Гай-джин

— Затвори и не ми се мяркай повече. — Вратата чевръсто се затвори. Джейми понечи да заговори, но Струан вдигна ръка: — И дума да не съм чул за кораби, оръдия и опиум. Моля те.

— Много добре.

— Седни, Джейми. — Малкълм бе обмислил всички затруднения с адмирала и си бе изработил план за всевъзможни случаи: ако адмиралът им разреши да отплават с неговата благословия, ако ги пусне на кораба, но забрани на Марлоу да изпълни церемонията или ако пътуването им бъде отложено за друг път. Засега остави настрана противомерките. — Нареди на парния ни катер точно преди изгрев да отиде до „Пърл“ и нека боцманът узнае от Марлоу ще отплаваме ли или не. И в двата случая боцманът да ми донесе отговора тук. Става ли?

— Разбира се.

— Написах писмото до Норбърт и тази вечер го връчих на Горнт, така че и с това приключих. Да съм забравил нещо?

— За сряда ли?

— Да.

— Не се сещам. Пътят и времето са уговорени, пистолетите са стандартни, няма да присъстват лекари, тъй като и Бабкот, и Хоуг едва ли ще бъдат дискретни. Единствената ви защита са писмата. Няма да има никакви свидетели, освен Горнт и мен.

— Добре. Готов ли си да отплаваш с „Буйният облак“?

— Утре заедно с пощата ни ще отправя един куфар, никой не ще забележи. Ами твоите пътни сандъци?

— Ще взема само един. Гледай да го натовариш някак си утре. Ако те попитат нещо, кажи, че изпращам свои дрехи предварително, преди да се прибера в Хонконг за Коледа.

— Чен ли ще ти събере багажа?

— Налага се. Ще го принудя да се закълне, че всичко ще остане в пълна тайна, но клетвите имат значение само за нас, не и за китайците. Ще трябва да го взема със себе си. А Ток ще създаде трудности, но тя може да остане тук до „истинското ни потегляне“. Ще се наложи да разкрием тайната и на А Со. Тя ще дойде с нас в Хонконг.

— Ами Анжелик?

— Няма защо да й казваме. Ако ни пуснат на „Пърл“, А Со ще й стегне един пътнически сандък с дрехи и със същото извинение ще го качи на кораба утре след мръкване. Става ли?

— Да.

— В сряда сутринта ние двамата с теб ще се промъкнем, както вече се разбрахме. Малко по-късно Чен, А Со и Анжелик, добре замаскирани, ще отидат до нашия пристан и там ще ги чака парният ни катер, та да ги откара до клипера…

— Извини ме, че те прекъсвам, но има едно „но“ — по-добре е да използваме катер с весла, по-безшумно е. За по-голяма безопасност парният катер трябва да ни чака на пристана на Пияния град.

— Прав си, Джейми. Благодаря ти. Значи катер с весла. След като се справим с Норбърт, се качваме на „Облака“ колкото се може по-бързо. Утре кажи на Варгас да свика нашите търговци на коприна в Япония за петък. Прави се, че разписанието ни за тази и за следващата седмица е претоварено.

— Добре.

— Нещо друго, Джейми?

— Мога ли да направя едно предложение?

— Разбира се.

— След утрешното пътуване с „Пърл“… — Макфей се подвоуми. — Спомена за промени в плана… заради времето. Прогнозата е добра, нали?

— Да. Казах го, в случай че на Марлоу му се наложи да остане в пристанището — безгрижно обясни Малкълм. — При цялата тая подготовка да сринем или сплашим Йедо не се знае какво ще скимне на Кетърър или на Сър Уилям. Какво е предложението ти, Джейми?

— Всъщност те са две. Марлоу каза, че ще се върнете по залез. Защо след това ти и Анжелик не се качите на „Буйният облак“ за вечеря с капитан Стронгбоу и дори не останете да нощувате там. Призори ние с теб ще слезем на брега и…

— Твоят план е много по-добър — тутакси се отзова сияещ Струан, — много по-добър. И тъй, Анжелик ще е на кораба заедно с багажа си и няма защо да се безпокоим за нея, а след като приключим с Норбърт, направо ще се върнем там. Страхотно хрумване, Джейми. Ще отправим вещите си с Чен и А Со, тъй че и те ще имат основание да останат на борда и никой няма да заподозре нищо. — Малкълм се усмихна мило и искрено. — Много си умен, много. Ето защо не искам да напускаш Струанови.

