Летен прилив

Пери посочи отново нагоре и Ребка разбра, че в момента не Куейк го интересува. Бяха почти до Междинната станция и изненадващо Умбиликал, изглежда, свършваше там. Ребка видя, че цилиндричната конструкция завършваше като светеща синя точка. Те се движеха бързо към нея. Блестящата златиста светлина на Междинната станция започна да закрива от погледа им Куейк.

— Какво става? — попита Ребка. — Мислех, че Умбиликал се простира от Опал до Куейк — той беше малко нервен, защото извън колата съществуваше абсолютен вакуум, но Пери се усмихваше и определено не се държеше като човек, изпаднал в беда.

— Така е — каза той. — Приближаваме се до Уинч 15. Тук трябва да бъдем прехвърлени от другата страна на Междинната станция. Пътниците могат да посетят станцията, ако искат… Тя е добре заредена с енергия и храна, има подслон… но аз не виждам никакъв смисъл в това. Ако желаете, на връщане можем да я разгледаме по-отблизо.

Докато Пери говореше, колата им се отдели от главното въже и премина през серия от шлюзове и прехвърлящи релси. Куейк беше изчезнал. Междинната станция се падаше вдясно. Ребка видя цяла поредица от шлюзове, един от тях достатъчно голям да премине капсулата. Той погледна назад, където главното въже на Умбиликал изчезна в ярката синева и няколко километра по-нататък се появи отново.

— Не виждам никакъв скрипец.

— Няма и да видите. — Вторият Макс Пери се беше върнал — предпазлив и енергичен. — Просто му дадохме такова име. Разбирате ли, Опал и Куейк са в почти обща кръгова орбита, но разстоянието, което ги отделя, от време на време се променя… до около четиристотин километра. Умбиликал не може да действа перманентно, освен ако няма нещо да навива или да развива въжето. Това прави Уинч.

— Онази дупка в пространството ли?

— Същата. Работи чудесно и по време на летния прилив извършва допълнително навиване, така че връзката с Куейк се прекъсва. И е достатъчно интелигентен, за да запази фала на Опал непокътнат. Всичко това е създадено от Строителите. Ние нямаме представа къде отива или откъде идва въжето или кой го контролира. Хората на Куейк и Опал не се интересуват от това, щом могат да се издигат и слизат по Умбиликал благодарение на нечии специални команди.

С издигането от Опал нежеланието на Пери да посети Куейк бе изчезнало. Когато заобиколиха масата на Междинната станция, той се втренчи напред, търсейки да зърне Куейк на небето пред тях.

Капсулата се премести назад, прикачи се към друго въже на Умбиликал и те започнаха да набират скорост. Скоро преминаха центъра на масата на системата Добел и започнаха да падат към Куейк, тяхната собствена центробежна сила се прибави към гравитацията на планетата. С всяка изминала минута тъмната планета на небето пред тях се виждаше все по-ясно. Започнаха да се различават повече детайли от ландшафта.

В този миг Ребка забеляза и друга промяна в Пери. Дишането на по-младия мъж се учести. Той гледаше приближаващата повърхност на Куейк с възхищение, с широко отворени очи и втренчен поглед. Ребка беше готов да се обзаложи, че пулсът му е неимоверно ускорен.

Но какво имаше там долу? Ребка беше готов на всичко, за да може да види Куейк през очите на Макс Пери.

На Куейк нямаше водни басейни с размерите на море, но имаше много реки и малки езера. Около тях се виждаше характерни тъмнозелена и ръждиво оцветена растителност. По-голяма част от нея беше твърда и бодлива, но на някои места избуяваше тучна папрат, мека и жилава. Едно от тези места беше на брега на най-голямото езеро, недалеч от основата на Умбиликал. Беше естествено място за отмора и почивка. Или за двама души, които могат да се отдадат и на други удоволствия.

Ами говореше. Гласът й галеше ушите му.

— Ти си експерт, нали?

— Не зная — той й отговори лениво, отпуснато. — Но вероятно зная за това място толкова, колкото и всеки друг.

— Същото е. Тогава защо не ме доведеш отново тук? Ако искаш, ти можеш, Макс. Нали контролираш достъпа дотук.

