Отклонение

— Те хванаха Тали! Къде е той?

Атвар Х’сиал посочи с ръка. Останките от тялото на Е. К. Тали бяха до една стена на двайсет метра. Дариа Ланг и Ханс Ребка забързаха назад по коридора към него. Бърди Кили вече беше там.

— Мъртъв е — каза Кили.

Дариа Ланг коленичи, вдигна внимателно в две ръце разбития череп на Тали и го повика:

— Тали! Тали, чувате ли ме?

Торсът без крайници потрепери. Главата кимна един милиметър, едно насинено око леко се отвори и откри синя зеница.

— Чувам ви — от посинелите устни думите прозвучаха като шепот. — Мога ли да говоря?

— За Бога, Тали, разбира се — Дариа се наведе по-близо. — Тали, справихме се. Зардалу са прогонени, всичките са във вихъра. Но ние не можем да ти помогнем. Съжалявам. Нямаме медицинска апаратура.

— Зная. Не се безпокойте. Друго тяло… Там на Персефон… Чакайте. Още няколко секунди и с това тяло е свършено — насиненото око широко се отвори и се огледа. Трупът се опита да помръдне. — Дариа Ланг, Ханс Ребка, Бърди Кили, имам една последна молба. Изключете ме. Разбрахте ли? Една седмица без сензорен вход… подобно на трилиони години за хората. Разбрахте ли? Моля ви. Изключете ме.

— Аз ще ви изключа — Бърди Кили коленичи до него. — Как?

— С ключа. В основата на мозъка.

— Ще го намеря. Обещавам. И когато го включат отново, вие ще сте в новото си тяло. Лично ще се погрижа.

По откритото лице на Тали се появи нещо като лека усмивка. Инженерите не го бяха конструирали много добре. Ефектът беше ужасен.

— Благодаря ви. Сбогом — разбитата глава се повдигна. — Това е странна мисъл за мен, но… ще ми липсвате. Всеки един от вас.

Тялото на Е. К. Тали трепна и издъхна. Бърди Кили бръкна в черепната кухина, извади мозъка и го изключи, после коленичи унило. Беше нелогично — това беше само временна загуба на компютърна апаратура, но…

„Ще ми липсвате.“

Хората около Тали замълчаха в знак на почит.

Настъпилата тишина бе нарушена от Джулиъс Грейвс, който се клатушкаше към тях откъм далечния край на коридора, където беше го пуснала Атвар Х’сиал. През изминалите няколко минути той вървеше слепешком покрай стените. Напразно викаше имената на другите. Те бяха заети с по-важно нещо. Той следваше звуците на техните гласове. И точно когато изглежда се приближи, млъкнаха.

Луис Ненда отиде при него.

— Хайде, съветнико, бебчетата си отидоха. Всичко свърши. Можете да се присъедините към компанията.

Грейвс го погледна с незрящите си очи, но не видя нищо.

— Луис Ненда? Мисля, че ви дължа едно извинение. Всички ви дължим. Вие планирахте това, нали?

— Не само аз. Аз и Ат, и Ланг, и Ребка. Всички.

— Но вие имахте най-опасната роля… Вие трябваше да ги примамите в капана. Тази история, която разказахте на зардалу, че ще им посочите сигурен път за измъкване. Това беше глупост, нали?

При споменаването на зардалу Ненда потри изтръпналия си гръб и гърди.

— Не зная точно дали беше глупост. Важното е, че те попаднаха във вихъра и се махнаха оттук. Може би ще пристигнат благополучно.

— А може би?

— А може би вече се печат в ада. Надявам се да е така. Стойте неподвижно — Ненда се пресегна и повдигна клепачите на Грейвс. Той гледа няколко секунди замъглените сини очи. — Не ми харесва как изглеждат. Опитах се да ви предупредя за избухването. Не смеех да извикам много силно, за да не чуят зардалу. Сигурно сте гледали право в него, когато избухна. Мисля, че зрението ви няма да се възстанови.

Грейвс махна нетърпеливо с ръка.

— Това е подробност. На Миранда за по-малко от ден ще имам нови очи. Кажете ми важните неща. Има ли някой от нашата група убит?

— Е. К. Тали. Спасихме мозъка му. Никой друг. Извадихме късмет.

