Летен прилив

— Професоре, ние не оспорваме самото пътуване. Огледайте се наоколо. Какво виждате?

Дариа вдигна глава и огледа градината. Цветя, лози, дървета, чуруликащи птички, последните лъчи на вечерното слънце, хвърлящи през дървените решетки на беседката прашни вечерни стрели слънчева светлина… Всичко беше нормално. Какво се очакваше да види?

— Всичко изглежда чудесно.

— Наистина е чудесно. Точно това искам да подчертая. Целият си живот сте прекарала на Сентинел Гейт, а той е град-градина. Една от най-прекрасните, най-богати и най-красиви планети, които познаваме… далеч по-прекрасна от Миранда, на която живея аз. А вие искате да отидете на Куейк. На един мрачен, мръсен, безрадостен свят с безумната надежда, че ще намерите ново доказателство за Строителите. Можете ли да ми посочите една причина, поради която смятате това за наложително?

— Вие знаете отговора. Причината се крие в моето откритие.

— Статистическата аномалия. Готова ли сте да изтърпите страдания и неудобства заради статистиката?

— Разбира се, че не съм — Дариа почувства, че другата жена се опитва да я надвика, а това беше едно от нещата, които не понасяше. — Никой не обича неудобства. Посланик Перейра, вие признавате, че никой в Четвърти съюз няма повече познания за Строителите от мен. Да предположим, че отида не аз, а някой друг и този някой няма знания и не успее там, където аз бих успяла. Мислите ли, че бих си го простила?

Вместо да отговори Перейра отиде до прозореца и направи знак на Дариа Ланг да я последва. Тя посочи към бавно смрачаващото се небе. Сентинел блестеше на хоризонта, една светеща и набраздена сфера, отдалечена на двеста милиона километра и диаметър един милион километра.

— Да предположим, че ви кажа, че зная начин да се промъкна през защитния екран на Сентинел, за да изследвам Пирамидата в центъра. Ще пожелаете ли да дойдете с мен?

— Разбира се. От дете изследвам Сентинел. Ако съм права Пирамидата може да съдържа научната библиотека на Строителите… Може би дори тяхната история. Но никой не знае как да се промъкне през екрана. Опитваме се от хиляда години.

— Но да предположим, че ние можем.

— Тогава бих искала да отида.

— И да предположим, че това е свързано с опасност и неудобство.

— Въпреки това, бих желала да отида. Посланичката кимна и остана няколко секунди мълчалива в сгъстяващия се мрак.

— Много добре — каза най-сетне тя. — Професор Ланг, говори се, че вие сте логично разсъждаваща личност, а аз обичам да мисля същото и за себе си. Ако вие сте готова да поемете рисковете, свързани с преминаването през екрана на Сентинел, а това са непознати рискове, тогава вие имате право да поемете и по-малките рискове на Куейк. Колкото до пътуването до системата Добел, ние хората създадохме двигателя Боуз и единствени знаем как работи той. Знаем също и как да използваме мрежата Боуз. Изживяването в началото е страшничко, но всъщност опасността е малка. И може би, ако вие използвате тази мрежа, за да изследвате статистическата аномалия, която открихте, това накрая ще ви даде необходимото, за да разгадаете тайната на Сентинел. Не мога да отрека логиката в случая. Вие наистина имате право да извършите това пътуване и аз ще одобря вашето искане.

— Благодаря ви, посланик Перейра — въпреки победата Дариа почувства хлад, който не беше причинен от нощния въздух. Тя преминаваше от красивата теория към нейната проверка.

— Но има едно друго нещо — гласът на Перейра стана остър. — Вярвам, че не сте казали на никого извън Съюза за откритата от вас аномалия?

— Не. На никого. Изпратих съобщението по редовните канали. Тук никой не би проявил интерес към него, а аз исках…

— Добре. Постарайте се да остане в тайна. За ваше сведение на Четвърти съюз аномалията засега ще се смята официално за секретна.

— Секретна! Но всеки може да извърши същия анализ, който направих и аз. Защо… — Ланг млъкна. Щом казваше, че всеки може да стигне до същите изводи, като нищо щеше да изгуби претенцията си за откривателство на аномалията и да осуети пътуването до Куейк.

