Вихр

— Разбира се, Кони. Те знаят защо ние сме най-добрият новинарски екип на Първичен свят. Кей Ар Си Ей Екс, Кони.

— Определено е така, Том. Погледни тези кадри!

— Доста внушително. Добра работа, капитан П’уърс!

— Благодаря, Том. Проклятие… Махнете се от небето ми, копел…

— Внимавай, Гари. Има деца вкъщи. Ха-ха… След като получихме ексклузивен поглед за ексклузивното ни живо покритие, Кони, защо не довършиш историята.

— Разбира се, Том. Е, след трагичната смърт на професор Искра, Вечният император е стигнал до решение, което повечето авторитети оценяват като истински гениален план за разрешаването на проблемите на жизнено важния Алтайски куп. На борда на този кораб са съществата, които ще поведат този регион към нова ера на мир. Оглавяващ почетната делегация е господин Мениндер. И неговите торки подкрепят тези усилия напълно.

— Както и трябва да бъде, Кони… сега, ще ни кажеш ли повече за… другите. Доста изтъкната група, нали, Кони?

— Точно така, Том. Суздалите са предвождани от Ютанг, една от най-добрите дипломати в Алтайския куп. От страна на богазите е същество с не по-малка важност, Дайатри. И на последно място, но не и по значение е господин Грей — водачът на особено важното джохианско мнозинство.

— Чудесен обзор, Кони. Сега, ще ни кажеш ли какво очаква тези изтъкнати делегати?

— Е, можеш да бъдеш напълно сигурен, Том, че обитателите на Първичен свят няма да пестят прочутото си гостоприемство. Първо е голямото приветствие на Соуард.

— Извини ме, Кони, но искам да напомня на зрителите, че ще предаваме това на живо, веднага щом делегацията стъпи на земята.

— Заповядай, Том.

— Току-що го направих, Кони. Ха-ха.

— Ха-ха. Добре. След това Вечният император е уредил голямо публично тържество в двореца си. Което също ще предаваме.

— Ексклузивно, Кони. На живо и ексклузивно.

— Точно така, Том. След празненството ще има голям кралски бал тази вечер. После…

— Извини ме, че те прекъсвам, Кони, но от кулата съобщават, че корабът идва.

— Не съжалявай, Гари, просто си вършиш работата. Сега, да видим колко можем да се приближим. Искаме да дадем на нашите зрители наистина добър изглед, осигурен от Кей Ар Си Ей Екс.

— От кулата ще се ядосат.

— Не се тревожете, капитан П’уърс. Те са добри хора. Освен това те просто…

— Знам, Кони… вършат си работата.

Мениндер погледна видеоекрана, докато космодрумът се приближаваше. С неохота си призна, че е развълнуван.

Развълнуван като малко дете, глупав стар торк. Но какво лошо имаше? Да бъдем честни. Никога не си ходил никъде през живота си. А сега ще имаш възможност да видиш Първичен свят. Което сигурно е мечтата на всяко същество от… откакто съществува.

Мениндер се засмя тихичко и погледна към другите членове на групата. И те бяха също толкова развълнувани. Забеляза, че озъбената усмивка на Ютанг има глупавото излъчване на малко кученце. А човката на Дайатри беше широко отворена, докато оглеждаше чудесата на Първичен свят. Не можеше да види джохианеца, но го чу да се подхилква.

Стига, нареди си Мениндер. Очаква ни сериозна работа. Да. Разбира се. Но може ли още малко да бъда дете? Искам да кажа, ще се видя с проклетия Вечен император. В огромния му замък. Може би дори ще му стисна ръката. Ех, ех… Ако мама можеше да ме види сега!

Мениндер видя гравилихтера на екрана. Знакът отстрани гласеше Кей Ар Си Ей Екс. Някакъв новинарски екип, предположи той. Зачуди се дали капитанът на лихтера не се приближава прекалено. Не. Това бяха най-добрите сред най-добрите, нали така? Полубожествен новинарски екип от полубожествения Първичен свят. Абсолютни професионалисти. Беше убеден в това.

Но — о, по дяволите. Продължаваше да приближава. Какво ставаше?

