-->

Гай-джин

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Гай-джин, Клавел Джеймс-- . Жанр: Историческая проза. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Гай-джин
Название: Гай-джин
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 495
Читать онлайн

Гай-джин читать книгу онлайн

Гай-джин - читать бесплатно онлайн , автор Клавел Джеймс
Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от събитията се споменават от историците и в самите исторически трудове, но невинаги са свързани с истински случки. Това не е роман за някоя реална личност, която е живяла или се предполага, че е живяла, нито за някоя съществувала компания. Запазил съм истинските имена на кралете, кралиците и императорите, както и на няколко генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята — мястото, начина, хората, причините, времето на събитието, — така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

Перейти на страницу:

— Бяхте ми заръчали да се сприятеля с него. Така и сторих. Той вече ми се доверява. Първо…

— Наистина ли?

— До известна степен, но нещата се подобряват с всеки изминал ден. И тъй, първо — за тази вечер. Написал е писмото и направи подобно съобщение, за да се подмаже тайно на адмирала.

— Какво?

— Може ли? — Горнт махна с ръка към шампанското.

— Разбира се. Седни и ми обясни какво искаш да кажеш.

— Малкълм се нуждае от съгласието на адмирала да се качи на „Пърл“ утре и по тази прич…

— За какво, по дяволите, говориш?

— Случи се да чуя поверителния им разговор. Те излязоха на терасата след вечерята. Аз в това време разглеждах някои от картините му — бях забелязал няколко платна на Аристотъл Куонс — и, ами… гласовете им се чуваха добре оттам. — И Горнт почти дума по дума предаде разговора между Малкълм и адмирала. — Кетърър завърши с думите: „Да видим какво можеш да направиш за десет-петнайсет минути.“

— И това ли е всичко? Не споменаха ли какво става на борда и кое е важното, свързано с „Пърл“?

— Не, сър.

— Чудно, много чудно. Какво би могло да бъде?

— Не зная. Цялата вечеря бе странна. Докато се хранехме, улавях как Струан от време на време хвърля поглед към адмирала, но нито веднъж не успя да улови неговия. Изглеждаше, сякаш адмиралът умишлено го избягва, без това да си личи много-много. Ето какво събуди любопитството ми, сър.

— А къде седеше адмиралът?

— До Анжелик, на почетното място от дясната й страна. А Сър Уилям — отляво. Би следвало да е обратното. И това е странно, нали? Аз седях до Марлоу. Той не откъсваше очи от Анжелик и приказваше скучни неща за военноморския флот, но нито дума за каквото и да било пътуване утре, макар от думите на Струан да останах с впечатлението, че то е било запланувано отдавна и се очаква само съгласието на адмирала. След като Кетърър си тръгна, върнах разговора си с Марлоу към утрешния ден, но той ми каза само: „Може да отплаваме на изпитания, друже, стига адмиралът да разреши. Защо питаш?“ Отговорих му, че обичам корабите, и го помолих да ги съпроводя. Марлоу се засмя и ми обеща да уреди някое друго пътуване. После и той си тръгна.

— И не каза нищо за Струан и за момичето?

— Не, сър. Нали ви обясних — не откъсваше очи от нея.

— Заради циците й — измърмори Норбърт. — Какво стана, след като Струан направи своето съобщение?

— Отначало настъпи тишина, после се вдигна врява, посипаха се въпроси, смехове, дюдюкане. Марлоу и останалите флотски офицери го посрещнаха с одобрителни възгласи, но повечето присъстващи се разгневиха. Макфей пребледня като платно, Дмитрий едва не заплю Струан, а Сър Уилям се втренчи в него и поклати глава, сякаш горкото момче е станало предмет на съжаление. Аз се бях вторачил в Кетърър. Той така или иначе не се издаде с нищо и каза на Малкълм само: „Интересно.“ Веднага се изправи, благодари за вечерята и си отиде. Струан се опита да го спре, взе да го разпитва за утре, но адмиралът или не го чу, или се направи, че не го чува, излезе и остави Малкълм разтреперан. В същото време, сър, всички говореха едновременно, без да се изслушват един друг, като на китайски пазар. Повечето вбесени крещяха на Струан, че е откачил, как щели да поддържат търговията — все очевидни и верни неща.

Норбърт допи чашата си. Горнт понечи да му налее още, но Грейфорт поклати отрицателно глава:

— Тая лимонада не я пия преди сън, щото пърдя от нея. Налей ми едно уиски — бутилката е ей там. — Тя се намираше на бюфета — дъбов, очукан, със стар морски часовник върху него. — Какво има на борда на „Пърл“, че напира толкоз?

— Не зная.

— Какво направи Струан, след като Кетърър си тръгна?

