Отклонение

— Грейвс! — той посочи, макар че не беше необходимо при предаване на феромонно съобщение. — Таванът! Можеш ли?

Атвар Х’сиал кимна.

— Мога. Ако е в безсъзнание.

Не беше. Още не. Ненда отиде при Джулиъс Грейвс, удари го по тила и съветникът рухна.

С три от средните си крайници Атвар Х’сиал вдигна леко тялото към тавана на коридора. Ненда видя, че Д’жмерлиа и Калик бяха вече там. Те висяха надолу с главата и чакаха подходящ момент да скочат върху главите на побеснелите зардалу.

Оставаше само един проблем. Как щеше да се измъкне той? Зардалу напълно блокираха коридора на височината на главата му. Пълзенето по таваните беше съвсем лесно за буболечките, но за него беше невъзможно.

Ненда виждаше само един изход, но той съвсем не му харесваше.

„По-добре да го направиш сега, преди да е станало късно“, каза си той.

Приближи се до проснатото тяло на Холдър и когато зардалуто пипнешком го затърси, той се пъхна с главата напред в сплетените крайници. Разстоянието между пипалата беше почти колкото ширината на тялото му. Гърлото му се стегна от миризмата на мускус и амоняк. Ненда потрепери от допира на мазната зардалска плът до лицето си. Нямаше да може да го направи така. Щеше да се задуши, преди да измине половината разстояние. Той несръчно се обърна.

„Натисни! Малко по-нататък. Направи го! Не мисли за последствията.“

Той се насили да продължи, докато се скри напълно.

Краката му бяха притиснати плътно в долния край на торса на Холдър. Долната ципа на тялото беше еластична и незащитена. Може би това беше уязвимата точка на зардалу, нещо, което е било известно при Голямото въстание и след това забравено.

Ненда отхвърли мисълта. Ако Холдър дойде в съзнание сега, той не би могъл да използва тази информация…

„Не мисли за това. Има достатъчно неща, за които да се тревожиш.“ Помръдна малко и болката от свитите крайници и натъртената средна част на тялото му го остави без дъх — макар че допреди десет секунди беше твърде зает, за да го забележи.

„Мисли позитивно! Мисли за победата.“

Може би наистина побеждаваха. Борбата около него продължаваше. Той чу цвъртене от прибори за електрическо изгаряне, свирене и тракане от болка, удряне на разярени пипала по стените и пода. Мощните удари засегнаха тялото на Холдър.

И тогава чу нов звук. Беше предсмъртна агония на човек.

Ненда рискува, провря лице между две пипала и надзърна.

Омаломощеното тяло на Е. К. Тали се движеше едва-едва. Едно зардалу го хвана с четири от приличните си на питон пипала. Ханс Ребка и Дариа Ланг бяха там, тичаха в опасна близост в стремежа си да изгорят очите и търбуха на извънземното.

Никакъв ефект. Зардалуто беше обзето от ярост и желание за мъст. То бавно разкъсваше тялото на Тали. Ненда видя как бяха откъснати двете ръце, после краката, един по един. Накрая окървавения труп беше захвърлен към стената на коридора. Горната част на черепната кутия излетя на пода, миг след това тя беше счупена като черупка на яйце от пипалото на друго опипващо на сляпо зардалу.

Ненда дръпна назад глава. Нищо не можеше да направи за Тали. Атвар Х’сиал и другите сигурно бяха се придвижили по тавана на относително безопасно по-високо ниво на коридора и не се виждаха. Той трябваше да полежи още малко, докато Ланг и Ребка изтласкат дезориентираните зардалу последните няколко метра. Ненда погледна през пипалата на Холдър. Още три стъпки и те ще бъдат на площадката към вихъра, в точката, от която нямаше връщане.

Острата болка в десния му палец беше толкова неочаквана, че за момент Ненда нямаше представа какво става. Приглушеният вик, изтръгнал се от него, беше повече от изненада, отколкото от болка.

Той вдигна ръка. На нея със здраво забита човка в кървящата плът висеше едно малко зардалу. Докато Ненда го гледаше, то погълна края на палеца му. В същия момент малкото се приготви за нова хапка.

Ненда удари съществото със свободната си ръка и се огледа. В сянката на подслоняващите го пипала можеше да вижда по-добре. До синьото тяло на намиращия се в безсъзнание родител той съгледа четири малки кръгли същества с цвят на кайсия.