— Ще видим — усмихна се печално и Джейми.

— Между другото, ако стане нещо непредвидено — Малкълм говореше спокойно, а погледът му бе невъзмутим и безстрашен, — ако ме ранят, но съм подвижен и мога да се кача на кораба, качи ме. Ако е крайно належащо, е… просто повикай Бабкот или Хоуг. Помисли как да вземем и Хоуг, ще го отведем в Хонконг.

— Проверих в болницата им в Канагава, но те ще бъдат там в четвъртък, така че в сряда и двамата ще са тук.

— Ти мислиш за всичко.

— Не, просто ми се иска да е така, а и ми се ще да отмениш дуела.

— Нищо лошо няма да ми се случи.

— Моля Бога да си прав. Но каквото и да стане, по-добре е аз да бъда тук, докато се върнеш или не ме повикаш.

— Но майка ми пише, че…

— Зная. Нека си кажем честно, тай-пане. Така или иначе ме смятай за изхвърлен. По-добре да остана тук, за да прикривам тила ти, ако с Норбърт се случи нещо, и да наглеждам Горнт. Извинявай, но все още не му вярвам. Моето място е тук, а не в Хонконг. През пролетта ще напусна. Нека се разберем отсега. Но няма да се оттегля, преди да навършиш двайсет и една.

Двамата се погледнаха в очите, погледите им се преплетоха. И тутакси се взряха във въглените, които се изтърколиха на каменната плоча пред камината. Помъждукаха там и изгаснаха.

— Ти си чудесен приятел — тихо каза Малкълм. — Наистина.

— Не, просто се опитвам да удържа на клетвата си… пред тай-пана на Търговската къща.

Андре и Филип Тайърър се намираха пред Британската легация.

— Намерението на Малкълм за ембарго, колкото и да е нравствено, ще бъде катастрофално за всички търговски компании в Азия — говореше Тайърър, — включително и за вашите; не че ще последвате примера му, нито пък германците, руснаците или янките. — Вятърът рошеше косата му, но Филип не усещаше студа заради изпития алкохол и възбудата. — Сър Уилям се съмнява, че губернаторът на Хонконг ще одобри разпорежданията на Парламента, той ще върти, ще суче. Всъщност не бих могъл официално да се изказвам от тяхно име. Парламентът я кара на своя глава — добави младежът и се прозя. — Капнах. А ти?

— Аз имам среща.

— Ах! — Тайърър забеляза проблясъка на надежда в очите на Андре. — Късметлия! Напоследък наистина изглеждаш много по-щастлив, ама много! Толкова се тревожехме за теб.

Андре премина на френски и понижи глас:

— Чувствам се прекрасно като никога. Нямам думи да ти разкажа колко съм щастлив. А момичето… ами тя се държи с мен като със същински крал… то е най-доброто, което съм имал досега. Вече никакво скитосване. Откупих я за себе си.

— Чудесно.

— Слушай, като стана дума, как стоят нещата с Фуджико? Райко започва да нервничи, пък и тя също. Чух, че горкото момиче било съкрушено, все плачело.

— О! — Тайърър усети пробождане в слабините. — Значи твоят съвет излезе правилен. — Едва ли забеляза, че отвръща на френски. През цялата вечер бе разговарял със Сьоратар, Сергеев и другите дипломати на английски, примесен с френски.

— Смятам, че достатъчно дълго проявяваше твърдост и времето вече дойде. Няма смисъл да ги засягаш, те са много мили хора. И двете съжаляват, че са те подразнили.

Преди няколко вечери Райко го бе пресрещнала и отново му бе поискала просроченото плащане. Залъга я с обещанието, че от ден на ден очаква да получи заем — залагаше на възможността Анжелик да намери пари. След това Райко го разпита за Тайърър:

— Какво му става на тоя човек? Ще ми направиш услуга, както и на него, и на Фуджико, а и на себе си, ако оправиш каквото има за оправяне. Очевидно кучките от къщата на Лилията са го съблазнили. Убедиш ли го да се върне, в тия тежки времена ще помогнеш както на нас, така и на себе си. Горкото момиче е пред прага на самоубийството.

Андре не й хвана вяра, но Райко се бе приготвила да му забие ножа, наречен Хиноде.

— Филип, ти си изигра ролята съвършено — насърчи то Андре. — Ще ти уредя среща и ще подновим преговорите.