— Просто седна, отпи голяма глътка и се загледа в пространството. Разсеяно се сбогуваше с гостите, които тръгнаха да се разотиват, и дори не обръщаше внимание на Анжелик — нещо съвсем необичайно за него. Що се отнася до нея, тя се озърташе ококорено — по изключение не бе в центъра на вниманието и очевидно не разбираше какво става. Ето защо предположих, че Струан и на нея не е поверил тайната си. Реших, че е най-добре да ви известя, и затова си тръгнах.

— Спомена за някаква тайна. Каква е тя, а? От къде на къде тая стара кучка Тес Струан ще се реши на търговско самоубийство?

— Заради замисъла на Сър Морган, сър.

— Какво?

— Заради Сър Морган. — Горнт се ухили широко. — Преди с вас да отплаваме от Шанхай, той ми повери скришом, че те с господин Брок са замислили и вече довеждат докрай някакъв проект, който ще разори Струанови и ще ги довърши веднъж завинаги. Каза ми, че всичко се въртяло около хавайската захар, банка „Виктория“ и…

— А? — Норбърт се втрещи. Сър Морган настояваше да не запознават Горнт с подробностите около удара и му бе заръчал той също да си мълчи: „… макар че на момчето можем да се доверим. Да, и няма нищо лошо, ако се помотае около Струан и приближените му, та белким подочуе нещичко.“ — Морган запозна ли те с подробностите около тая работа?

— Не, сър. Само ми нареди какво да предам на Струан и то да остане в пълна тайна.

— Исусе Христе. — Норбърт бе изкаран от търпение. — Я по-добре започни от самото начало.

— Каза да не ви запознавам с моята роля, докато не я доведа докрай, докато не осъществя каквото ми е заръчал. Е, изпълних всичко — Малкълм ми поверява тайните си, така че вече мога да ви уведомя. — Горнт отпи от шампанското си.

— Давай по-бързо де!

— Сър Морган ми нареди да разкажа на Струан куп истории. Той смята, че те съдържат достатъчно истина, та да хванем на въдицата Малкълм, а чрез него — истинския тай-пан Тес Струан. Сър, мога смело да заявя, че последният тай-пан Струан здравата е налапал въдицата. — Горнт набързо предаде на Норбърт същността на разказаното пред Малкълм. Завърши и се засмя: — Ще му предам „секретните подробности“ след дуела, докато отива на кораба си.

— И какво трябва да му кажеш?

Норбърт слушаше много внимателно и тъй като бе запознат с истинските подробности, бе очарован от лукавството на Морган. Ако Тес Струан реагира на лъжливите сведения, това осигуряваше на Сър Морган няколкото седмици, от които се нуждаеше. „Но, сър — бе му казал Норбърт в Шанхай, след като планът бе изложен, — вече става съвсем просто и нямате нужда от допълнително време. Аз ще си свърша работата в Йокохама преди Коледа.

— Да, ще си я свършиш. Но ние с татко обичаме да се подсигурим отвсякъде, момко, а повечко време ни трябва, за да си опазим вратовете от бесилката и задниците от пандиза.“

Норбърт потисна тръпките, които го полазиха при мисълта, че може да загази. Е, нямаше да увисне на въжето, но можеше да попадне в затвора за измама, а затворът за дългове със сигурност нямаше да му се размине. „Бива си го тоя шмекер Сър Морган! Съвсем в негов стил — да каже на мен едно, а на Горнт — друго. Но поне ми спести опасността да убия Струан. Значи ме чака Англия и пет хиляди годишно, но пък няма да обера каймака — имение с голяма къща и богатство. Все пак по-добре да отърва кожата, отколкото после да се тюхкам.“

Норбърт въздъхна. „С четири очи гледах да пусна един куршум в Малкълм и да обера каймака“ — помисли си той, а думите на Стария Брок се бяха врязали в паметта му: „Норбърт, тлъст кокал те чака, като се оттеглиш. Твойто допълнително възнаграждение ще скочи на пет хиляди гвинеи годишно, ако го пречукаш, на хиляда, ако го раниш тежко, но тежко ти, ако не сполучиш.“

— Морган е хитър, планът е съвсем безопасен — усмихнато рече Грейфорт, а после, за да изпита Горнт, добави нехайно: — Нали така?

— Моля?

— Малките промени са от решаващо значение, нали? — Наблюдаваше младежа много внимателно.

— Извинете, сър, но не зная никакви подробности, освен тези, които ви съобщих и които трябва да предам на Струан.

— Ще пийна още едно уиски. Ти си налей още вино — удовлетворен го покани Норбърт. После известно време пи мълчаливо, за да обмисли всичко. — Ти се дръж все едно нищо не си ми казал. Утре ще отменя дуела. Не мога да си позволя да убия тоя непрокопсаник, нито пък да го извадя от строя.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название