— Добре. Това опростява нещата. Няма да губим време за лечение — Грейвс хвана ръката на Ненда. — Трябва да действаме бързо. Имаме задача с най-висок приоритет. Тъй като аз не мога да виждам… щом стане възможно, някой от вас… трябва да ми уреди среща.

Ненда го погледна раздразнено. Само преди минути зардалу бяха прогонени, а Грейвс отново влизаше в ролята си на шеф.

Той изпита отново по-раншното си желание да бутне съветника надолу по склона във вихъра. Това щеше да направи живота им много по-прост.

— Среща? С кого?

— С кой друг? — Грейвс стисна по-силно ръката на Ненда и го поведе напред. — С кой друг, ако не с Посредника?

Глава 26

През следващите двайсет и четири часа Джулиъс Грейвс научи онова, което Ханс Ребка и Дариа Ланг отдавна бяха разбрали — че Посредника има дневен ред и свое собствено разписание. Той нямаше намерение да се яви, само защото някой си желае да говори с него. Трябваше да почакат, когато на него му е удобно, а логиката на неговото удобство не можеше да се предвиди.

С известни изключения, другите оцелели приеха това ограничение. Те се концентрираха — върху яденето, пиенето и почивката — имаха нужда и от трите. Но Луис Ненда се луташе насам-натам, мърморейки, че да те наричат герой било по-лошо, отколкото да те наричат престъпник. Слепият и страдащ от безсъние Грейвс избра да последва примера му, обикаляйки из вътрешността на артефакта с Д’жмерлиа като негови очи и уши. Те бързо потвърдиха теорията на Дариа Ланг, че артефактът Серенити е гигантски, равен по обем и жизнено пространство на биосферите на дузина светове, но ако не се усвои умението на Посредника за преминаване през стени и подове, само малка част от него може да бъде опозната.

На Грейвс му липсваше това умение. С напредването на времето неговото вълнение нарастваше. Накрая той се върна в главната зала и все още неспокоен, се присъедини към останалите.

— Какво е това, което е толкова важно? — попита Бърди Кили. Той беше станал доверено лице на Грейвс, както и официален пазител на мозъка на Е. К. Тали, който носеше внимателно като човек, държащ в ръце неексплодирала бомба. — Тали не страда. Всъщност той не изпитва изобщо нищо. Сигурно е чудесно да можеш да се изключиш, когато положението стане гадно — Бърди усети незрящия поглед на Грейвс. — Във всеки случай с напускането на зардалу това място е достатъчно безопасно. Хайде, съветник, горе главата.

— Аз не се безпокоя за Тали. Не се безпокоя и за нас — Грейвс се спря замислено до една голяма камера за стазис на зардалу. — Безпокойството ми идва от това — той почука по камерата. — И онова, което е било вътре.

— От зардалу? Всички са мъртви.

— Мъртви? Можете ли да го докажете? — Грейвс затвори слепите си очи и се отпусна тежко, дишайки през устата. Както обикновено, когато говореше с Бърди, всичките му въпроси изглеждаха риторични.

— Аз зная, че те влязоха във вихъра — продължи Грейвс точно когато Кили се чудеше дали съветникът не е заспал. — Но кой може да каже, че наистина са мъртви? Професор Ланг е сигурна, че вихърът е част от транспортна система. Тя казва, че Посредника го е потвърдил или най-малкото не го е отрекъл. Транспортните системи не са конструирани така, че да убиват пътниците си. Да предположим, че зардалу са транспортирани безопасно… и пътуването им е свършило някъде в спиралния ръкав?

— Да предположим? — Бърди изсумтя. — Много важно! Те са изчезнали Бог знае колко отдавна, преди единайсет хиляди години или нещо такова и са оцелели само няколко. Аз не се страхувам от зардалу — „не и когато са мъртви или са на трийсет хиляди светлинни години от мен“, каза той на себе си. — Не виждам как до два дни могат да ни сторят нещо.

— Не от това се безпокоя! — тонът на Грейвс включваше „проклет идиот“, макар да не го изрече с думи. — Безпокоя се за тяхното проследяване. Ако този вихър е нещо като точка за преход от мрежата Боуз, следата на прехода намалява експоненциално с времето. Днес ние можем да открием къде точно са отишли. Утре ще бъде малко по-трудно. След седмица това ще бъде много трудна задача, а след месец — невъзможна, независимо с каква техника разполагаме. Зардалу може да са отишли някъде, където никой не е в състояние да ги намери. Какво ще кажете на това?