Летен прилив

Дариа изключи дисплея и потри чело. Не се чувстваше добре. Една от причините за това може би беше по-малката гравитация — само четири пети от стандартната. Но главната причина може би беше дезориентацията от бързото междузвездно пътуване. Всички тестове показваха, че двигателят Боуз не причинява на хората никакви физически разстройства. Но тя си спомни за старите арки, които си позволяваха само по едно пътуване в подсъзнателно състояние и твърдяха, че човешката душа не може да пътува със скорост по-голяма от скоростта на светлината.

Ако обитателите на Арк бяха прави, щеше да мине доста време, докато душата й пристигне при нея.

Дариа отиде до прозореца и вдигна глава към облачното небе на Опал. Почувства се самотна и много далеч от дома си. Искаше й се да може да зърне Ригел, най-близката супергигантска звезда на Сентинел Гейт, но облачната покривка беше непрогледна. Беше самотна и раздразнена. Ханс Ребка може би имаше ведър характер и се бе заинтересувал от нея — беше видяла искра в очите му, — но тя не беше дошла толкова отдалеч, за да позволи да се осуетят всичките й планове по каприза на някакъв бюрократ от един изостанал свят.

При това положение беше по-добре да се разходи около слинга, отколкото да остане затворена в ниското клаустрофобно здание. Дариа излезе навън и установи, че беше започнало да ръми. При тези метеорологични условия изследването на слинга пеша щеше да е трудно — повърхността представляваше туфи от острица и папрат върху лека и рохкава почва, свързана от корени и плетеница от пълзящи растения.

У дома през цялото време ходеше боса и голите й палци бяха свикнали да се захващат за здравите пълзящи растения. Дариа се наведе и свали обувките си.

Извън района на космодрума почвата стана още по-неравна, а ходенето по-трудно. Но тя се нуждаеше от раздвижване. Беше изминала цял километър и се бе настроила да ходи дълго, когато от един гъст храст на няколко метра от нея се чу свирепо съскане. Върховете на растенията се огънаха надолу и полегнаха под тежестта на нечие голямо невидимо туловище.

Дариа се стресна и отскочи назад, притискайки се плътно към влажната почва. Ходенето бос — или по-скоро изобщо ходенето — неочаквано се бе оказало много лоша идея. Тя забърза назад към космодрума и взе една въздушна кола. Имаше ограничен пробег, но с нея можеше да отиде отвъд края на слинга и да хвърли едно око на океана на Опал.

— Не трябва да се безпокоите — каза техникът, който й даде колата. Той настояваше да й покаже как да използва пулта за управление, но Дариа беше сигурна, че може сама да се оправи. — Тя никога не прави нищо лошо на брега. При заселването на планетата хората не са докарали никакви опасни видове. Тук няма и нищо отровно. Вие сте в пълна безопасност.

— Какво беше?

— Голяма дърта костенурка — инженерът беше висок мъж с бледа кожа и мръсен гащеризон, с щърба усмивка и непринудени маниери. — Тежи може би половин тон, през цялото време яде. Но само папрат, треви и други подобни неща. Можете да се качите на гърба й и тя дори няма да ви усети.

— Местен вид?

— Не — краткият урок по управление на въздушната кола беше приключил, но той не бързаше да си тръгне. — На Опал няма гръбначни. Най-голямото същество е нещо като четирикрак рак.

— Има ли нещо опасно в океана?

— Не за вас нито за мен. Най-малкото не на вид. Когато напуснете брега, следете за появата на повърхността на голяма, зелена гърбица, около един километър широка. Това е даузър. От време на време той поврежда някоя и друга лодка, но само щото не знае, че те са там.

— Ами ако някой даузър се мушне под някой слинг?

— Защо трябва да е толкова тъп, за да го прави? — гласът му прозвуча раздразнено. — Той излиза на повърхността за въздух и слънце, а под слинга тези неща ги няма. Идете лично да видите някой даузър… Гледката си заслужава. По това време на годината излизат много. Вие извадихте късмет и видяхте онази стара костенурка. След няколко дни ще изчезнат. Този път си отиват по-рано.