Избухването на взрива беше достатъчно Холдър да изпадне в безсъзнание, но потомството съвсем не беше омаломощено. Всички малки пълзяха към него с недвусмислени намерения.

— Не днес, малките. Опитайте една хапка от това — Ненда ги хващаше и едно подир друго ги тикаше към пипалата на възрастното зардалу. След моментно колебание те нападаха твърдата плът с острите си човки. Тялото на Холдър започна да потръпва в конвулсии.

„Докъде може да стигне тъпоумието ти?“, наруга се Ненда заради собствената си глупост. Трябваше да ги остави да се занимават с него, вместо да рискува да свести изгубилото съзнание зардалу.

Той потърси пипнешком черната си торба, отвори я и измъкна парчета храна. Това беше личният му резерв, но ако Холдър се събудеше, Луис Ненда повече нямаше да има нужда от храна.

Младото зардалу лакомо налапа храната. Канибализмът очевидно не беше на първо място в техните предпочитания.

Тялото на Холдър неочаквано се завъртя наляво. Ненда замръзна от ужас. После разбра, че пипалата не се движат. Нещо отвън търкаляше голямото тяло, буташе го към площадката. Пращенето на уреда за изгаряне се чу по-силно.

Ненда отново погледна измежду пипалата на Холдър. Видя бъркотия от несигурни тела. Докато беше зает с малките, възрастните бяха подкарани напред. Ненда проследи как те залитат едно подир друго към началото на площадката, после загубват равновесие и политат надолу. След като се озовяха в най-стръмната част, слепите зардалу не можеха да се спрат. Те нямаха представа какво става.

„Вървете, вървете… край!“

Последното зардалу изчезна сред викове на триумф. Ненда се присъедини към виковете на останалите, после усети, че тялото на Холдър още се движи към вихъра. Още два метра и то също ще поеме по пътя.

— Хей! — Ненда се надигна изпод засланящите го пипала и заблъска с крака, без да се страхува, че може да събуди Холдър. Когато освободи главата си, видя стъписаното лице на Дариа Ланг. Тя натискаше с всичка сила тялото на Холдър.

— Ненда! — извика Дариа. — Жив сте!

— Имате голям талант за очевидните неща, професоре.

— Вие се изгубихте. Бяхме сигурни, че са ви хванали, разкъсали са на парчета или някое зардалу ви е погълнало цял.

— Да. С краката напред. Просто си почивам.

— Нямаме време за празни приказки, Ненда — Ханс Ребка натискаше горната част на торса на Холдър. — Излизайте оттам и помагайте.

Ненда се измъкна и забута заедно с другите. Всички бяха там, с изключение на Джулиъс Грейвс и Е. К. Тали. Застанал между Атвар Х’сиал и Бърди Кили, Ненда подпря с рамо тялото на зардалуто. Кили му кимна. Ненда отвърна на поздрава и се напъна да избутат Холдър.

След четири силни напъна Ребка извика:

— Отдръпнете се! Търкаля се.

Ненда зърна едно огромно замъглено око с тежък клепач да се отваря на по-малко от една стъпка от лицето му. После последното зардалу се затъркаля все по-бързо и по-бързо към тъмния вихър. Голямото тяло навлезе във въртящата се сингулярност и изчезна.

— Свърши се — това беше ликуващият феромонен коментар на Атвар Х’сиал, която се изправяше. — Стана точно както го планирахме. И въпреки това вие не изглеждате много доволен.

Ненда се наведе, потърка с изтръпнала ръка изтръпналия си крак, гръб и средна част на тялото.

— Добре се справихме. Но аз си обещах да пробода в сърцето Холдър… Лично. Нямах този шанс.

— Според мен вие може би видяхте толкова много от Холдър, колкото никое разумно същество не би желало да види — в ушите на Ненда прозвуча сикропеанска версия на хумор. Атвар Х’сиал се чувстваше чудесно. — При дадените обстоятелства извадихме голям късмет. Моето мнение за зардалу като бойна сила е много голямо. Ако ги бяхме срещнали при други обстоятелства, когато не са дезориентирани от прекараното в камерите за стазис време и не са объркани относно мястото… Признавам, че съм щастлива и не желая повече да ги виждам. Поразяващата сила на онези пипала е просто невероятна.