Летен прилив

Пери изпитваше непреодолимо влечение към това място и независимо какво можеше да пожелае Ребка, Бърди Кили знаеше, че той ще продължи да се държи по този начин.

На Опал вече настъпваше нощта. Нейната тъмна сянка скоро щеше да закрие Мандъл и да създаде кратка фалшива нощ на Куейк. Но Пери и Кили няма да могат да я видят. Бързо движещите се и въртящи се облаци се събираха и затваряха пролуката. Те видяха един последен сребрист лъч отгоре, светлината се отрази от блестящия възел на Междинната станция и долната част на Умбиликал, после Куейк бързо се изгуби от поглед. Минути по-късно на покрива над главите им заплющяха първите дъждовни капки.

Пери въздъхна, наведе се напред и вдигна папката. Кили знаеше, че другият мъж е запомнил по-раншните му думи без всъщност да ги чуе. Но Пери знаеше, че щом човекът, който е негова дясна ръка, е казал, че трябва веднага да прегледа папката, той имаше достатъчно основание да го стори.

Зелената папка съдържаше резюмета на три дълги съобщения и с всяко от тях се искаше разрешение за посещение на Куейк. В това нямаше нищо необичайно. Бърди беше готов да даде стандартното одобрение за разглеждането им… докато не видя източниците на тези искания. Тогава разбра, че Пери трябва да ги види и подробно да ги проучи.

Комуникаторът иззвъня отново, когато Пери се беше задълбочил в съдържанието на папката. Бърди Кили хвърли едно око към новото съобщение и тихо напусна стаята. Ребка пристигаше, но не беше необходимо Пери да го посрещне на пистата. Бърди можеше да го стори. Пери имаше достатъчно тревоги с исканията за посещение на Куейк. Всяко идваше извън системата Добел бе фактически извън световете на Фемъс Съркъл. Едно беше от Четвъртия съюз, едно от отдалечен регион на общността Зардалу — толкова далеч, че Бърди Кили никога не беше чувал за него; и едно, най-старото от всички, от Сикропеанската федерация. Това беше безпрецедентно. Доколкото Бърди знаеше, сикропеанец никога не беше идвал на по-малко от няколко светлинни години от Добел.

Още по-странно беше, че всички искаха да бъдат на Куейк точно по време на летния прилив.

Когато се върна, Бърди Кили извърши нещо, което правеше в извънредни случаи. Той почука на вратата, преди да влезе. Това гарантираше, че Пери веднага ще му обърне внимание.

Пери държеше друга папка, но не беше сам. Зад него стоеше слаб, лошо облечен човек и оглеждаше с блестящите си тъмнокафяви очи очевидно с голям интерес бедната, овехтяла мебелировка на стаята, отколкото самия Пери.

Първите му думи изглежда потвърдиха това впечатление.

— Приятно ми е да се запознаем, комендант Пери. Аз съм Ханс Ребка. Зная, че Опал не е богата планета, но вашият пост тук сигурно заслужава нещо по-добро от това, което виждам.

Пери остави папката и проследи погледа на другия мъж. Стаята беше едновременно и спалня, и офис. Имаше само легло, три стола, маса и бюро — всичките изхабени от дълга употреба.

Пери вдигна рамене.

— Нуждите ми са скромни. Това е повече от достатъчно.

Новодошлият се усмихна.

— Съгласен съм. Но освен мен никой, нито мъж, нито жена би се съгласил.

Независимо какви чувства можеше да крие неговата усмивка, одобрението на Ребка беше искрено. Още в първите десет секунди с Макс Пери той отхвърли една идея, която му беше дошла, след като бе прочел неговата история. Дори и най-бедната планета можеше да осигури по-голям лукс за един човек, а някои мъже и жени биха останали на определена планета само защото са намерили по-добри условия за живот там, които не могат да пренесат другаде. Но каква бе тайната на Пери, след като не бе това? Той живееше така скромно, както и Ребка.

Власт?

Едва ли. Пери контролираше само достъпа до Куейк и почти нищо друго. Той даваше разрешение за чуждоземни посетители, но всеки с достатъчно силни връзки можеше да се обърне към по-високопоставени личности в Съвета на системата Добел и да получи разрешение.

