загубят главите си!

Под орловия му нос изгря широка усмивка. Той хвана брадичката й в ръцете си.

— Рейчъл, ти си най-умното момиче, което някога съм срещал. Наистина.

— Трябва да я скрием, скрий я, както аз скрих Сара!

— Точно това ще направим — той посочи кутията, която беше оставил на поставката. — Тази тук е фалшива. Това означава, че не е нещо истинско, а просто имитация, така че това ще ги забави за известно време и ние ще можем да се измъкнем, преди да открият, че истинската кутия е изчезнала.

Тя вдигна поглед към фалшивата кутия. Изглеждаше съвсем като истинската.

— Гилер, ти си най-умният човек, който съм срещала.

Усмивката му леко помръкна.

— Страхувам се, дете, че съм използвал ума си единствено за свое добро — той се усмихна отново. — Ето какво ще направим.

Гилер взе самуна хляб и го разчупи на две половини. С големите си ръце изрови малко от средата. Част от него пъхна в устата си; бузите му се издуха, толкова много беше напъхал. Напъха малко и в нейната уста. Тя започна да дъвче, колкото можеше по-бързо. Хлябът беше вкусен, все още топъл. Щом изядоха средата, той взе истинската кутия и я пъхна в хляба, след това отново съедини двете му части. Повдигна го пред очите й.

Тя направи физиономия.

— Навсякъде е начупен. Всеки ще се сети, че е бил разполовен.

Той поклати глава.

— Умно. Ти наистина си умна. Е, след като съм магьосник, може би ще мога да направя нещо по въпроса. Ти как мислиш?

Тя кимна.

— Може би.

Той постави хляба в скута си и с ръцете си го обиколи от всички страни. Отдръпна ги и след малко отново поднесе хляба пред очите й. Пукнатините бяха изчезнали! Изглеждаше съвсем цял!

— Със сигурност никой няма да разбере — изкикоти се тя.

— Да се надяваме, че си права, дете. Хвърлих върху него мрежата на магьосника, едно магическо заклинание, за да сме сигурни, че никой няма да може да види магията на кутията, скрита вътре.

Той разстла кърпата върху стола и сложи хляба отгоре, след това взе четирите краища и ги върза по средата. Вдигна вързопа за възлите и го постави върху дланта на другата си ръка, поднасяйки го пред нея. Погледна в очите й, без да се усмихва; изглеждаше почти тъжен.

— Стигаме до трудното, Рейчъл. Трябва да изнесем кутията далеч от тук. Няма как да я крием в замъка, защото може някой да я намери. Спомняш ли си къде бях скрил куклата ти, в градината?

Тя гордо се усмихна, спомняше си.

— Третата саксия от дясно.

Той кимна.

— Ще скрия и това там, също както скрих куклата ти. Трябва да отидеш и да го вземеш, също както направи с куклата, и след това да го изнесеш от замъка — той се наведе леко напред. — Това трябва да стане тази нощ.

Рейчъл започна да увива на пръста си ревера на роклята си. Очите й започнаха да се навлажняват.