— Пазете се — изкрещя Гари. — Ще се…

Мениндер имаше само миг, за да усети сблъсъка и да види как екранът угасва. После усети тежкия удар зад гърба си. Чу как седалката поддава.

И полетя напред, а стената на кабината се озова пред него.

Чу викове, викове, викове. И си помисли… О, дракх.

— Това е Кей Би Ес Ен Кю, предаваме на живо от космодрума Соуард. За тези зрители, които се присъединяват по-късно — случи се ужасна трагедия на космодрума на Първичен свят. Делегация от изтъкнати представители на Алтайския куп — дошли, за да обсъдят мерките за мир с Императора — се сблъска във въздуха с лихтер на местен новинарски екип. Предполага се, че всички същества и на двата кораба са мъртви. Имперски следователи са на мястото на катастрофата в този момент. Вечният император нареди всички знамена да бъдат свалени наполовина за едноседмичен траур. Сега се връщаме към нормалната си програма. Бъдете уверени, че ако има развитие, ще се включим отново. Аз съм Пайт’р’Джинингс, предващ на живо за Кей Би Ес Ен Кю. Дайте ни двадесет и две минути… и ние ще ви дадем Империята.

38.

Стен се вглеждаше мрачно в навъсеното небе на Рурик. Единствената светлина беше бледият, далечен пламък на вечния огън, запален на Площада на Каканите. Всичко беше смълчано и… в очакване.

Ръката на Синд го докосна.

— Мениндер беше последната ни надежда — каза той.

— Знам.

— Аз го убедих да отиде. Той искаше само да си седи кротко до скапаното мъртво езеро. И да бъде оставен на мира.

— Наясно съм и с това.

— Беше старо и коварно псе. Но… по дяволите, харесвах го.

Нейният отговор беше по-силно стисване.

— Нямам и най-малката идея какво да правя — каза Стен.

— Може би… Императорът ще измисли нещо.

— Сигурно.

— Тогава, Махони.

— Той е в същото положение като мен. В момента укрепва защитата. Подготвя се.

— Смяташ ли, че ще е толкова лошо.

— Да. Наистина лошо.

— Но това беше просто злополука. Заради глупавия новинарски екип. Беше нещастен случай, по дяволите.

— Те не мислят така. — Той посочи към смълчания град. — Смятат, че е било заговор. Че Императорът е прилъгал Мениндер и останалите към гибелта им.

— Това е смешно. Защо да го прави?

— Не ги интересуват причините — обясни Стен. — Търсят кого да обвинят. Ние се издънихме последни. Значи сме ние.

Синд потрепери. Стен я прегърна.

— Благодаря — каза той.

— За какво?

— За това, че си тук с мен… За това.

Тя се гушна в него.

— Само се опитай да ме прогониш — прошепна. — Само се опитай.

Дори обзет от мрачните си мисли, Стен се почувства по-спокоен. Той се наклони назад и придърпа Синд към себе си.

Останаха така до зората. Слънцето изгря огромно, червено и гневно.

Няколко минути по-късно чуха първите изстрели.

— Имаме снайперисти, размирници и грабители — каза Килгър. — Това никак не е добре. Но не е и толкова зле.

— Кое може да е по-лошо? — попита Стен.

— Страхувам се, че идва, момко.

— Какво?

— Хубавото отсъствие на армията.

— Като се замисля, и аз не съм видял джохиански войски наоколо. Но смятах, че това са добри новини. Продължавай. Кажи ми какво изпускам. Започвам да свиквам с тази депресия. Сигурно ще ми липсва, когато изчезне.

— Самите същества тук преобръщат нещата с главата надолу — каза Алекс. — Потискащото е щастливо. А радостта — тъжна. Поразени са от проклетото си време, бедните същества… Ядат омраза и злотворство и закусват със създърма.

— Благодаря ти, че ми напомни за овчия стомах, Килгър. Ммм… Наистина се чувствам по-добре сега.

— И за мен е удоволствие да се грижа за теб, момко.

— Кажи ми за армията.

— Липсата на армия, синко.

— Да, същото.

— Е, не е тук, нали? Няма войник или войнишка курва из Рурик. Пусках моите прилепи да обикалят часове наред. Празни казарми, празни офицерски квартири и празна столова.