— Къде отиват?

— В океана. Къде другаде? Усещат, че наближава летният прилив и искат, когато дойде, да са на безопасно и уютно място. Сигурно знаят, че този път приливът ще бъде по-голям.

— Ще бъдат ли в безопасност там?

— Разбира се. Най-лошото, което може да се случи на някоя, е да остане за известно време на високо и сухо, когато настъпи истинският голям отлив. Няколко часа по-късно ще бъде отново във водата.

Той слезе от стъпенката на колата.

— Ако искате да намерите най-краткия път до края на слинга, летете ниско и гледайте накъде сочат главите на костенурките. Те ще ви заведат право там — той избърса ръце в един мръсен парцал, ала те си останаха толкова черни, колкото си бяха, и дари Дариа с най-топлата и възхитителна усмивка. — Някой казвал ли ви е, че ходите и се движите прекрасно? Истина е. Ако се нуждаете от компания, когато се върнете, аз ще бъда тук. Тук живея. Казвам се Кап.

Дариа Ланг излетя, учудвайки се на световете на Фемъс Съркъл. А може би въздухът на Опал караше мъжете да я гледат по различен начин? За дванадесет години като зряла жена на Сентинел Гейт тя беше имала само една любовна връзка, бяха й направени може би четири-пет комплимента и я бяха погледнали възхитено не повече от половин дузина мъже. Тук само за два дни това се случваше за втори път.

Е, посланик Перейра я беше предупредила да не се изненадва от нищо, което се случва извън територията на Съюза. А чичо й Матра беше значително по-ясен, когато научи къде отива: „Всички на световете на Съркъл са сексуални маниаци. Те просто са си такива, иначе биха умрели.“

От избраната от нея височина на летене големите костенурки не се виждаха, но беше лесно да се намери пътя до края на слинга. Тя летя известно време над океана и остана доволна, когато видя чудовищния зелен гръб на един даузър да се подава от дълбините. Отдалеч до момента, когато по целия му гръб се отвориха десет хиляди усти и от всяка излезе съскаща струя бяла пара, той можеше да бъде взет за по-малък, идеално кръгъл слинг. След минути отворите бавно се затвориха, но даузърът остана да се наслаждава на топлата вода на повърхността.

Дариа за първи път разбра какво голямо екологично значение имаха слинговете за един воден свят като Опал. Приливите бяха разрушителна сила за светове като Сентинел Гейт, където движението на океанските води се спираше от относително трайните земни граници. Тук всичко можеше свободно да се движи, слинговете непрестанно плаваха по променящата се водна повърхност. Фактически, макар че слингът, на който беше космодрумът на Старсайд, в момента сигурно се движеше нагоре или надолу в резултат на гравитационното притегляне на Мандъл и Амарант, той беше в пълен покой по отношение на океанската повърхност. Всяка разрушителна сила се пораждаше от ефекти от трети порядък, предизвикани от голямата му площ.

Формите на живот бяха в пълна безопасност. Освен ако някой нещастен даузър не остане в район, където изключително ниският отлив оставя океанското дъно сухо и животното е в пълно неведение за летния прилив.

Дариа долетя до едно място на слинг, достатъчно навътре над сушата, за да се чувства комфортно, и приземи въздушната кола. Там не валеше и дори имаше признаци, че дискът на Мандъл може да надникне през облаците. Тя излезе от колата и се огледа. Беше странно да си на свят, до такава степен лишен от хора, че от хоризонт до хоризонт никой да не се вижда. Но чувството не беше неприятно. Дариа отиде по-близо до края на слинга. Растенията с меки стебла и дълги листа, които растяха в близост до океана, бяха провиснали под тежестта на жълти плодове, големи колкото юмрук. Ако можеше да се вярва на Кап, те бяха ядливи, но това и се стори ненужен риск. Макар преди пристигането флората и фауната на червата й да беше подсилена чрез подходящи за Опал форми, микроорганизмите вътре в нея вероятно все още умуваха кой какво да прави.

Тя отиде до оръфания край на слинга, свали обувките си и се наведе напред да загребе шепа морска вода. Този риск беше готова да поеме.