Фаворитката на султана

– О, Нус-Нус, царе... царедворец на султан Мулай Исмаил от Мароко. – Снижавам тона си. – Надявам се да не сме засегнали нашата домакиня.

– Не се тревожи за Цупондрела.

– Цупондрела?

– Венецианският посланик много хареса Луиз, когато се запозна с нея, наричаше я "бела, бела". "По-скоро Цупондрела", отбелязах аз, може би твърде високо. С нея не можем да се гледаме. – Тя се кикоти на собствената си хитроумна забележка и се навежда по-близо до мен. – Боя се, че прякорът си остана, и така ѝ се пада на тази превзета крава. Да знаеш, дошла е да шпионира за френския крал. Но пък Чарли си пада по френското, ако схващаш мисълта ми. – Поглеждам я неразбиращо, а тя продължава да бърбори: – И добре ѝ се плаща за това, както сам можеш да видиш. – Тя махва безгрижно с ръка наоколо. – Що се отнася до мадам херцогинята, ти си просто мимолетна атракция: не срещаме често добре облечени чернокожи мъже, канени на вечеря във висшето общество, но аз никога не съм съдила някого според външността. Както казваше мама, "В деня на Страшния съд ще видим чий задник е най-черен!" Мен ако питаш, топването на четката в катрана разкрасява мъжа: самият Чарли е живото доказателство за това. Сега Хортенз (това е херцогиня Мазарин за сведение) си има един едър младеж като теб, но Мустафа е толкова отвъд бледността, че за съжаление, рядко сяда с нас. Колкото до Хортенз, може да се каже, че е голяма скица. Вече е била с две от персоните в тази стая (и нито една от тях не е мъж!), както и с краля, освен това съм почти сигурна, че се наслаждава на Мустафа от време на време (Бог е свидетел, че и аз бих го направила), макар да твърди, че той е евнух. – Размахва пръстите си като ножица, в случай че не съм разбрал за какво говори.

– Евнух? Но как е възможно тогава? – питам премалял.

Нели се изкисква гърлено.

– Брей, не си много наясно, а? Не топките правят мъжа, има и други начини да се одере котка, не е само очевидният. Освен това в наши дни се намира лек за всичко, стига да познаваш точния шарлатанин.

– Шарлатанин?

– Ами те всички са еднакви, не е ли така? Доктори, хирурзи, мошеници, измамници, шарлатани: названието зависи от сумата, която им плащаш, доколкото ми е известно.

– И в Лондон има лекари, доказали се в лечението на... импотентност?

– Разбира се, че има, миличък, при все че не мога да разбера защо му е на голям мъж като теб да се интересува от такива неща. Мълвата за твоята надареност се носи из цял Лондон.

Смехът ѝ привлича вниманието на Бен Хаду, който се взира в нея, а след това отмества неодобрителен поглед към мен.

– Моята...ъъ... кралица ми възложи да търся различни лекове в Лондон, затова бихте ли ми препоръчали някого?

– Какви лекове по-точно?

– Ами... тя се притеснява, че остарява твърде бързо...

Нели изсумтява присмехулно.

– Най-ефикасните лекарства, които са ми известни, са здравословният смях и бърборенето: те могат да ни накарат да вирнем нос, когато заприличаме на съсухрени ябълки.

Не мога да сдържа усмивката си; прямотата ѝ е освежаваща.

– Мисля, че султанката няма много да ми се зарадва, ако се върна в Мароко само с този съвет.

– Най-добре ще е да се запознаеш с учените. Иди там при господин Евелин. – Тя посочва дългоносия джентълмен, който предложи ездата в Хайд Парк на Бен Хаду. – Или при моя добър приятел господин Пепис, човек, който умее да се забавлява. – Показва веселяк, който прихва в смях заради нещо, което е казала жената до него.

