Фаворитката на султана

Изглежда, защитната сила къната не е подействала и джиновете са си организирали празненство, защото детето на бедното момиче е мъртвородено. Денят е изпълнен с плач, жените не спират да вият и да премятат езиците си. Съсипаната майка къса дрехите си, дере лицето си с нокти и не позволява да вземат детето ѝ, за да го погребат, не пуска мъничките му глезенчета, докато те го дърпат от нея. Това е сърцераздирателна гледка. После сядам до нея за малко, галя ръцете ѝ и нареждам състрадателно, но видът на наедрелия ми корем предизвиква нови и още по-неутешими сълзи и аз си тръгвам, изпълнена с жал и тревога за това, което ще се случи с мен.

Това не е място за раждане на деца. Въпреки запалените мангали студът отвън се усеща. Прониква през гънките и отворите в плата на шатрите, през входовете, които никога не се затварят плътно, просмуква се през земята, през рогозките и ориенталските килими, постлани отгоре. И въпреки това понякога си представям как се промъквам навън през нощта, прекосявам реката през плитчините и се покатервам в планината, за да родя самичка в някоя пещера като диво животно.

22

При превземането на Тафилалт не се налага дори да извадим мечовете. Оказва се, че селяните, които ни приеха така добре в продължение на два дни, са били богато възнаградени, за да ни забавят, та ал-Харани и Мулай ас-Сагир да могат да отпътуват на север към Тлемсен. Пристигаме в Сиджилмаса и сме радостно посрещнати от жителите, които несъмнено само преди няколко дни са подкрепяли каузата на бунтовниците. Всички изнасят килимите от домовете си и ги постилат на улицата, за да може султанът да язди върху тях. Ние, разбира се, не разполагаме с торби за фъшкии (нито със златни бродерии, нито каквито и да е други) при това пътуване; боя се, че примерните стопанки ще трябва здраво да поработят, за да възстановят килимите си.

Бунтовниците са създали свой собствен берберски сврачи разкош на това място. Очевидно въстанието им е получавало чужда подкрепа, тъй като сред вещите, които са оставили след себе си в бързината, има пищни килими от Турция и Исфахан, нови френски мебели с крещяща украса от златни листа и английски оръдия, които карат очите на Исмаил да заблестят. Процесия от градски първенци идва да отдаде почести и излияния за лоялност. Предлагат живота си, мечовете си, синовете и дъщерите си, повечето от които са извънредно некрасиви. Исмаил е възхитен. Щом Рамаданът приключва, следват големи празненства и след седмици въздържание той се отдава на удоволствия с две или три момичета в леглото си едновременно всяка нощ, сякаш е решен еднолично да пренасели земите на родината си.

"Царедворците", останали в Сиджилмаса, са пъстра група: хора от Риф, скитници и измамници от най-различни племена и националности. Има двама мъже, които се кълнат, че са принцове на Асанте; португалски и холандски ренегати; търговци от Египет и Етиопия, които незабавно предлагат стоката си на новопристигналите. Исмаил нарежда тя да бъде конфискувана и я раздава пренебрежително.

– Ето – казва той и подхвърля на Бен Хаду ковчеже с ароматна смола. Всеки друг би се почувствал поласкан от този щедър дар, но Калайджията се усмихва огорчено: той не използва много парфюми. Докторът получава странна колекция от сушени бръмбари и скорпиони, използвани от някой от шарлатаните: по-късно разбирам, че ги е хвърлил в клозета от виковете на следващия, който го ползва. Исмаил ми дава сребърна кутийка, декорирана с орнаменти, и аз му изказвам щедри благодарности. Отварям я и откривам, че е пълна с някакви ароматни сушени листа, които миришат на дърво, на нещо сладникаво и лютиво, подобно на индийско орехче. По-късно същата нощ, след като султанът преспива с поредното си завоевание, принцовете на Асанте ме привикват, носят със себе си глинени лули и кесийка със сушени листа, които наричат тютюн, същите, каквито пушеше господарят ми, докторът. Предлагат да смесим малко от билката, която наричат киф, с тютюна, за да го "подсладим". Свивам рамене.

