Летен прилив

„А ти не броиш мен — помисли си той, — но що се отнася до теб аз съм петият за този ден, нали? Тези искания са пристигнали едновременно с мен, така че за теб аз съм просто още един посетител.“

— И какво искат всички те, коменданте? Не успях да прочета техните мотиви.

— Различни неща. Този… — Пери посочи страницата с мършавия си пръст — току-що пристигна. Чувал ли сте някога за човек на име Джулиъс Грейвс? Той представя комитета по етика на Четвъртия съюз и според молбата иска да дойде на Опал, за да разследва серийно убийство, свързано по някакъв начин с близначки от Шаста.

— Шаста е богат свят. Далеч по-напред от Добел в повече от едно отношение.

— Но ако той поиска, според онова, което прочетох в разпоредбите може да отмени всичко, което ние решаваме на място.

— Да отмени взето от нас или от всеки друг на Добел решение? — Ребка взе документа от Пери. — Никога не съм чувал за някой си Джулиъс Грейвс, но съветниците по етика защитават правата на всички видове. Ще бъде трудно да се спори с него.

— И не казва ясно защо идва!

— Не е длъжен — Ребка погледна отново молбата му. — В този случай неговата молба е чиста формалност. Ако иска да дойде, никой не може да го спре. Как стои въпросът с другите? Защо искат да отидат на Куейк?

— Атвар Х’сиал… това е сикропеанка… Твърди, че е специалистка в еволюцията на организмите при екстремален стрес на околната среда. Куейк определено представлява такъв случай. Тя декларира, че иска да отиде там и да види как естествените форми на живот се адаптират по време на летния прилив.

— Самичка ли пътува?

— Не. С някой или нещо наречено Д’жмерлиа. Ло’фтианец.

— Добре, това е нейният преводач. Ло’фтианците са друга форма на живот в Сикропеанската федерация. Кой друг?

— Още една жена, Дариа Ланг, от Четвъртия съюз.

— Човек?

— Предполагам. Тя твърди, че иска да разгледа артефакти на строителите.

— Аз мислех, че на системата Добел има само един.

— Така е. Умбиликал. Дариа Ланг иска да разгледа точно него.

— За това не е необходимо да отива на Куейк.

— Тя казва, че иска да види как Умбиликал е завързан за Куейк. В това има смисъл. Още никой не е разбрал как Строителите са организирали своето изтегляне в Космоса по време на летния прилив. Обяснението звучи правдоподобно. Независимо дали вие го приемате или не.

Тонът на Пери ясно показваше, че той не го приема. Ребка реши, че двамата имат поне едно общо нещо — цинизма.

— И накрая, пристига Луис Ненда — продължи Пери. — От общността Зардалу. Кога за последен път сте чули нещо за нея?

— При последния им сблъсък със Съюза. Какво иска той?

— Не си е направил труда да ни съобщи подробности, но казва, че изучава нови физически сили. Иска да изследва земните приливни вълни на Куейк по време на летния прилив. И освен това, да провери доколко теорията за стабилност на биосферите е валидна за Куейк и Опал. О, Ненда води със себе си като домашно животно и един хименопт. Това е друго същество, което идва за пръв път тук. Единствените хименопти, виждани някога на Опал, са препарираните в специалния музей. Представете си всичките посетители, капитане! И какво се получава?

Ребка не отговори. Освен ако всички досиета за Пери не бяха фалшиви, зад тези светли, печални очи се криеше бърз, съобразителен ум. Той нито за момент не повярва, че Пери иска съвет, защото му е нужен. Пери проучваше Ребка, изследваше неговата интуиция и чувство за равновесие.

— Кога пристигат?

— Според документа Дариа Ланг е напуснала последния възел Боуз преди три дни. Това означава, че е на последния подстъп към космодрума на Старсайд. Всеки момент може да постъпи искане за приземяване. Останалите са може би няколко дни след нея.

— Какво препоръчвате да направим?