— Не трябваше изобщо да те довеждам.

Усещане за власт. Той го беше направил първоначално да демонстрира пред нея новата си власт, но дошли на планетата, се бяха появили и други основателни причини. Куейк все още беше безопасен, все още далеч от летния прилив, и все пак високо в атмосферата вече се трупаше вулканичен прах. Вечерите, сиянието на тези осем часа, бяха неописуемо красиво обагрени в червено, виолетово и златно. Той не бе виждал нищо такова в останалата част на Вселената… нито бе чел, нито бе чувал за подобна красота. Дори със затворени очи все още виждаше онези искрящи цветове.

Би искал да ги покаже на Ами… Не можеше да спре да ги гледа, не и сега. Лежеше по гръб и гледаше величествения залез на светещия диск на Опал. До него Ами държеше стрък папрат и гъделичкаше голите му гърди. След няколко секунди тя се надвеси над него, закри гледката към Опал и се втренчи с ококорени, сериозни очи в него.

— Ще ме доведеш отново тук, нали? Ще го направиш, нали ще го направиш? Обещай ми, че ще го направиш.

— Какво да направя? — той се преструваше, че не разбира.

— Ще ме доведеш тук отново. Когато наближи летният прилив.

— Определено няма да те доведа — той обърна глава от една страна на друга върху меката папрат, твърде ленив да се надигне. Чувстваше се като цар на света. — Няма да е безопасно за теб, Ами. Не и тогава.

— Но ти ще дойдеш тук.

— Не и по време на летния прилив. Напускам Куейк много преди това, докато е безопасно. По време на летния прилив никой не остава тук.

— Тогава ще стоя с теб тук, докато е безопасно. Не мога ли да остана?

— Не, не и когато летният прилив наближава.

Ами се премести към него. Последната светлина изгасна в небето на Куейк. Той вече не можеше да вижда лицето й. То беше избледняло заедно с дневната светлина.

— Аз бих могла — устните й помръдваха на два сантиметра от неговите. — Кажи, че бих могла. Кажи да.

— Не — повтори той. — Не и когато летният прилив е толкова близо.

Но Ами не каза нищо. Тя вече беше преминала към други аргументи.

Глава 5

Дариа Ланг се чувстваше безкрайно разочарована. Да дойде толкова далеч, да се мобилизира за сблъсъци и опасности, за вълнуващи нови преживявания… и след това по нечие нареждане да бъде заставена да чака дни наред, докато други решават кога — и дали — да й бъде разрешено да предприеме последната и най-важна част от пътуването.

Никой в Съюза не беше очаквал задачата й на Куейк да бъде лека. Но и никой не беше предполагал, че след като пристигне на системата Добел, ще има трудности да достигне до побратима на Опал. Досега Дариа беше видяла Куейк само отдалеч. Тя беше оставена на Старсайд на Опал за неопределено време, без нищо да върши, с транспорт, който можеше да пътува само на малки разстояния, без да знае какво ще стане с нея след това.

Пери й беше предоставил цялата сграда до космодрума. Той я беше уверил, че има пълна свобода да скита, където поиска, да говори, с когото поиска и да прави, каквото поиска.

Много мило от негова страна. Само че в сградата нямаше никой, освен нея и нищо, освен жилищни помещения… Беше й наредил да бъде на разположение за среща веднага щом се върнат. Двамата с Ребка щяха да отсъстват няколко дни. Къде се предполагаше, че може да отиде? Какво се предполагаше, че може да прави?

Дариа извика на екраните на дисплея карти на Опал. За всеки, свикнал с неизменни континенти и добре дефинирани граници суша-вода на Сентинел Гейт, тези карти бяха странно неудовлетворителни. Контурите на океанското дъно на Опал бяха показани като постоянни планетни очертания, но те изглежда бяха единствените географски константи. За самите слингове не можа да намери нищо, освен сегашното положение и скорост на дрейф на няколкостотин от най-големите. Плюс едно обезпокоително множество от данни — приблизителната дебелина и времето на съществуване на всеки слинг. В момента тя стоеше на слой от материал с дебелина по-малко от четиридесет метра, непредсказуемо променяща се всяка година.