Посланичката я изгледа спокойно и накрая кимна.

— Не забравяйте, вие ще извършите пътуване на повече от седемстотин светлинни години отвъд границите на Съюза. В известен смисъл ви завиждам. Това пътуване е по-мащабно, отколкото тези, които аз някога съм правила. Нямам какво друго да ви кажа, освен да ви пожелая безопасен път и успешна мисия.

Дариа почти не можеше да повярва, че след седмици на бюрократизъм и колебания от страна на властите на Четвъртия съюз беше спечелила. А опасностите, свързани с двигателя Боуз, наистина бяха намалели, след като беше поела по своя път и беше направила първоначалната стъпка по мрежата. Първият преход беше смущаващ не поради усещанията, които предизвикваше, а поради липсата на такива. Преходът беше мигновен и незабележим, а това не й изглеждаше нормално. Човешкият ум изискваше някакво усещане, че той и корабът, който го носи, са транспортирани на сто светлинни години или повече. „Може би малък шок — мислеше си Дариа. — Леко повдигане, чувство на дезориентация.“

При втория и третия преход това безпокойство изчезна точно както беше обещала посланик Перейра. Дариа прие мистерията около двигателя Боуз за даденост.

Но онова, което не намаля, беше собственото й чувство за неискреност. Тя не умееше да лъже, никога не бе умеела. На системата Добел имаше само една конструкция, която датираше от времето на Строителите — Умбиликал. И това беше малък артефакт, такъв, чиито действия бяха очевидни, въпреки че механизмите, които ги управляваха, оставаха скрити. Тя никога не би направила такова дълго пътуване само за да разгледа Умбиликал. Никой не би го направил. И все пак това беше официалният аргумент Съюзът да й разреши посещението.

Някой щеше да я попита защо е решила да извърши такова странно нещо, беше сигурна, макар че половината съзнателен живот, прекаран в изследователска работа, не бе я научил да изопачава истината. Лицето й щеше да я издаде.

Гледката на Добел малко намали безпокойството й. В една вселена, наситена с чудеса на Строителите, имаше и едно природно чудо, което им съперничеше. Четиридесет или петдесет милиона години по-рано дублетната планетна система Куейк-Опал обикаляше около звездата Мандъл по почти кръгова орбита. Тази орбита беше останала стабилна милиарди години, беше устояла на гравитационното притегляне на малкия и отдалечен партньор на Мандъл от бинарната система, Амарант, и на нейните две големи планети газови гиганти, които се движеха по свои собствени орбити съответно петстотин и седемстотин милиона километра по-далеч. Средата на двата члена на планетния дублет на Добел била спокойна, докато една по-близка среща на двата газови гиганта не беше хвърлила единия от тях в траектория, близка до Мандъл. Този безименен странник се беше появил от траектория, близка до слънцето, и тръгнал по модифициран път, водещ извън звездната система към междузвездното пространство.

Това щяло да бъде краят… само че Добел лежал на пътя на този странник. Газовият гигант направил един сложен танц около дублетната планета, преместил Куейк и Опал по-близо един до друг и променил тяхната комбинирана траектория в такава с периастър 12, минаващ близко до Мандъл. Странникът изчезнал в историята. Останали само Добел и газовият гигант, наречен Гаргантюа, но все още променящите се елементи на техните орбити позволяваха точно описание на минали събития.

Летният прилив, времето на най-голямото приближаване на Добел до Мандъл щеше да настъпи само след няколко седмици. Това щеше да стане, ако анализите на Дариа Ланг бяха верни, а и от значение за спиралния клон. Както и за нейния личен живот. Теориите й най-после щяха да се потвърдят.

Или да бъдат опровергани.

Тя отиде до люка и се загледа в приближаващата се система Добел. Опал и Куейк се гонеха шеметно в лудешки танц, извършвайки три пълни обиколки за един стандартен ден. Фактически тя можеше да наблюдава тяхното движение, ала скоростта беше относителна. Приземяването на кораба на космодрума на Старсайд беше рисковано, но за навигационните компютри, които трябваше да го осъществят, не представляваше трудност.