— Ще ви кажа какво препоръчвам да не направим — за първи път мършавото лице на Пери се оживи. — Ние можем да им разрешим да посетят Опал… макар че по време на летния прилив това не е шега работа… Но при никакви обстоятелства не трябва да им разрешаваме да стъпят на Куейк.

Което означава — помисли си Ребка, — че моят инстинкт там, на Старсайд, се е задействал правилно. Ако искам да открия какво задържа Макс Пери на Добел, вероятно ще трябва да направя точно това — да посетя Куейк по време на летния прилив. Е, по дяволите, това не може да е много по-опасно от слизането на Парадокс. Но да поразровим нещата тук малко повече, преди да отидем по-далеч.

— Не съм убеден в това, което казахте — отвърна той и видя как в светлите очи на Пери трепна смущение. — Хората са извървели много път, за да видят Куейк. Те са готови да платят на Добел много за тази привилегия, а системата се нуждае от всички средства, които може да получи. Преди да им откажем достъп, искам да говоря най-малко с Дариа Ланг. И мисля, че може би лично ще трябва да видя повърхността на Куейк малко преди летния прилив… тоест скоро.

„Куейк малко преди летния прилив.“ При тези думи на лицето на Макс Пери пробягаха разни чувства. Тъга. Вина. Дори копнеж? Би могло да бъде всяка от тях. На Ребка му се искаше да го познаваше по-добре. Чертите на Пери сигурно даваха отговор на повечето въпроси… стига някой да знае как да ги разчете.

Глава 3

Ханс Ребка пристигна на системата Добел дезориентиран и гневен. Дариа Ланг, следвайки траекторията на изминатия от него път, само три дни след крайната преходна точка Боуз до космодрума на Опал, нямаше време за гняв.

Тя беше нервна. Повече от нервна, беше изплашена.

През повече от половината от своя живот беше работила като изследовател-археолог, чийто ум се чувстваше най-комфортно седем милиона години в миналото. Тя беше извършила най-пълното проучване на артефактите на Строителите, беше открила, слушала, сравнявала и каталогизирала всеки артефакт, открит на територията на Четвъртия съюз, и отбелязала точните дати на всички промени в техния исторически вид или видими функции. Но тя беше вършила всичко това пасивно, от спокойния пристан на изследователския си кабинет на Сентинел Гейт. Тя може би знаеше наизуст координатите на около дванадесет хиляди артефакти, разпръснати из целия спирален клон, и можеше да изложи на един дъх сегашното състояние на познанието за всеки от тях. Но друго, освен Сентинел, чиято блестяща маса се виждаше от повърхността на родната и планета, тя никога не беше виждала.

А сега наближаваше Добел… въпреки че никой, освен нея не искаше тя да отиде там.

— Защо не трябва да отида? — беше попитала тя, когато Комитетът на Четвъртия съюз на Миранда изпрати свой представител при нея. Тя трепереше от напрежение и раздразнение. — Аномалията е мое откритие, ако въобще може да принадлежи на някого.

— Вярно — посланик Перейра беше дребна, търпелива жена с ореховокафява кожа и златисти очи. Нямаше строг вид, но на Дариа Ланг й беше трудно да я гледа в очите. — И след като вие докладвахте, ние го потвърдихме за всеки артефакт. Никой не се опитва да отрече заслугата ви за това откритие. Всички признаваме, че вие сте нашият експерт относно Строителите и сте най-добре запозната с тяхната технология…

— Никой друг не разбира технологията на Строителите! — въпреки раздразнението си, Дариа Ланг не можеше да си затвори очите пред този факт.

— „Най-добре“ е относителен термин. Искам да кажа, че никой в Съюза не е запознат повече от вас. Тъй като, повтарям, вие сте най-запозната с технологията на Строителите съвсем ясно е, че вие сте най-квалифицираната личност за проучване на аномалията — тонът на жената стана по-приятелски. — Но в същото време, професор Ланг, трябва да признаете, че имате малък опит в междузвездни пътувания.

— Не малък, никакъв и вие добре го знаете. Но всички, от вас до моя чичо Матра, казват, че рискът при междузвездните пътувания е минимален.

Посланичката въздъхна.