Отклонение

— Не дойдох да шпионирам. Нито съм търсил връзка с моите хора. Дойдох да… да се опитам да… да преговарям.

Калик, наведена към Ненда, беше съсредоточила половината от очите си върху изражението му, а другата половина — върху новите си господари. Лидерът на зардалу свиреше, свистеше и затягаше дружеската си прегръдка около Ненда.

— На последната среща ви беше казано да не поемате инициативата — преведе Калик. — Беше ви наредено да останете и да уредите със съществото, наречено Посредник, незабавното напускане на зардалу на това място. Толкова ли са тъпи хората, че не разбират такава ясна заповед?

— Не са — Ненда се мъчеше да си поеме глътка въздух. Приличното на въже пипало около гърдите му постепенно се стягаше. — Ние проведохме тази среща точно както ни наредихте. Но нямаше полза! Посредника не е съгласен да си отидете. Ние не можем да му заповядваме!

Когато тези думи бяха предадени, последва серия от шумно тракане от страна на Холдър.

— Но вие предположихте, че бихте могли. На вас трябва да ви се даде добър урок — преведе Калик.

Едно друго пипало се протегна напред, уви приличната на въже част около левия крак на Ненда и започна да го дърпа. Ненда изрева от болка.

— Пуснете го! Веднага! — Джулиъс Грейвс се спусна напред и заудря тялото на зардалу. Ново пипало се протегна и презрително го отблъсна. В същото време Калик издаде бърза серия от цвъртения и свирения.

Извиването и дърпането спряха и Ненда увисна в хватката на зардалу.

— Обясних им — каза Калик на Грейвс, останал без въздух на пода, — че хората са съвсем различни от хименоптите. Откъсването на някой крайник за Луис Ненда ще е много по-сериозно нараняване, отколкото при мен. То вероятно ще завърши със смърт.

Грейвс кимна. Холдър пусна крака на Ненда и заговори отново на Калик.

— Холдър пита — преведе хименоптът на Ненда — защо вашата смърт трябва да ги интересува? Вие някога сте били мой господар и може би се опитвам да ви служа, дори и сега. Казах му, че не е така. Но Холдър посочи, че малките се нуждаят от подходяща храна, а ползата от вашето по-нататъшно съществуване не е ясна. Холдър е сигурен, че вие се опитвате да шпионирате, макар да отричате това. А Файндър 37, зардалуто, която ви хвана, мисли, че е видяла друг непознат далеч в коридора, който избягал като видял да ви хваща. Друг шпионин, може би, който успял да избяга? Но тук не става въпрос за това. Можете ли да посочите една причина, поради която да ви бъде пощаден живота? Ако можете, бързо я казвайте.

Ненда погледна към Джулиъс Грейвс и Бърди Кили, после отмести поглед встрани. Лицето и вратът му бяха покрити с пот.

— Мога да посоча на Холдър причина — каза той с дрезгав глас. — Затова дойдох тук. Мога да бъда много ценен за вас, ако обещаете да ми запазите живота. И ако повече не ме наранявате. Не мога… да издържам на болка.

— Холдър е развеселена от вашето невежество и дързост — отвърна Калик след друг бърз разговор с лидера на зардалу. — Зардалуто никога не обещава. Но ще ви изслуша, вместо веднага да ви убие. Какво е това толкова ценно, което притежавате?

Ненда облиза устни.

— Кажи на Холдър, че те искат да избягат оттук и да се върнат на планета в старата общност Зардалу. Аз мога да им кажа как да го направят. Веднага!

Последва нова размяна на свистения.

— Холдър не ви вярва.

— Кажи на Холдър, че мога да го докажа. В своите обиколки из този артефакт една жена от нашата група е намерила входното място към транспортна система на Строителите. Тя ни обясни точно къде се намира и как да го използваме. Системата работи. Кажи на Холдър, че мога да я заведа там и те ще могат да отидат, където пожелаят. Ще заминат, преди Посредника дори да е разбрал, че са намерили входа към системата.

— Ненда! Не можете да сторите това — Джулиъс Грейвс беше се изправил. — Бог ми е свидетел, че не искам вие или някой друг да бъде убит. Но помислете какво ще направите, ако им покажете как да извършат преход. Ще върнете отново зардалу в спиралния ръкав и ще им помогнете да започнат отново техните безчинства.

Мускулестото пипало се протегна и стисна Грейвс за рамото. Той извика от болка и падна на пода.

Бърди Кили се завтече към него. Докато зардалу разговаряха помежду си, той прегледа Грейвс.