Тя посочва присъстващите на масата, казва ми имената им и по малко за всеки, а аз подреждам информацията в съзнанието си. Дамата, която седи от другата страна на посланика, е госпожа Афра Бен, пише за театъра и някога е шпионирала за холандците; момченцето е син на Луиз – Чарлс, херцог на Ричмънд; красивата млада жена със смарагдите е Ан, лейди Съсекс, дъщеря на краля и херцогиня на Кливланд, която имала връзка с херцогиня Мазарин, а сега била въвлечена в отношения с някакъв дипломат от Париж; следващият мъж е френският посланик Пол Барийон д'Аманкур – жените го намирали за голям чаровник; и така нататък, докато ми се замайва главата. Оказва се, че монархът има няколко деца, и аз си позволявам да питам дамата си за харема му, което ѝ се вижда ужасно забавно.

– Какво, да не мислиш, че на Чарли му се налага да ги затваря в клетки като кокошки? Те сами се редят на опашка на задното стълбище, за да се доберат до краля. Господин Шифинч едва успява да ги задържи навън!

– Как тогава се проследява поредността? – Обяснявам някои от задълженията си относно дневника, което я докарва до истински възторг.

– Колко каза, че били съпругите на султана?

– Е, повечето от тях са наложници, а не съпруги: мисля, че при последното броене бяха около хиляда.

Тя пляска радостно с ръце при тази цифра.

– Ай! Тогава трябва да си много зает. А какво представляват тези дами? Всичките ли са тъмни красавици?

– Много от тях да, но има и европейки. Има и една англичанка.

Вече кипи от възбуда.

– Англичанка? И как се е озовала в харема?

Разказвам ѝ за корсарите и търговията с пленници, за строителните работи в Мекнес, за които са нужни роби; за високата цена на жените на нашите пазари, при все че не споделям с нея мечтата на императора за създаването на огромна армия, с която да си отвоюва мюсюлманските земи от християните.

– Някои жени биха се шокирали от подобно купуване и продаване на жени, но аз не съм сред тях – заявява Нели. – Всички търгуваме на този свят по един или друг начин, печелиш или губиш в зависимост от капризите на съдбата. Горката жена, все пак. Не ѝ ли се иска да се завърне по тези брегове?

Желанието да споделя с нея мисията си е силно, но успявам да въздържа езика си, тъй като нейният е прекалено развързан. Но може би това е шанс да се приближа към целта си.

– Дамата уши подарък за Негово Величество – казвам аз, – прекрасна вещ, която ѝ обещах да му предам лично, стига да имам тази възможност.

– Ами той каза, че ще се отбие. Ще се постарая да имаш тази възможност.

– Бих предпочел да го направя насаме.

– Надявам се, че няма да навредиш на моя Чарли.

Уверявам я, че не бих направил нещо подобно, и ми се приисква изобщо да не бях отварял дума.

Малко по-късно Бен Хаду се изправя, благославя домакинята ни за любезната ѝ покана, казва, че се моли за божията благосклонност към малкия ѝ син, благодари за вечерята и си тръгваме. В преддверието посланикът се нахвърля гневно срещу мен.

– Къде ти беше умът да си позволяваш подобно скандално държание с любовницата на краля?

– Скандално? Не съм направил нищо нередно. – Объркан, премислям случилото се през последните два часа и се чувствам оскърбен.

– Видях я да ти сипва вино и ти пресуши чашата!

О, виното. Надявах се, че не е забелязал.

– Възразих, казах, че не пия алкохол, но тя настоя и не исках да предизвиквам сцена.

– Ти си позор за исляма и за императора!

– Той ли е позор? – прогърмява нечий глас, обръщаме се и се озоваваме пред Негово Величество, краля на Англия, който приближава към нас с лъщящо от пот лице и накривена перука.

Бен Хаду веднага се покланя ниско.

– Поднасям ви скромните си извинения, сър.

– Защо, какво сте направили? – Крал Чарлс го потупва по гърба и се обръща към мен. – Вашият посланик като че ли не е много доволен от вас, господине: да не би да флиртувахте с дамите? Не мога да ви виня за подобно нещо! Чух за малкото ви приключение в парка. Е, трябва да повторите представлението, може би този път без инцидента с панталона, тъй като наистина обичам смела езда.

Калайджията го уверява, че за него ще бъде истинска радост да организира ново изпълнение, и понечва да се присъедини към краля обратно в трапезарията на херцогинята, но Чарлс ни отпраща с любезни пожелания за лека нощ:

– Този късен час е подходящ само за развратници и комарджии, а съм убеден, че не сте нито едно от двете.