Летен прилив

— Всеки път е различен — произнесе спокойно Ребка.

Той се усмихваше, но за Дариа Ланг конфликтът беше налице. Ребка беше по-възрастен и по-старши по ранг, но по въпроса за летния прилив комендантът Пери не приемаше неговия авторитет.

— Този път е необичаен — отвърна Пери. — Дори на Опал ние ще вземем извънредни предпазни мерки. А онова, което може да се случи на Куейк, не мога даже и да си го представя.

— Въпреки че сте преживели не един летен прилив?

Усмивката бе изчезнала от лицето на Ребка. Двамата мъже мълчаливо се гледаха. Тя почувства, че съдбата на нейната собствена мисия зависеше от спора между тях.

— Голямото сближаване — каза Пери след няколко секунди. И най-сетне Дариа чу нещо, което имаше смисъл за нея като учен.

Докато беше работила върху каталога за артефакти, тя беше изучавала подробно орбиталната конфигурация на системата Мандъл. Оттам знаеше, че Амарант, джуджето-спътник на Мандъл, нормално се движи толкова далеч от своята главна планета, че светлината, която осигурява на Добел, е само малко повече от звездна. Ала веднъж на няколко хиляди години тя идва много по-близо, на по-малко от един милиард километра от Мандъл. Гаргантюа, гигантската газова планета в системата, се движи в същата орбитална равнина и също има своя собствена точка на сближаване с Мандъл.

Критичното време на Добел при летния прилив обикновено се получава, когато Гаргантюа и Амарант са далеч от Мандъл. Но трите орбити имат резонансна връзка. В редки случаи Амарант и Гаргантюа се отклоняват заедно към Мандъл по време, което съвпада с летния прилив за Опал и Куейк. И тогава…

— Голямото сближаване — повтори Пери. — Когато всичко се нареди в периастъра, морските и земни приливни вълни на Опал и Куейк са максимално големи. Ние нямаме представа до колко могат да достигнат. Голямото сближаване се случва веднъж на триста и петдесет хиляди години. Последният път е било много преди заселването на хора на Добел. Но следващия път ще бъде само след тридесет и три дни, броено от днес… по-малко от две стандартни седмици. Никой не знае какво ще направи тогава летният прилив на Опал и Куейк, но зная, че силата на приливните вълни ще бъде опустошителна.

Дариа погледна меката почва под краката си. Имаше ужасното чувство, че хлъзгавият сал от кал и живи и мъртви растения вече се разпада под натиска на чудовищните приливни вълни. Независимо какви опасности можеха да съществуват на Куейк, те сигурно бяха за предпочитане пред оставането на Опал.

— Няма ли да е по-безопасно за всички вас на Куейк? — попита тя.

Пери поклати глава.

— Постоянното население на Опал е повече от един милион. Това може да изглежда нищо за някой като вас от Съюза. Но за един свят на Съркъл, то е много. Населението на моята родна планета е по-малко от това.

— А на моята е по-малко от една осма от него — тихо каза Ребка. — Никой не остава на Тюфел, ако има възможност да се махне от него.

— Но знаете ли на колко възлиза постоянното население на Куейк? — Пери погледна към двамата, докато Ланг се чудеше, как е могла да си помисли, че този мъж е спокоен и безстрастен. — На нула — каза той след дълга пауза. — Нула! Това говори ли ви нещо за живота на Куейк?

— Но на Куейк има живот — тя знаеше индекса на планетата. — Постоянен живот.

— Живот има, но това не са хора и не биха могли да бъдат. Това са местни форми на живот. Никое човешко същество не би могло да оцелее на Куейк по време на летния прилив… дори и при нормален летен прилив.

Пери ставаше все по-категоричен. Дариа знаеше, че нейните доводи за посещение на Куейк отпадат. Той ще й откаже достъпа и тя ще трябва да се задоволи с космодрума на Старсайд. Тъкмо стигна до този извод, когато получи помощ от неочаквана посока.

Ребка се обърна към Макс Пери и посочи с тънкия си пръст към облачното небе на Опал.

— Вие навярно сте прав, комендант Пери — тихо каза той. — Но да предположим, че чужденците идват на Добел заради голямото сближаване. Ние нямахме предвид тази възможност, когато проучвахме техните молби — той се обърна към Дариа Ланг. — Това ли е истинската причина за вашето пристигане тук?

— Не, определено не — тя почувства облекчение от възможността да даде честен отговор. — Никога не съм си помисляла за сближаването, докато комендант Пери не спомена за него.

— Вярвам ви — Ребка се усмихна и тя неочаквано се убеди, че той наистина й повярва. Но си спомни думите на посланик Перейра: „Не вярвай на никого от Фемъс Съркъл. Те притежават способности за оцеляване, които ние никога не сме били принудени да научим.“

— Причините, поради които хората идват тук, не са много разумни, разбира се — продължи той. — И това не прави Куейк по-безопасен — той се обърна към Пери. — Сигурен съм, че вие сте прав за опасностите на Куейк по време на летния прилив. От друга страна аз отговарям за приходите на Добел. Това е мое задължение. Ние сме длъжни само да предупредим хората за опасностите, не да ги спираме. Ако настояват, след като им е казано за рисковете, това си е техен проблем. Те не са деца.

— Но те нямат представа какво е на Куейк през летния прилив — лицето на Пери беше покрито с бели и червени петна. Той беше обхванат от силен гняв. — Вие също нямате представа!

— Още не, но се надявам да имам — поведението на Ребка се промени отново и той влезе в ролята си на шеф, който дава нареждания. — Съгласен съм с вас, коменданте. Ще бъде безотговорно професор Ланг да посети Куейк… докато не сме сигурни за опасностите. Но след като разберем… и можем да й обясним… ние нямаме право да бъдем нейни опекуни. Така че ние с вас ще отидем на Куейк, а професор Ланг ще остане тук, на Опал, да ни изчака — той се обърна към Дариа: — А когато се върнем… Е, тогава, професор Ланг, аз ще реша дали да отидете или не.