— Няма нищо счупено — каза тихо Бърди. — Мястото само е силно охлузено. Може да има пукната ключица, макар да се съмнявам. Стойте неподвижно. Не се опитвайте да движите ръката си. Ще я превържа към гърдите — той погледна към Луис Ненда и повиши глас: — А вие, вие жалка измет! По-лош сте и от Калик. По-добре се молете да не излезем живи оттук. Иначе вашето име и това на Калик ще бъдат прокълнати из целия спирален ръкав.

— Млъкнете — Калик посочи към Д’жмерлиа, който през цялото време беше се привел към пода. Бледо лимонените му очи се въртяха нервно на стълбчетата си ту към един, ту към друг говорещ. Ло’фтианецът изпълзя напред и застана до Джулиъс Грейвс.

— Помогни му, Д’жмерлиа, ако желае да ходи — каза Калик. — Холдър реши. Ние отиваме с Ненда… Всичките. Зардалу ще огледат транспортната система. И дано да работи, иначе всички ще пострадаме — тя посочи към стоящата до нея зардалу, където точно зад снопа пипала се виждаше светлооранжев овал. — Холдър предупреждава да не се опитвате да избягате, докато вървим. Малките са гладни. На тях им е безразлично каква храна ще им дадат — мъртва или жива.

Пътуването през сумрачните тунели на артефакта на Строителите продължи дълго. Зардалу искаха да проверят твърдението на Луис Ненда, но не бяха толкова наивни да повярват, че няма някаква хитрост или уловка. Вървяха бавно, използваха заложниците да проверят всички подозрителни места и внимателно оглеждаха всеки коридор, преди да навлязат в него.

Джулиъс Грейвс и Д’жмерлиа бяха заставени да вървят отпред като детектори за скрити бомби или мини. Близо след тях вървяха шест зардалу. Бърди Кили, следващ в колоната, беше изненадан, че докато сините грамади пред него вървяха, продължаваха да се появяват новородени. Докато ги наблюдаваше, от огърлицата родилни торби се появиха още две светлорозови миниатюрни зардалу. Щом се родиха, те се спуснаха по еластичното мазно тяло, за да се скрият под защитните пипала. Минути след това се появиха малки човки и запискаха за храна. Родителите ги заредиха в движение с храна от широките джобове в основата на торсовете им.

Луис Ненда беше от страната на Кили. Бърди охлади желанието на другия мъж да му говори. След няколко опита Ненда се обърна към Калик, която ходеше отзад, заобиколена от осемте зардалу.

— Попитай Холдър нещо, моля те — каза той. — Попитай го какво ще стане, когато отидем при транспортната система. Напомни й колко усилия полагам да им помогна. Кажи й, че е справедливо да бъда пуснат след това.

Калик предаде молбата. Последва свирене.

— Холдър се съгласи, най-малкото обеща — каза Калик.

— Ако всичко е както казахте, няма да бъдете убит. Ако не е — не ви завиждам.

Бърди обърна глава.

— Пръв вас трябва да изядат дано, Ненда, мръсен предателю! Това ще спаси останалите, защото вашият вонящ труп ще отрови всяко зардалу, което се докосне до него. Ако има справедливост, вие пръв трябва да умрете.

— Справедливост? О, но справедливост не съществува, комисар — Ненда се огледа. Очите му бяха налети с кръв, напрегнати. — Не и тук, нито някъде в спиралния ръкав. Вие сте били достатъчно дълго наоколо и трябва да го знаете. Има само хора като вас и мен и сини негодници като зардалу.

Бърди го погледна. Най-лошото беше, че Ненда бе прав. Нямаше справедливост. Никога не бе имало и никога нямаше да има. Ако имаше, той изобщо нямаше да е тук. Щеше да е в дома си на Опал, в безопасност в леглото.

Докато вървяха през сумрачните коридори и големите зали, Бърди извърши обстоен оглед на обстановката. Дори най-малкото място на артефакта беше като огромен, дебнещ звяр. От пристигането тук и отвличането им като заложници от зардалу, не бе имал възможност да разбере точно къде отива, нито защо. Сега, оглеждайки съоръженията, покрай които минаваха, Бърди разбра, че не може да се досети за предназначението на нито едно от тях. Нещо сигурно поддържаше мястото да функционира. В коридорите имаше свеж въздух, в контейнерите храна, функционираха и отходните места за толкова различни същества като хора, ло’фтианци и зардалу. Но имаше някаква мистерия. Нямаше никаква следа от помпи или тръбопроводи. Бърди нямаше представа как функционира артефакта. Мисълта, че вероятно никога няма да го научи, беше потискаща.