Тогава какъв беше мотивът? Трябваше да има такъв. Винаги имаше. Но какъв беше той?

След официалното запознаване и размяната на безсмислени любезности от името на правителството на Опал и офиса на генералния координатор за Фемъс Съркъл, Ребка насочи вниманието си към самия Пери.

Стори го с истински интерес. Ребка би предпочел да изследва Парадокс, но въпреки презрението към новото си назначение, той не можеше да преодолее любопитството си. Контрастът между ранната биография на Пери и сегашното му положение беше твърде поразяващ. На двадесетгодишна възраст Пери бе бил втори координатор в една от най-суровите среди на Фемъс Съркъл. Той умееше успешно да решава проблеми, като остава твърд докрай. Последното му назначение за една година на Опал било почти формалност, последна закалка, преди да заеме поста на координатор.

Дошъл и се заседял. На една безперспективна длъжност, която не искаше да напусне, в която напълно липсваше старият му стимул. Защо?

Самият Пери с нищо не намекваше за източника на проблема. Беше блед и напрегнат, но в огледалото Ребка виждаше точно толкова бледен и напрегнат и собствения си образ. И двамата бяха прекарали първите си години на планети, където оцеляването беше постижение, а благоденствието невъзможно. Увеличената гуша на Пери говореше за свят, на който не достига йод, а тънките и леко изкривени крака подсказваха рахитични изменения. Иначе Пери изглеждаше в добро здраве — нещо, което Ребка можеше и щеше да провери, когато му дойде времето. Но доброто физическо състояние не изключваше психични проблеми. Те по-трудно можеха да се проверят.

Проучването не беше едностранно. Ребка знаеше, че докато извършваха официалната размяна на правителствени поздравления Пери също го преценява.

Дали се надяваше, че новият контрольор е човек, изтощен от предишната си служба или престараване, или може би някой ленив пенсионер? В правителството на Съркъл имаше достатъчно хора, които търсеха синекурни длъжности, безделници, готови да стоварят на Пери или други като него да вършат цялата работа както си искат при условие от тях самите да не се изисква нищо.

Очевидно Пери искаше да разбере с какъв човек ще си има работа, но не искаше да си губи времето. Щом размяната на официални любезности свърши, той помоли Кили да напусне и посочи на Ребка един от столовете.

— Предполагам, че ще желаете много скоро да се заемете със задълженията си, капитане?

— По-рано от много скоро, коменданте. Задълженията ми на Опал и Куейк вече започнаха. Казаха ми, че започват в момента, в който корабът докосне пистата на Старсайд.

— Добре — Пери му подаде зелената папка плюс четвъртата с най-новите документи, които му беше дал Кили. — Тъкмо ги преглеждах. Ще ви бъда благодарен, ако ги прегледате и ми кажете мнението си.

„С други думи, хайде да те видя колко си умен“ — помисли си Ребка, взе документите и мълчаливо ги прегледа. Не беше сигурен какво точно съдържа тестът, но не искаше да се провали.

— Струва ми се, че всичките отговарят на официалната форма — каза накрая той.

— Изобщо нищо необичайно ли не виждате в тях?

— Е, може би разнообразието на кандидатите. Често ли имате искания за посещение извън системата Добел?

— Много рядко — Пери поклати глава гневно. — А сега за един ден четири, капитане! И всичките искат да посетят Опал и Куейк. Индивиди от три различни основни групи плюс един член на Съвета на Съюза. Знаете ли обикновено колко посетители имаме годишно на Добел? Може би петдесет… Всичките от наши хора, от светове на Фемъс Съркъл. И никой не е искал да отиде на Куейк.

Макс Пери взе отново папката. Очевидно Ребка беше удовлетворил някакъв начален критерий за прием, защото студенината в държането на Пери понамаля малко.

— Погледнете тази молба. Тя е от Сикропеа, дявол да го вземе! Никой на Добел никога не е виждал сикропеанци. И аз не съм виждал. Никой не знае как да общува с тях.

— Не се тревожете за това — Ребка погледна отново документите. — Те ще си имат преводач. Но вие сте прав. Ако за цяла година идват само петдесет и четири, за един ден са твърде много.