– Щом искате. – Веднъж бях опитвал тютюн и не бях особено заинтригуван. Оказва се истина. Билката наистина подобрява усещането и скоро тримата си приказваме като стари приятели, обгърнати в облаци от дим със сладникав аромат, смеем се на разказите си, които стават все по-несвързани и странни. След малко ме обзема страшен глад и отивам в кухнята да взема нещо за хапване.

Тъкмо се връщам с поднос, пълен със сладкиши и бадемови бисквити (които са много вкусни: не устоях и ги опитах, докато ги струпвах върху подноса), когато едно момиче със силно гримирани очи и изумителна усмивка ме спира. Не носи воал и е от номадите Аид Кабаши.

Облизва устни и препречва пътя ми като котка, която се готви да изяде птичка.

– Здравей.

Има екзотичен вид с тежките си триъгълни обици и огърлицата от раковини, проблясваща на светлината от факлите. Слага ръка върху моята и загледана по-скоро в мен, отколкото в подноса, казва:

– Изглежда доста апетитно.

Сещам се за добрите си обноски и ѝ предлагам сладкиш. Тя се смее.

– Нямам предвид това.

Прокарва ръка през робата ми съвсем преднамерено и я спира върху слабините ми. Вместо да се изненадам, започвам да се смея. Продължавам да се смея, докато тя придърпва главата ми надолу към своята и ме целува замечтано. Щом устните ни се разделят, тя казва:

– Наблюдавах те през целия ден. Ти не ме ли забеляза?

Налага се да призная извинително, че не съм. Как така? Тя е невероятна. Но не е Алис.

– Ти си много красив мъж.

Това ме кара отново да се разсмея.

– Жените са красиви, не мъжете.

– Нека отидем на по-усамотено място и да проверим това на спокойствие.

Взема подноса от ръцете ми и ме повежда като жертвен агнец към малка стаичка, настлана с цял куп овчи кожи.

Главата ми е толкова замаяна, че се чувствам, сякаш наблюдавам любовна двойка в проблясъци на халюцинации. Светлите ѝ пръсти докосват белезите ми. Промърморва:

– Е, ти наистина си голяма рядкост – преди да се покатери върху мен.

В опиянението, в което се намирам, никак не се учудвам от факта, че съм възбуден. Придържам я с две ръце, възседнала фалоса ми, като почти напълно обгръщам талията ѝ, украсена със сребърна верижка с амулети. Каквато и да е магията ѝ, наистина е мощна: действаме с пълна сила. Тя е дългокрака и гъвкава, със стегнати гърди и тесен ханш. Кожата ѝ е лъскава, а тъмните очи – нечестиви. Сменя позата и забелязвам, че хълбоците ѝ са заоблени като луната в пълната ѝ фаза. Ръцете и краката ѝ са нашарени с мастило. Светлите ѝ стъпала се вдигат пред мен като дар, щом коленича над нея.

Дневната светлина изпълва стаята и откривам, че съм сам. Ала върху купчината овчи кожи до мен несъмнено личи отпечатък от женски ханш.

В съзнанието ми една след друга изникват ярки сцени, твърде живи и странни, за да бъдат отдавнашни спомени. Господи, какъв джин се е вселил в мен? Аз съм евнух, кастриран съм: всичко това е невъзможно. Лежа там жаден и уморен и се лутам между липсата на вяра и пълната убеденост, въодушевление и срам. Трябва да е било от онзи киф; или от екзотичната магия на жената. Но сега сърцето ми е привлечено от Алис като магнит и едно тихо триумфиращо гласче ми прошепва, че макар и да не съм способен да даря някоя жена с деца, очевидно още мога да осигуря наслада, а това си е истински дар, нали така?

Времето, което прекарваме в Сиджилмаса, се оказва само кратка почивка, защото до нас достига вестта, че бунтовниците се съюзяват с берберите от Аит Атта и вместо да се закълнат във вярност към султана, те са напуснали замъците си в долината Драа и са се отправили към Атласките планини. Скоро след това пристига предизвикателно послание от вождовете на тези изменници, което предизвиква Исмаил да ги нападне. В планините са изпратени шпиони; няколко дни по-късно един от мъжете се завръща ранен и преди да издъхне, съобщава, че са намерили подслон в поредица от пещери високо в стръмните варовикови скали на Джебел Сагро.